Решение № 1348 от 19.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Варна, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110202980 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. Р. С. срещу НП 25-0819-002360 от 16.06.2025г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят намира, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно отразени обстоятелства по нарушението и неизяснена фактическа обстановка.

Твърди, че НП е издадено при непълнота на доказателствата. Отправено е искане НП да бъде отменено изцяло, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозирана е молба по делото, чрез адв. А. Д., в която излагат подробни съображения, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в НП не става ясно по какъв начин и въз основа на какви доказателства АНО е 1 формирал своето вътрешно убеждение, че възз. С. виновно е нарушил разпоредбите на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Изложени са аргументи за процесуални и материални пороци поради липса на безспорни и категорични доказателства за извършено нарушение по ЗДвП. Наведени са доводи, че въззивникът по никакъв начин не е бил уведомен за прилагането на нормата за служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС, както и за липса на субективен елемент - жалбоподателят да е знаел и да е искал да управлява МПС без регистрация. Моли за отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна не изпраща процесуален или законен представител по време на открито съдебно заседание. До даване ход на делото пред въззивната инстанция са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт К. Л. – А., в които е изразено становище за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото при издаването му не са допуснати процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Отправено е искане за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна и по доказателствата:

На 09.05.2025 г. в 10:58 часа в Област Варна, по път втори клас-29, посока гр. Добрич, на километър 11+400, м-ст „Феришата“, св. Е. при извършване на проверка установил, че въззивникът С. управлявал товарен автомобил „*“, с рег. № *, собственост на „Ласар 12“ ЕООД с прекратена регистрация от 25.03.2025 г. по чл. 143, ал.15 от ЗДвП.

За констатираното на място служителят К. Е. съставил АУАН № 3647967, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал.

За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил 2 докладван в РП - Варна. С постановление №8049 от 10.06.2025г наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345 от НК.

Въз основа на отказа на ВРП, на 16.06.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Цв. С. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

От правна страна:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено въз основа на постановление на Районна прокуратура – Варна за отказ да бъде образувано досъдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без приложен акт административнонаказателна преписка 3 не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Следователно издаденото наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

От писмените доказателства по делото по безсъмнен начин се установява, че на процесната дата, въззивникът е управлявал МПС – товарен автомобил „*“ с рег. № *, собственост на фирма „*“ ЕООД, видно от Договор за покупко-продажба от 21.01.2025г., чиято регистрация вече била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Безспорно за прекратяването на регистрацията на посоченото основание, за разлика например от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, законът не изисква уведомяване на собственика на МПС, тъй като е именно негово задължението да регистрира придобитото МПС. Поради горното аналогия с приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, не може да се прави. В хипотезата на чл. 145, ал. 15 от ЗДвП законът приема, че собственикът знае, че придобитият от него автомобил не е регистриран все още на негово име, защото именно той е собственикът, който го е придобил и в чиято тежест съществува задължението за неговото регистриране.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от С. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо 4

/съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

От писмените доказателства по делото безспорно се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса изпълнение на задължението по чл. 143, ал. 15 от ЗВвП, а именно с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. Още повече, липсват данни, че жалбоподателят, който не е собственик, по някакъв начин да е бил наясно с прекратяването на регистрацията.

По делото не се установява и по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Варна, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

По разноските:

На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът 5 може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Доколкото по делото бяха проведени две съдебни заседания и представянето на молба в първото открито съдебно заседание от процесуалния представител на въззивната страна, наред с изготвянето на жалба, както и предвид правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че платеният адвокатски хонорар в размер на 600 лв. съответства на извършената работа, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Възнаграждението следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.

58д, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0819-002360/16.06.2025г., издадено от Началник група в сектор в ОД на МВР-Варна, с-р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ гр. Варна , с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Ц. Р. С. с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца;

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Ц. Р. С. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

6

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 7