Решение № 121 от 12.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000034 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №277/19.01.2023г. по описа на РОС, поправена с молба вх.

№318/24.01.2023г., на ответника ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Александър И., САК.

Предмет на обжалване е решение №1/05.01.2023г. на Окръжен съд Разград, постановено по гр.д. №213/2022г. по описа на РОС, единствено в частта му, с която жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс” АД е осъден да заплати на ищеца Н. А. Т., ЕГН **********, с адрес в село К., община И., обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на 26.09.2020г., около 14 ч. по път I-2 /между гр.Разград и гр. Русе/ на км.

42+200м. в непосредствена близост до гр. Цар Калоян, обл. Разград, по вина на водача на л.а. „Грейт уол“, модел „Ховър“ с рег. № Р 5173 КВ, К. Й. А., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество, за разликата над 25 000 лева до присъдените 40 000 лева, ведно със законната 1 лихва върху главницата, считано от 11.04.2022г. до окончателното й плащане, както и в частта за присъдената законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от уведомяването на застрахователя до изтичане на тримесечния срок по чл. 497 КЗ.

Основното оплакване е за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Като се основава на събраните по делото писмени доказателства (в частност медицински и разходни документи, свързани с лечението на травмите) ответникът – въззивник счита, че определеният от съда общ размер на обезщетението за неимуществените вреди от 40 000 лева е необосновано завишен, не отговаря на закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по-тежки вреди. По отношение на акцесорната претенция въззивникът счита, че началният момент на забавата се определя с изтичането на тримесечния срок по чл. 497 КЗ за произнасяне от страна на застрахователят, а не с предявяването на претенция от пострадалия, поради което и присъждането на законна лихва върху дължимото обезщетение считано от датата на уведомяването е неправилно.

При тези основни оплаквания ответникът моли за отмяна на решението в обжалваните му части и намаляване на присъденото обезщетение за неимуществените вреди до сумата 25 000 лв., съответно отхвърляне на ищцовата претенция за лихви за забава за периода от датата на уведомяването на застрахователя до изтичане на тримесечния срок по чл.497 КЗ. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В представения по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор вх. №333/24.01.2023г. ищецът - въззиваема по въззивната жалба страна Н. А. Т., чрез пълномощника си по делото адвокат Ю. Й., АК-Разград, обосновава становище за нейната неоснователност. Счита, че съдът е обсъдил в пълнота всички критерии, относими към дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съответно правилно и законосъобразно е определили дължимото обезщетение. По отношение на началния момент на лихвата за забава аргументира становище, че същата се дължи от момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, позовавайки се в тази връзка и на сочена съдебна практика. Моли решението в обжалваната му от ответника част да бъде потвърдено от въззивния съд 2 като му се присъдят и разноски за въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът ЗД „Бул Инс” АД не е взел участие. С молба, подадена преди съдебното заседание от пълномощник на страната адвокат Александър И., САК, е заявено, че подадената въззивна жалба се поддържа на изложените в нея основания, поддържа се и искането за частична отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 25 000 лв. както и на акцесорната претенция за лихви за забава, считано от датата на отправяне на претенция до застрахователя до изтичането на тримесечния срок за произнасяне по чл.496, ал.1 КЗ. Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Н. Т., представлявана по пълномощие от адвокат Ю. Й., АК-Разград, обосновава становището за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение.

Претендира разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявената пред РОС искова защита е поправяне на вредите, причинени на ищеца Н. А. Т., ЕГН **********, с адрес в село К., община И., като водач на л.а. „Рено”, модел „Меган Сценик”, с рег. № РР 7264 АР, при ПТП, настъпило на 26.09.2020г., около 14 ч. по път 1-2 /между гр.Разград и гр. Русе/ на км. 42+200м. в непосредствена близост до гр. Цар Калоян, обл. Разград, по вина на водача на л.а. „Грейт уол“, модел „Ховър“ с рег. № Р 5173 КВ, К. Й. А., ЕГН **********, в т.ч. неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му телесни увреждания и психични страдания от изживяното произшествие, и имуществени – направени разходи за лечение и пропусната възможност да получи в пълен размер дължимото трудово възнаграждение в периода на временната му неработоспособност.

При това увреждащо деяние са били причинени вреди и на управлявания от ищеца Т. автомобил, притежаван от него в съпружеска имуществена общност със С. М. Т., ЕГН **********, като искът за тяхната обезвреда е предявен съвместно от двамата съпрузи.

3

Предявените претенции за дължимите обезщетения са в размери съответно 50 000 лв. – за неимуществените вреди; 1 904,22 лв. - за реалните загуби (разходи за лечение ); 2 043,05 лв. – за пропуснатите ползи (неполучено трудово възнаграждение); 3 000 лв. – за действителната стойност на увредената в резултат на деянието вещ (съсобственото на съпрузите – съищци МПС).

Претендирани са и лихвите за забава при непозволено увреждане (чл.84 ал.3 ЗЗД), като началният момент на забавата е обвързан с датата на отправяне на писмена застрахователна претенция (11.04.2022г.).

На основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) исковете са предявени пряко спрямо ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, като застраховател на виновния за настъпване на увреждащото деяние водач на л.а. „Грейт уол“, рег. № Р 5173 КВ, по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена по полица № ВО/02/120000841218 с период на застрахователно покритие от 30.03.2020 до 29.03.2021г., включително.

