Решение № 112 от 27.05.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. ***, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230201240 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. К. П., ЕГН **********, живущ в гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу наказателно постановление № 24-0851-000724 от 01.07.2024 г., издадено от И. В. Н. - началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - ***, с което на П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

„***“ № ***, за нарушение по: чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. чл. 80а, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. чл. 80а, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лв. чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

***кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1258728/06.06.2024 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до П. К. П. с рег. № 851000-12356/26.06.2024 г. (л. 7 от делото).

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

При реализиране на административнонаказателната отговорност на 2 жалбоподателя обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото му на защита и обуславящо отмяната на наказателното постановление. Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

В конкретния случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП не е посочено, че жалбоподателят П. К. П. „съзнателно е допуснал“ извършването на описаните нарушения, за което е санкциониран. В тази връзка следва да бъде посочено, че Постановление № 10 на Пленума на Върховния съд от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на Д.ията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието „съзнателно“ допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Както вече бе посочено, при описанието на нарушението в АУАН и в НП, не е посочено, че П. „съзнателно е допуснал“ извършването на нарушенията от неговата дъщеря В. П.а П.а, родена на *** г. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че с оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираните нарушения, административнонаказващият орган следва да опише подробно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нещо, което в конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на наказаното лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което са наложени административните наказания, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Правоприлагането обаче не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.

3

Независимо от изложеното, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон, съдът установи следното:

С обжалваното наказателно постановление, П. К. П. е санкциониран при условията на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за това, че на 06.06.2024 г., в град ***, по ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“, в посока от ул. „***“ към центъра на града, неговата малолетна дъщеря В. П.а П.а, родена на *** г., управлява индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС) - електрическа тротинетка марка SEGWAY“, модел Р65, използвайки в същото време мобилен телефон и без да ползва каска. Управлявайки електрическата тротинетка и извършвайки маневра завой наляво по ул. „***“, малолетната П.а не спазва пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, отнема предимство на движещия се по ул. „***“ в посока бул.

„***“ лек автомобил „***“ с рег. № *** като допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по автомобила и ИЕПС.

Актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали нарушенията по: чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, минималната възраст на водача за управление на индивидуално електрическо превозно средство е шестнадесет години - по велосипедна инфраструктура и по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 km/h, за което нарушение, на жалбоподателя П. К. П., на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. чл. 80а, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, съгласно която норма, на водача на индивидуално електрическо превозно средство е забранено да използва мобилен телефон при управлението на индивидуалното електрическо превозно средство, за което нарушение, на жалбоподателя П. К. П., на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. чл. 80а, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно която норма, водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е длъжен да ползва каска, ако е на възраст до 18 години, за което нарушение, на жалбоподателя П. К. П., на основание чл. 183, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната 4 маркировка, за което нарушение, на жалбоподателя П. К. П., на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

Жалбоподателят П. К. П. оспорва така вменените му нарушения. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че дъщеря му В. П.а П.а не е управлявала електрическата тротинетка, като е бутала същата, поради което и неправилно е бил санкциониран.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени с показанията на свидетелите М. Б. К. и Д. Ж. Д..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си и показанията на свидетелите С. О. М., К. И.в Н. и В. П.а П.а.

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на полицейските служители - свидетелите М. К. и Д. Д., същите са били изпратени по сигнал за възникнало пътнотранспортно произшествие, като при пристигането си на мястото полицейските служители установили свидетеля В. П.а П.а и другият участник в пътнотранспортното произшествие - свидетеля С. О. М..

Свидетелят К. приел, че малолетната към него момент В. П.а П.а е управлявала електрическата тротинетка, като пътнотранспортното произшествие е настъпило по нейна вина, поради което съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, съставил АУАН на нейния баща - П. К.