Решение № 4778 от 27.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4778 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330111168 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищцата К. В. Г., ЕГН: **********, ************************, чрез пълномощник адв. А. Д., е предявила против „АПС Бета България” ООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от ********** Д.М. и П.В., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност сумата от 3 801, 40 лева- главница по запис на заповед от 12.11.2008 г., издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 121554961 (с настоящо наименование„Транзакт Юръп“ ЕАД), ведно със законната лихва от 01.04.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото- 76, 03 лева и сумата от 40 лева- адвокатско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № ******/******** г. на ПРС, XIX гр. с-в, изпълнителен лист от 08.04.2009 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 23.02.2015 г. на „АПС Бета България” ООД и по който е образувано изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ********.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 08.04.2009 г. по частно гр. дело № ******/******** г. на ПРС, XIX гр. с-в, ищецът бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 121554961 (с настоящо наименование- „Транзакт Юръп“ ЕАД), сумата от 3 801, 40 лева- главница по запис на заповед от 12.11.2008 г., издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 121554961 (с настоящо наименование- „Транзакт Юръп“ ЕАД), ведно със законната лихва от 01.04.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото- 76, 03 лева и сумата от 40 лева- адвокатско възнаграждение. Въз 1 основа на изпълнителния лист срещу ищеца било образувано изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ********, като вземането по листа било прехвърлено с договор за цесия от 23.02.2015 г. на „АПС Бета България” ООД.

Длъжникът не бил уведомен за цесията. От издаване на изпълнителния лист- 08.04.2009 г., до образуване на изпълнителното дело- 18.12.2018 г. била изтекла общата погасителна давност. Освен това, по изпълнителното дело не били извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Действията пък след изтичане на давността не били произвели правен ефект. На длъжника било указано да предяви иск за установяване на изтеклата давност, в който смисъл се образувало и настоящото производство. Моли се за установяване недължимостта на сумите по изпълнителното дело, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че въз основа на договор за цесия ответникът бил конституиран като взискател, като цесията била съобщена на длъжника. Първо се образувало изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ********, като по време на това дело давността била спряла да тече- ППВС № 3/ 1980 г.

Едва с приемането на ТР № 2/ 2013 г. на ВКС от 26.06.2015 г. започвала да тече нова давност. Тя многократно била прекъсвала в хода на процеса, чрез активно поведение на взискателя- молби за налагане на запори върху сметки и за насрочване на опис на движими вещи през 2019 г., 2021 г. и 2023 г. Моли за отхвърляне на иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане по частно гр. дело № ******/******** г. на ПРС, XIX гр. с-в, на 08.04.2009 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2422/ 03.09.2019 г., по силата на който ищецът е бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 121554961, сумата от 3 801, 40 лева- главница по запис на заповед от 12.11.2008 г., ведно със законната лихва от 01.04.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото- 76, 03 лева и сумата от 40 лева- адвокатско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 27.05.2010 г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е образувала против ищеца изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ********. С молбата за образуване на делото са поискани изпълнителни действия- запори, описи и възбрани. Извършени са справки НБД Население, до НОИ, от ИКАР, до общината, до МВР- КАТ. Насрочен е опис на движими вещи на длъжника на 31.05.2010 г., като на длъжника е изпратена ПДИ. На 17.06.2020 г. от длъжника е постъпила молба за разсрочено плащане на дълга. До длъжника е изпратена и ППИ за опис за движими вещи на 02.03.2011 г. С разпореждане на ЧСИ от 03.11.2010 г. е насрочен нов опис на движими вещи. На 27.06.2011 г. ЧСИ е извършил разпределение на суми. С молба 2 от 30.07.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, с оглед сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД договор за цесия от 23.02.2015 г., като е представен договорът за прехвърляне на вземанията и пълномощно. Длъжникът не е уведомен за новия си взискател. С молба от 30.10.2018 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция, като веднага молбата е била уважена с постановление на ЧСИ. Кредиторът е поискал връщане на изпълнителния лист.

С молба от 18.12.2018 г. ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист- изпълнително дело № ******/******** г., пак по описа на ЧСИ **********, рег. № ********, като е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. И тук са извършени справки- от НБД Население, от ТД на НАП, както и за наличие на банкови сметки от БНБ. С разпореждане от 18.01.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки, за което длъжникът е уведомен. На 07.02.2019 г. е постъпила жалба от длъжника срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, като по съдебен ред този отказ е потвърден. С разпореждане на ЧСИ от 13.05.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. От взискателя на 22.02.2021 г. е постъпила молба за проверка наличността на банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях. Постъпила е на 19.10.2022 г. и молба от взискателя за проверка на наличие на трудови доходи и налагане на запор върху тях. С разпореждане на ЧСИ от 08.06.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. С молба от 28.06.2023 г. длъжникът е поискал вдигане на запора, като ЧСИ с разпореждане е посочил мярката да не се изпълнява, до решаване по съдебен ред на въпроса за давността.

Копие от двете изпълнителни дела са приложени към настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погА.и поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното първо изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № ********, е видно, че последната дата, на която е проведено изпълнително действие, е насроченият опис на движими вещи на длъжника от 03.11.2010 г. Всички останали действия (като изискване на справки за проучване на длъжника, чрез изискване на информация от различни 3 институции) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия. Макар и в случая видно от протокола реално опис на вещи да не е бил извършен, това тук е без значение, защото не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. От значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ. В този смисъл описът представлява валидно изпълнително действие и така от датата на разпореждането за него- 03.11.2010 г. за период от две години- или до 03.11.2012 г. след като няма извършено нито едно друго изпълнително действие, още към тази дата 03.11.2012 г. по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са изтекли две години на бездействие на кредитора. Оттук- принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ (какъвто е издаден чак на 30.10.2018 г.), който реално само би констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона.

Последващи изпълнителни действия по делото няма, а дори и да имаше извършени, те биха се явили направени по прекратено по силата на закона дело, поради което щяха да са нищожни и не могат да породят своите последици.

От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 31.07.2023 г., петгодишната погасителна давност, считано от описа- 03.11.2010 г., който е последното и единствено валидно изпълнително действие, е била изтекла.

Последвалото образуване на второто изпълнително дело с № ******/******** г., пак по описа на ЧСИ **********, рег. № ********, въз основа на същия изпълнителен лист, по който вече е било прекратено изпълнението, не представлява валидно изпълнително действие, което да прекъсва давността. Както вече се посочи, всички действия, извършени след настъпване на перемцията, нямат правни последици, дори и да имат характер на изпълнителни действия, защото те са направени по прекратено по силата на закона дело. В този смисъл са без значение извършените запори на банкови сметки по второто изпълнително дело, които не могат да прекъснат давността, защото тя отдавна е била изтекла към датата на извършването им.

Отделно от това, с конституирането на новия взискател по първото изпълнително дело валидно не се прекъсва давността. От една страна, тук няма хипотеза на 4 присъединяване на взискател, защото предишният кредитор се заменя с нов на база договор за цесия и повече той не е кредитор наред с новия, за да се приеме, че се присъединява и нов кредитор, с което да се прекъсва давността. От втора страна, дори и да се приеме подобно нещо, то към датата на конституиране на ответника в изпълнителното дело- 11.08.2015 г., перемцпия вече е била настъпила, защото последното изпълнително действие е описът от 03.11.2010 г.