Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3588 от 27.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2902/2022
Вид
Решение № 3588
Подписан
27.05.2026
Състав
Александър Ангелов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3588 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. А. при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от А. А. Гражданско дело № 20221100102902 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата М. К. твърди, че на 25.04.2021 г. на автомагистрала „Хемус“ в района на 12-и км преди гр. София е настъпило ПТП, при което л.а. „Ауди А4“ с peг. № ******** е ударил неустановен пешеходец, след което през тялото му е преминал и л.а. „Сеат Алтеа“ с peг. № ********, като вследствие на това ПТП е настъпила смъртта на пешеходеца. Ищцата твърди, че пострадалият пешеходец е нейният син Г.Г. като също така твърди, че смъртта му е причинена в резултат от поведението на водача на л.а. „Ауди А4“, чиято гражданска отговорност към момента на настъпване на събитието е застрахована при ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Твърди също така, че е направила и разходи за погребението на сина си в размер на 1 394 лв. Поради това иска ответникът да заплати сумата 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина , както и сумата 1 394 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за погребението му, заедно със законната лихва върху тези суми от 30.10.2021 г. до окончателното им плащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ оспорва предявените искове. Не оспорва настъпването на процесното ПТП и обстоятелството, че в резултат от него е настъпила смъртта на сина на ищцата Г.Г.. Оспорва начина на осъществяване на процесното ПТП и наличието на вина на водача на застрахования при ответника автомобил. В тази връзка ответникът твърди, че е налице случайно деяние поради невъзможност за водача на л. а. „Ауди А4“ да предотврати удара, поради внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно. Счита и че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен. При евентуалност възразява, че пострадалият пешеходец е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като се е 1 движел по пътното платно на автомагистрала, без да се съобрази с движението и да предприеме мерки за самозапазването си. Не оспорва и това, че гражданската отговорност на водача на л. а. „Ауди А4“ към момента на събитието е застрахована при ответника.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника „Дженерали Застраховане“ АД оспорва предявените искове. Твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП е изцяло поведението на пострадалия пешеходец, който навлязъл на платното за движение на автомагистрала, което е забранено от закона, а освен това не се е съобразил с приближаващите превозни средства, а също така е бил в тежка степен на алкохолно опиянение (с 2,78 %о концентрация на алкохол в кръвта). При евентуалност възразява, че това поведение на пострадалия е допринесло за настъпването на ПТП. Счита, че неимуществените вреди, претендирани от ищцата, не се установяват, като възразява и за това, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, а освен това възразява, че липсва причИ. връзка между твърдяните от ищцата имуществени вреди – разходи за погребението на сина – и процесното събитие.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От представения по делото констативен протокол за ПТП от 25.04.2021 г., както и от показанията на свидетелите очевидци Н. С. и Д. Б. се установява, че на 25.04.2021 г., около 23,30 часа на автомагистрала „Хемус“ в платното по посока към гр. София и на около 12 км от града е настъпило ПТП, при което пешеходецът Г.Г. (син на ищцата М. К., видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки) е ударен от л. а. „Ауди А4“ с рег. № ******** (управляван от свидетеля Н. С.), а след това и прегазен от л. а. „Сеат Алтеа“ с рег. № ******** (управляван от свидетелката Д. Б.). Вследствие на това ПТП е настъпила смъртта на пешеходеца. Всъщност обстоятелствата относно настъпването на ПТП и причинената от него смърт на пешеходеца, който е син на ищцата, не са спорни по делото.

Спорният въпрос е свързан с причините за настъпването на ПТП и съответно относно поведението на водачите на двата автомобила и на пешеходеца.

Начинът, по който се е осъществило процесното ПТП, се установява от показанията на свидетелите Н. С. и Д. Б., както и от заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, която освен показанията на свидетелите е съобразила и оставените следи от процесното ПТП, отразени в представените по делото протокол за оглед на местопроизшествието и съдебномедицинска експертиза на труп. От свидетелските показания се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП л. а. „Ауди А4“ се е движел в лявата лента за движение със скорост от 130 км/ч, на къси светлини. В същото време на около 15 м пред него в дясната пътна лента се е движел друг автомобил. В този момент водачът на л. а. „Ауди А4“ е забелязал нисък, тъмен обект от дясната му страна в лентата за движение, който не е могъл да заобиколи, въпреки опита да завие наляво, при което е настъпил удар, като впоследствие се установява, че този обект е човек (пострадалият Г.Г.). След удара пешеходецът е паднал на пътното платно. Малко след това към мястото 2 приближил и л. а. „Сеат Алтеа“, който също се е движел в лявата пътна лента и със скорост от 125 км/ч, на къси светлини. Този автомобил преминал през падналия на земята пешеходец, като свидетелката Д. Б. (водачът на автомобила) заявява в показанията си, че не е успяла да възприеме падналия на платното пешеходец своевременно, така че да може да спре.

Според заключението на експертизата към момента на настъпване на удара пешеходецът се е намирал около средата на лявата лента за движение (тази за изпреварване).