Исковете са приети за основателни и доказани и са уважени в цялост.

Единствено за неимуществените вреди претенцията е отхвърлена частично по размер, като определеното от първоинстанционния съд по реда на чл.52 ЗЗД обезщетение за справедливо възмездяване на вредите е в размер на 40 000 лева.

Изрично във въззивната си жалба ответния застраховател е заявил, че не оспорва и е съгласен с изводите на съда по приложението на чл.45 ЗЗД (увреждащо деяние, извършено виновно от застрахования деликвент), чл.51, ал.2 ЗЗД (липса на принос на пострадалия за настъпване на деянието и вредите от него) и чл.432 ЗЗД (пряка отговорност за ответното дружество за обезщетяване на вредите), като в тази част намира решението за правилно.

Единственият спор, пренесен във въззивното производство, е относно справедливия размер на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди и началния момент, от който застрахователят на виновния деликвент дължи лихви за забава.

Причинените на ищеца – водач на удареното при процесното пътно произшествие МПС вреди са надлежно установени по вид и обем – многофрагментна фрактура на дясна капачка; кръвонасядания под лявата 4 половина на брадичкова област, по външностраничната част на дясна лакътна област и към предмишницата, долната част на външната половина на ляво бедро и мънички охлузвания в долната част на увреждането; изразен оток и мораво кръвонасядане по тръбната страна на дланно- пръстовата ос на палеца на дясна ръка с ограничено движение по осите на ставата; разлята спонтанна и палпаторна болка по гръдната стена. След ПТП ищецът е транспортиран до спешното отделение на МБАЛ Разград, с оплаквания от силни болки в дясното коляно и неустойчивост върху крака. На следващият ден е бил опериран за открито наместване с вътрешна фиксация, като при прилагане на остеосинтезата са използвани само големите фрагменти, множество натрошени малки по размер костно хрущялни елементи са били почистени от ставната кухина. Откъм вътрешната страна на капачето е бил наложен и допълнително имплант. Впоследствие, след близо година ищецът е претърпял втора оперативна интервенция за екстракция на наложената остеосинтеза. По експертното мнение на вещото лице – лекар лечението и възстановителният период са били свързани с болки и дискомфорт. Ищецът е положил всички грижи за възстановяване на своето здраве като в продължителен период е извършвал физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, което е от особена важност в първите шест месеца след получаване на травматичното увреждане и в значителна степен способства за възстановяване на загубената функция на увреденото място. При проведения клиничен преглед е установено, че понастоящем фрактурата на дясната патела е консолидирана, но последиците от нея са видими - накуцваща походка и щадене на десния крак; асиметрия в анатомичния вид на бедрените области - намалена мускулна маса за десния крак - атрофия на бедрена мускулатура; изразен дефицит в ротацията /въртене/, повече във вътрешната равнина и силно ограничени флексия /сгъване/ и екстензия /разгъване/ на дясно коляно; невъзможен пълен клек с десния крак - коляното остава свито на 90 градуса; затруднено изправяне, придружено с търсене на опора; белези от оперативните разрези и шевове. Ищецът съобщава, че понастоящем изпитва болка при продължително статично натоварване - по-изразена при седящо положение, изпитва и силно затруднение при движение по стълби - „стъпало по стъпало”, а не последователно движение с двата крака като винаги водещият крак е левия, поради нестабилност на десния. Вещото лице сочи, че не може да се очаква възстановяване на неврологичния и ортопедичен дефицит, констатираните остатъчни последици ще останат за цял живот.

Възстановяването от останалите наранявания е без последствия.

Претърпените болки и страдания в резултат на получените увреждания ищецът доказва и с ангажираните по делото свидетелски показания на Стоян Стоянов – негов колега, възприел непосредствено състоянието му след катастрофата. Свидетелят Стоянов сочи, че същия ден пътувал от град Русе в посока град Разград. На около километър от град Цар Калоян видял, че се е случило пътно произшествие. Спрял колата и се притекъл на помощ.

5

Разпознал ищеца в ударения автомобил. Същият бил в съзнание, но бил в странно състояние, бил много уплашен, капачката на десния му крак била навътре, хлътнала на обратно. Откачил му колана и му помогнал да слезе от колата, малко след това дошла и линейката и го откарала в болница. Знае, че му е правена операция на коляното с поставяне на импланти за заздравяване на капачката. След изписването му от болницата продължителен период ищецът бил обездвижен, едва след около шест месеца започнал да се движи самостоятелно, като се придвижвал с бастунче. Много пъти свидетелят го е водил на процедури по раздвижване, на рехабилитация. И понастоящем ищецът куцал като върви, не можел да извършва тежка физическа работа.

Съпругата на ищеца С. Т. - полагала непосредствено грижи за него по време на възстановителния период, сочи, че веднага след като узнала за случилото се пътно произшествие отишла в болницата, където за пръв път видяла съпруга си след инцидента. Той бил на носилка, въртял се от болка, лицето му било подпухнало. След като излезли резултатите от направените изследвания се установило, че капачката на дясното му коляно е потрошена и трябва да се направи операция, да се сложи укрепване на раздробените частици. Операцията била успешна, но после започнала по-тежката възстановителна част. По указания на лекарите, за един месец кракът трябвало да бъде напълно обездвижен и да не се сгъва, за да зарасне раната.