Решение № 237 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20243100900245 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, срещу Ж. Ж. П., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 20 000.00 лева, представляващи непогасена главница, произтичаща от Договор за издаване на кредитна карта № *******; 11 349.71 лева, представляващ договорна лихва, начислена за периода от 10.05.2021г. до 09.05.2024г. вкл., дължима на основание т. 6 от Анекс от 26.07.2007 г., към Договора за кредитна карта, ведно със законната лихва върху непогасена главница от 20 000.00 лева, считано от 10.05.2024 г.

/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че паричната претенция произтича от Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-1326/ 06.02.2007 г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и кредитополучателя Ж. Ж. П., ЕГН **********, с който е предоставен банков кредит– овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 20 000 лева. С Анекс от 26.07.2007 г. договорът за кредитна карта е изменен, като титулярят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Твърди се, че съгласно т. 3 от Анекса, срокът за ползване на овърдрафта е до 06.02.2009г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.

1

Посочва се в исковата молба, че за ползвания овърдрафт кредитополучателят ползва гратисен период със срок до 45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярят погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху дебитното салдо, съгласно т.

7 от Анекса.

Сочи се, че съгласно т. 36.1 от Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. А извън тези случаи, съобразно т. 36.2 от Общите условия, договорът може да бъде прекратен по всяко време от срока на действието му: а) едностранно от титуляря - с 60 дневно писмено предизвестие до банката; б) едностранно от банката – с 30 дневно писмено предизвестие до титуляря.

В исковата молба се твърди, че предоставеният банков кредит – овърдрафт, е усвояван чрез множество трансакции по банкова сметка с: IBAN: *******, открита на името на Ж. П., а е в просрочие, считано от 19.08.2010 г. – общо 5 013 дни към 09.05.2024 г., включително.

Поради неплащане на задълженията в срок банката прави изявление с исковата молба за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.

С оглед на изложеното банката посочва, че общият размер на задължението на ответника Ж. П., представляващ сбор от падежиралите просрочени вземания за главница, лихви и разноски и непадежиралите главница и лихви, към 10.05.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) е 113 485.46 лева.

С настоящата искова молба банката претендира спрямо ответника следните суми:

20 000.00 лева непогасена главница, 11 349.71 лева договорна лихва, начислена за периода от 10.05.2021 г. до 09.05.2024 г. вкл., дължима на основание т.6 от анекс от 26.07.2007г. към договора за кредитна карта, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Ответникът Ж. Ж. П., ЕГН **********, чрез назначения по делото особен представител адв. А. А., АК- Варна, оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва наличието на сключено облигационно отношение, с което банката е предоставила на клиента сумата от 20 000.00 лева. Не се спори и че с анекс от 26.07.2007 г. договорът за кредитна карта е изменен. Не се оспорва от ответника и че договорът е усвоен по посочената в исковата молба банкова сметка, открита на името на кредитополучателя, както и че кредитът е в просрочие от 19.08.2010 г. - общо 5013 дни, към 09.05.2024 г. вкл. Не се оспорва също, че срокът на договора е до 06.02.2009г., като същият се подновява автоматично при 2 условията и реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.

Ответникът счита, че срокът на договора е изтекъл на 06.02.2009г. и не е обявяван за предсрочно изискуем, длъжникът не е получил уведомление за предоставен срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника преди депозиране на исковата молба, поради което счита, че не е налице изискуемо вземане. С оглед на изложеното, моли да бъде оставена исковата претенция без уважение като неоснователна и недоказана изцяло.

Сочи се също, че спрямо процесния договор за кредит се прилага Закона за защита на потребителите и съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи. Сочи се, че всички елементи на договора не са в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, както и че договорът не отговаря на изискванията на чл. 6 и чл. 7, т. 4- 11 от ЗПК (отм.), поради което на основание чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.) е недействителен. Наред с това се сочи, че по делото са налице неподписани от ответника общи условия, както и че не са ясни клаузите, въз основа на които се начислява възнаградителната лихва, в случая надхвърляща главницата.