Следва да се посочи, че липсват категорични данни по делото, от които да може да се установи посоката на движение на пешеходеца. Възможно е той да се е движел от дясно наляво спрямо посоката на движение на двата разглеждани автомобила, при което вече е бил пресякъл лентата за принудително спиране и дясната лента за движение, когато е навлязъл в лявата лента за движение, където се е намирал л. а. „Ауди А4“ и където после е преминал и л. а. „Сеат Алтеа“. Възможно е също така пешеходецът да се е движел от ляво надясно, като е преминал през платното на магистралата за насрещно движение, в което няма категорични данни по делото към момента на ПТП да са се движели автомобили. Този извод е повероятен, тъй като според свидетеля Н. С. (водачът на л. а. „Ауди А4“) непосредствено преди настъпването на удара между управлявания от него автомобил и пешеходеца, в лентата за движение вдясно от него, т.е. в дясната лента за движение, и малко пред него (15 м) се е движел друг автомобил, като скоростта на този друг автомобил и на л. а. „Ауди А4“ е била приблизително еднаква, доколкото свидетелят посочва, че не е бил сигурен, че ще го изпревари. При това положение, ако пешеходецът се е движел от дясно наляво, той би могъл да бъде ударен от този друг автомобил или поне да бъде осветен от неговите фарове (каквато възможност е посочена и в заключението на автотехническата експертиза). Разбира се, възможно е пешеходецът вече да е бил навлязъл на платното за движение и да се е движел по дължината на пътя в лявата лента или по протежението на разделителната ивица, а не да е пресичал пътя. Както се посочи, за поведението на пешеходеца липсват данни по делото, макар че следва да се съобрази и посоченото в заключението на експертизата обстоятелство, че пешеходецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2,78%о, което представлява тежко алкохолно опиване, при което поначало поведението му може да бъде трудно предвидимо.

Скоростта на движение и на двата автомобила е в рамките на разрешената за автомагистрала – 130 км/ч за л. а. „Ауди А4“ и 125 км/ч за л. а. „Сеат Алтеа“. Тези скорости на движение се установяват единствено с оглед на показанията на водачите на двата автомобила, но според заключението на експертизата няма причина и доказателства по делото, които да налагат да се приемат други скорости. Няма категорични данни по делото и за движението на други автомобили при настъпването на ПТП, които могат да имат значение за поведението на водачите на двата автомобила, с изключение на посоченото обстоятелство, че в дясно и малко пред л. а. „Ауди А4“ в дясната лента за движение се е движел друг автомобил – обстоятелство, което отново се установява само от показанията на водача на л. а. „Ауди А4“ Н. С., но и което не се опровергава от други доказателства по 3 делото, поради което няма причина да не бъде възприето.

Така следва да се приеме, че при настъпването на ПТП л. а. „Ауди А4“ се е движел със скорост 130 км/ч и на къси светлини, но на 15 м пред него и в дясната лента се е движел друг автомобил с приблизително същата скорост, но за който липсват данни дали е ползвал в този момент дълги или къси светлини. Според заключението на експертизата при движение със скорост от 130 км/ч опасната зона на автомобила, в която той не може да спре, за да предотврати водача настъпване на ПТП, е 162 м., а осветената от късите светлини на автомобила зона е около 60 м. Поради това водачът на л. а. „Ауди А4“ не е могъл да забележи намиращия се на пътя пред автомобила пешеходец от разстояние, което да му позволи да спре и да избегне удара в него. Експертизата посочва и че е възможно водачът да забележи пешеходецът осветен от светлините на автомобила, който се е намирал пред и вдясно от л. а. „Ауди А4“, но при предположението, че този друг автомобил се е движел на дълги светлини. Както се посочи, липсват данни дали това е било така, а в допълнение липсват и данни за това от коя страна на платното е навлязъл пешеходеца, както и за посоката му на движение непосредствено преди удара. При наличната информация по делото може да бъде прието единствено, че при разположението на л. а. „Ауди А4“ и на пешеходеца на пътното платно, непосредствено преди настъпването на удара, при скоростта на движение на автомобила и при положение, че той се е движел на къси светлини при пълна липса на осветеност (както се сочи и в заключението на експертизата относно пътните условия, тъй като ПТП настъпва около 23,30 ч. и на неосветено място), за водача на л. а.

„Ауди А4“ е бил невъзможно да реагира своевременно, след като е забелязал пешеходеца, за да може да предотврати настъпването на ПТП.

Както се посочи, избраната скорост за движение от водача на л. а. „Ауди А4“ е била в рамките на допустимата. Тя е съобразена и с пътните условия, тъй като макар и през нощта, времето не е било дъждовно или мъгливо (няма данни за мъгла или дъжд), а и няма други причини, които да налагат движение с по-ниска скорост. Всъщност, според заключението на експертизата, за да може да бъде своевременно забелязана и избегната възникналата на пътя опасност, която представлява намиращия се на платното за движение пешеходец, автомобилът е следвало да се движи със скорост от 63 – 67 км/ч. Това не само не е обичайна скорост за движение на автомагистрала, но може да се направи извод, че законът не допуска толкова ниска скорост на движение на автомагистрала, доколкото съгласно чл. 55, ал. 1 ЗДвП на автомагистрала е разрешено движението само на МПС, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 70 км/ч, т.е. поначало се предполага, че движещите се на автомагистрала автомобили трябва да развиват поне 70 км/ч (когато няма изрично въведени други ограничения). Затова не може да се очаква от водача на л. а. „Ауди А4“ да се движи със скорост, която да позволи на светлината на късите светлини на автомобила да възприеме намиращ се на платното за движение пешеходец и да предотврати удара с него.

Относно избора за движение на къси светлини, който при това положение се оказва съществен от гледна точка невъзможността за предотвратяване на процесното ПТП, следва да се има предвид посоченото от свидетеля Н. С. обстоятелство, че той е започнал 4 изпреварване на намиращ се малко пред него друг автомобил. При това положение водачът на намиращия се по-назад автомобил трябва да се движи на къси светлини, за да не заслепява водача на автомобила пред него, докато не го изпревари. Според чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗДвП при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние по-малко от 50 м използването на дългите светлини е забранено. Следователно за водача на л. а. „Ауди А4“ не е съществувала възможност да се движи на дълги светлини в конкретния случай, нито причина да се движи с по-ниска скорост, при което той не е могъл да избегне настъпването на процесното ПТП.