Определение № 88 от 25.01.2018, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 88

Бургас, 25.01.2018 год.

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Дарина Костова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 355 по описа за 2017 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:

Ищецът „Агрен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №56, представлявано от управителя на Павлин Кирилов Георгиев е предявило иск против „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя Кольо Господинов Койчев за прогласяване нищожността на уговорката на чл. 3 от договор за паричен заем от 27.07.2016г., сключен между страните по делото и евентуално, в случай че искът не бъде уважен да се постанови решение за връщане на дадено без основание. Иска се и осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 766 евро, представляваща плащане на нищожна част от размера на възнаградителната лихва по договор за паричен заем от 27.07.2016г., сключен между страните. Претендират се и направените по делото разноски.

Представя и ангажира доказателства.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове съгласно ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, след изпълнение на указания на съдията-докладчик във връзка с подаването й, е станала редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК. С приемане на исковата молба, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл.367 от ГПК са изпратени преписи от нея, заедно с приложенията на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа са връчени на ответника.

В срок е подаден писмен отговор, съдържащ реквизитите по чл.367, ал.3 от ГПК.

Наред с отговора е депозирана и насрещна искова молба с искане да бъде осъден първоначалния ищец да заплати сумата от 25 035лв., представляваща невърната част от договори за заем, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът е указал на първоначалния ищец възможността да депозира по делото отговор по насрещната искова молба, както и допълнителна искова молба.

В предоставения срок по делото е представена както допълнителна искова молба, така и отговор по насрещния иск. Съдът е предоставил възможност на първоначалния ответник да депозира по делото както допълнителен отговор по първоначалния иск, така и допълнителна насреща искова молба. Такива са депозирани в съда в един акт.

Последвало е разпореждане, с което съдията –докладчик е дал възможност на ответника по насрещния иск /“Агрен“ ЕООД/ да представи допълнителен писмен отговор по делото. Такъв не е представен.

При проверка на допустимостта на предявения главен иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда.

Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104,т.4 и чл.105,предл.2 от ГПК , а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск над 25 000 и като съд по постоянния адрес на ответника. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, срещу лице за което се твърди, че нарушава материални субективни права на ищеца.

Насрещната искова молба е подадена в срока по чл.367, ал.4 от ГПК пред Окръжен съд гр. Бургас. С нея са предявени искове, които имат връзка с първоначалния - обосновават се с твърдения за невръщане на част от сключени между страните договори за заем.

Насрещния иск е подсъден по рода си на настоящия съд. Насрещната искова молба е подадена от активно легитимирано лице, които твърди нарушение на материални субективни права, вследствие на които нарушения са възникнали и допълнителни задължения за обезщетения. Исковете са насочени срещу лице, за които се твърди, че нарушава материални субективни права чрез неизпълнение на поети по един и същ договор насрещни задължения.

Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

При проверка на исканията и възраженията на страните съдът констатира следното:

По първоначалния иск: Освен посочените по-горе претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца определени парични суми, исковата молба и допълнителната искова молба съдържат и доказателствени искания за приемане на представени с тях писмени доказателства, за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът в писмения и в допълнителния си отговор освен възражения по същество е отправил доказателствени искания за допускане и прилагане на доказателства.

По насрещния иск: Освен посочените по-горе претенции за осъждане на ищеца (ответник по насрещния иск) да заплати на ответника (ищец по насрещния иск) определени парични суми, насрещната искова молба и допълнителната насрещна искова молба съдържат и доказателствени искания за приемане на представени с тях писмени доказателства, както и доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът по насрещния иск в писмения и в допълнителния си отговор поддържа направените с исковата молба доказателствени искания. Направил е възражение за прихващане. По основателността му, съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че е придобил капитала на друго дъщерно дружество: „Ти Ви Пропъртис“ ЕООД за сумата от 6 100 000евро, осигурена с банков кредит от „Юробанк“АД. За да осигури размера на самоучастието си по кредита, което изисквала банката по кредита, били необходими представянето и депонирането на финансови средства, с които дружеството не разполагало и се принудило да набави като заем.

Поради това и на 27.07.2016г. ищецът сключил договор за паричен заем с ответника. По силата на договора ответното дружество им предало за ползване сумата от 550 000 евро, като ищецът се задължил да върне сумата в срок до 30.08.2016г.. Наред с нея следвало да върне и сумата от 32 606 евро, представляваща възнаградителна лихва за ползване на паричните средства в срок от 20 календарни дни. След заемането на посочената сума и договора за кредит, ищецът сключил надлежно дъщерното дружество.