Сочи се, че ищецът е упражнил правната възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем 17 години след последното плащане, вследствие на което клиентът- потребител се задължава да плаща необосновано високи обезщетения. Счита, че клаузите на Общите условия следва да се приемат за недействителни. Твърди, че следва да намери приложение нормата на чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.), съобразно която при обявяване на договора на недействителен кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Твърди се също в отговора, че на кредитополучателя не са били представени книжа от страна на Банката за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

Прави възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, като счита, че следва да бъде приложена кратката тригодишна погасителна давност, която тече от 19.08.2010г., поради което и намира вземането за погасено по давност.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство по делото договор за издаване на кредитна карта № ******* се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя Ж. Ж. П. банков кредит в размер на 20 000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е до 06.02.2009г., лихвеният процент към момента на сключване на договора е предвиден в размер на 1% месечно върху дебитните салда, като при изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвеният процент се равнява на годишна лихва в размер на 12%. Представен е и анекс към договора от 26.07.2007г., с който е договорена лихва 13% ГЛП за безналични транзакции на ПОС терминал и 15% ГЛП за всички останали транзакции. Приети са по делото и общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни карти с чип Mastercard и Visa, към които са приложени 3 декларации от 23.03.2007г. и 31.10.2007г., видно от които титулярят е запознат с общите условия и с Тарифата на „ПИБ“ АД.

Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че към 20.08.2010г. са усвоени общо 45739,20 лв., от които са погасени 25470,91 лв., като към тази дата е налице отрицателно салдо по сметката – усвоена и непогасена сума в размер на 20258,29 лв. На 19.08.2010г. лимитът от 20000 лв. е надвишен, след което липсват погасявания и спад под лимита. До 19.08.2010г. всички начисления за такси, възнаградителни и наказателни лихви са изцяло погасени към момента на начисляването им за сметка на разполагаемия кредитен лимит. Начислените след 20.08.2010г. лихви и такси не са издължени изцяло, като към 26.08.2015г. е налице и непогасен остатък в размер на 65947,29 лв., с който е формиран неразрешен овърдрафт над кредитния лимит от 20000 лв.

На 26.08.2015г. в регистрите е отразено преоформяне на дълга, като общата сума е разделена в два самостоятелни компонента: 20000 лв. главница и 65947,29 лв. вземания за лихви и такси. След това разделяне начисление на лихва е извършвано само върху главницата от 20000 лв. Общият размер на постъпилите по картовата сметка суми за погасяване на задължения възлиза на 37983,25 лв., последното от които е на 22.12.2017г. Според банковите регистри неиздължените вземания на ищеца към 10.05.2024г. е в размер на 113485,46 лв., от които 20000 лв. главница, 77079,25 лв. договорна лихва, начислена за периода от 19.08.2010г. до 09.05.2024г., 15906,21 лв. наказателна лихва за надвишен лимит и минимална вноска, 500 лв. такси и комисиони. Сумите за договорна лихва за последните три години преди датата на ИМ – 11349,71 лв. са формирани, като върху главницата от 20000 лв. е начислен ГЛП 18,8989%.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: наличието на възникнало между страните договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него, настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен договор за издаване на кредитна карта № ******* и приложените към него общи условия, изменен с анекс от 26.07.2007 г. Възражението в отговора на ИМ относно приложимостта към настоящия договор на представените общи условия, приети на 17.04.2007г. и изменени на 24.07.2007г., е неоснователно, доколкото от приложените декларации е видно, че на 23.03.2007г. и 31.10.2007г. титулярят е запознат с общите условия 4 и с Тарифата на „ПИБ“ АД.

Качеството на банката – кредитор като изправна страна по договора следва от установяване на факта, че е изпълнила задължението си да предостави на заемополучателя уговорената парична сума. За доказване изпълнението на задължението на кредитора за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката, както е установено от заключението на вещото лице. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В този смисъл е и решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.