Решение № 183 от 28.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пазарджик, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Люб. А.

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора П. Б. С. като разгледа докладваното от А. Люб. А. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235200600902 по описа за 2023 година

С присъда № 13 от 19.07.2023г., постановена по НОХД № 291/22г. на РС – Велинград, подсъдимият А. С. А. е признат за виновен в това, че в гр. Велинград, след като е осъден да издържа свой низходящ, детето си С. А. А., роден на 16.09.2013г., с Решение № 447/15.12.2014 г. по гр. дело № 817/2014 г. по описа на Районен съд – Велинград, влязло в сила на 06.01.2015г. и с Решение № 129/24.04.2020 г. по гр. дело № 115/2020 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, влязло в сила на 24.04.2020 г. , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за 63,6 месечни вноски (за 63 месеца и 17 дни) за периода от 06.01.2015 г. до 24.04.2020 г. - по 85.00 лева на месец - съгласно решение № 447/15.12.2014 г., влязло в сила на 06.01.2015г. по гр. дело № 817/2014 г. по описа на Районен съд – Велинград, като общата дължима сума за този период е 5406.00 лева; и за 27 месечни вноски за периода от 24.04.2020 г. до 24.07.2022 г., - по 200.00 лева на месец, съгласно Решение № 129/24.04.2020 г., влязло в сила на 24.04.2020 г. по гр. дело № 115/2020 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, като общата дължима сума за този период е 5400.00 лева, с обща дължима сума за двата периода 10806.00 лева престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл. 183, ал. 1 от НК, във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. ал. 1 НК му е наложено наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от седем месеца при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок седем месеца.

Против така постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от защитника на подсъдимия А.. Оплакванията са за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати отстраними, съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат 1 за невиновен. Алтернативно се правят искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на РС Велинград или намаляване размера на наложеното наказание.

Към жалбата е постъпило допълнително писмено изложение, с което се конкретизират оплакванията. Поддържа се липса на мотиви по съществени възражения, без да се сочи конкретно кои са тези възражения. Според защитата бил нарушен принципът „*********“. Подсъдимият бил платил издръжката. Съдът неправилно бил кредитирал показанията на майката и бабата на малолетния.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадените жалба и допълнение към същата, както и релевираните със същата отменителни основания. Поддържа и исканията, направени със същите.

Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.

Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. С. А. и И.А. А.а са родители на малолетното дете С. А. А., роден на 16.09.2013г.

С влязло в сила на 06.01.2015г. Решение № 447/15.12.2014г. по гр. д. № 817/2014г. на РС-Велинград бракът между родителите е прекратен с развод, като подсъдимият е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 85 лв.

С влязло в сила на 24.04.2020г. Решение № 129/24.04.2020г. по гр. д. № 115/2020г. на ОС – Пазарджик размерът на издръжката е изменен на 200 лв.

Въпреки тези решения подсъдимият не изплатил никакви суми за издръжка на сина си С. А..

Това дало повод на майката на детето, И. А.а, освен да инициира изпълнително дело пред ДСИ при РС-Велинград, по което подсъдимият не внесъл никакви суми - да се обърне за съдействие (със заявление от 27.07.2022г.) и към властите в Г., където отглежда детето. С решение на съда в П. от 26.09.2022г. подсъдимият е осъден да заплати за сина си С. А. издръжки в размер на 464 евро за периода от 01.11.2021г. до 31.12.2021г., и в размер на 1652 евро за периода от 01.01.2022г. до 31.07.2022г.

Решението е обжалвано на 28.10.2022г., като въззивният съд – Б. констатирал наличието на съществуващо вече решение на български съд относно присъдената в полза на детето издръжка, с оглед което предоставил възможност на ищцовата страна да посочи дали поддържа или оттегля предявения иск пред немския съд. След като искът бил оттеглен , с Решение от 30.11.2022г. , въззивната инстанция, предвид наличното вече решение на български съд по идентична претенция, прекратила производството.

Окръжна администрация П. - М. изплатила за детето С. А. А. издръжки в размер на 464 евро за периода от 01.11.2021г. до 31.12.2021г., и в размер на 1652 евро за периода от 01.01.2022г. до 31.07.2022г., както и начислявани лихви в размер на 581 евро, считано от 05.05.2022г., съгласно немското законодателство.

Данъчна служба Д.-Х. удържала тези суми от доходите на подсъдимия.

Тази фактическа обстановка районният съд установил при съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства и доказателствени средства.

2

При така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че от обективна и субективна страна подс. А. е осъществил престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдът е изложил ясни и законосъобразни аргументи в подкрепа на становището си.

Настоящата инстанция споделя същите и няма да ги повтаря. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на защитата за липса на мотиви към постановената присъда. В жалбата не са посочени доводите на защитата, които не са намерили отговор, какъвто упрек е отправен към контролираната съдебна инстанция. При служебната проверка настоящият съдебен състав не констатира възражения, по които съдът да не е взел отношение.

Неясно и лишено от основание е и оплакването за нарушение на принципа „*******“. Нито се твърди, нито се установява по делото подсъдимият да е носил наказателна отговорност за деянието, инкриминирано с процесния обвинителен акт.

Правилно районният съд не е възприел доводите на защитата, че издръжката била платена от държавата, а впоследствие същите суми били удържани от подсъдимия. Тези обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на инкриминираното бездействие на подс. А. през процесния период.

Липсва основание да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите – майката и бабата на малолетния. Такива основания не се и сочат в жалбата. При това районният съд е изпълнил задължението си да изложи доводи защо кредитира тези свидетелски показания.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, първоистанционният съд се е съобразил с разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Правилно са преценени обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, както и отегчаващите такива.

Така, като обосновано и в съответствие с изискването на чл. 54 от НК районният съд е определил наказание в размер почти на минимума от по-лекото предвидени наказания, а именно пробация. Определени са двете задължителни пробационни мерки за по седем месеца, при минимум от шест месеца.

В този смисъл неоснователно се явява и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и искането за намаляване на същото.

Следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд, че при мотивиране вида и размера на налаганото наказание, след като се изброят изчерпателно всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства, които съдът е констатирал и взел предвид, следва да се посочи какво е съотношението между тях, превес на кои обстоятелства се дава. Това произтича от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от НК.

Обстоятелството, че за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК са предвидени алтернативно две санкции не освобождава съда от това му задължение. В тази хипотеза е неприложима единствено утвърденото в практиката правило при превес на отегчаващите обстоятелства да се наложи наказание над средата на предвиденото наказание, а при превес на смекчаващите, под средния размер. В случая очевидно наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което настоящата инстанция приема за справедливо и съответно на всички обстоятелства, релевантни към определяне вида и размера на наказанието.

С оглед изхода от делото и в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК правилно подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.

При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.

В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва 3 да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13 от 19.07.2023г., постановена по НОХД № 291/22г. на РС – Велинград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4