Впоследствие задължението на ищеца за възстановяване на заема в полза на заемодателя „Брент Ойл“ ЕООД, по твърденията на ищеца, се развил по следния начин: Последното на 04.08.2016г. взело в заем сумата от 623 000евро от друго дружество – „Джей Кансълтинг“ ЕООД /сумата съвпадала напълно с ищцовото задължение, а управителят на двете дружества бил един и същ/, което дружество на 19.12.2016г. извършил цесия към ищеца и му прехвърлил вземането си от „Брент Ойл“ ЕООД в пълен размер. С това придобито вземане извършили прихващане на сумата от 636 851,36 евро, като така погасили заема към ответника. За извършената цесия и съответното прихващане ответникът бил надлежно уведомен с връчена му на 09.01.2017г. нотариална покана. Въпреки прихващането обаче ответникът получил сумата от 32 606 евро като лихва, която многократно надвишава размера на пазарната стойност на лихвата.

Ищецът счита, че подобна уговорка за лихва в размер на 106% годишна база при положение, че към момента на сделката банковия лихвен процент по кредита на годишна база е около 6%, а пък мораторната законова лихва около 12%, води до нищожност на уговорката за размера на дължимата лихва поради накърняване на добрите нрави. Твърди се , че уговорката в чл. 3 от договора за паричен заем е довела до неоснователно обогатяване на кредитора заемодател чрез задължаването за заплащане на възнаградителна лихва, чийто размер бил прекомерно завишен.

Размерът на лихвата за период от една година бил 595 060евро или 108% на годишна база. Ищецът изчислил размера на обичайната пазарна лихва за периода от 20 календарни дни, а именно сумата от 1840 евро.

Поради нищожността на тази уговорка, се твърди , че страните следвало да възстановят даденото до размера на действителните уговорки, т.е. ответникът следвало да върне на ищеца сумата от 30 766 евро, съставляваща разликата между получената за периода възнаградителна лихва от 32 606евро и 1840 евро – размерът на банковата пазарна лихва за периода.

Поради гореизложеното ищецът моли да бъде прогласена нищожността на чл. 3 от процесния договор за заем, а евентуално предявява иск за връщане на даденото като получено без основание.

Също така моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 766 евро и направените по делото разноски.

Предявените главни искове са с правно основания в 26, ал. 1 и чл. 34 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, а евентуалният е с правно основание в чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Ответникът „Брент

Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя Кольо Господинов Койчев в предоставения срок за отговор на исковата молба е депозирал такъв, с който излага мотиви за неоснователност на същата. На първо място посочва, че с ищеца са сключили договор за паричен заем на 27.07.2016г., като същият получил сумата от 550 000евро по банков път. По указания на заемателя заемната сума в посочения размер била преведена на трето лице – „Ти Ви Хотел“ ЕООД, ЕИК ********* с основание – задатък по предварителен договор, сключен на 25.04.2016г. между „Ти Ви Хотел“ ЕООД и „Агрен“ ЕООД, като с получаването на посочената сума по сметката по договора и на лицето по договора, заемателят приел да счита за изпълнено задължението на заемодателя за заплащане на заемната сума. Заемополучателят се задължил да върне заемната сума в срок до 30.08.2016г. Размерът на предвидената за плащане от ищеца възнаградителна лихва уговорена в договора била 32 606 евро до 30.08.2016г.

Посочва се, че между страните по делото бил отпуснат и още един паричен заем от 25.04.2016г., като на ищеца бил отпуснат заем в размер на 40 000евро, като същият бил получен от ищеца в левова равностойност по банковата си сметка. В договора било предвидено сумата да се върне с лихва в размер на 5%годишна база в срок от тридесет дни от получаване на същата. В посочените срокове не бил върнат изцяло или частично нито един от двата заема като главници, както и не била платена дължимата по тях лихва.

На

09.01.2017г. ответникът получил уведомление за това, че ищецът придобил вземане от кредитор на ответника – „Джей Кансълтинг“ ЕООД в размер на 623 000евро по договор за заем от 04.08.2016г. и като ответников длъжник и кредитор направил възражение за прихващане.