Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1019 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10355/2024
Вид
Решение № 1019
Подписан
17.03.2026
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 296, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 191 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл. 6 · Закон за наследството
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110110355 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С. Д. В.; В. Г. И. и П. Г. И. срещу Н. А.

С., първоначално субективно активно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Н. А. С., че С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. са собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на *, одобрени със Заповед № РД-18-64/*** г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № *, находящ се в *, *, ж. к. „*“, блок № *, етаж *, намиращ се на трети етаж от сграда с предназначение: жилищна – многофамилна, разположена в ПИ с ид.

*, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, със застроена площ: 58,50 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет, дрешник и входно антре при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *, под обекта *, над обекта - * заедно с принадлежащото му избено помещение №* без посочена площ по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка с площ от 4 кв. м, при граници: запад - коридор, север - зелени площи, юг - И. Р. К., горе - жилища, както и 1,0586% ид. ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *, въз основа на правна сделка – покупко – продажба от *** г., и наследствено правоприемство, при дялово участие в съсобствеността: ½ ид. ч. за С. Д. В. и по ¼ ид. ч. за В. Г. И. и П. Г. И., както и за осъждане на Н. А. С. да предаде на С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. владението върху имота.

В исковата молба ищците С. Д. В., В. Г. И. и П. Г. И. излагат, чрез адв. Ч., че били наследници на Г. Д. И., поч. на 17.12.** г. – С. била нейна сестра, а В. и П. – синове на починалата преди нея нейна сестра В. Д. И.. На *** г. наследодателят, който не бил в граждански брак, закупил гореописания апартамент, построен върху държавна земя, от Дирекция „Изграждане на селищните системи“. Твърдят, че преди повече от 10 г. - в периода от 2013 г. до 2014 г., наследодателят заболял от тежка ***, в резултат на която не можел да разбира и ръководи действията си и да се грижи за своите работи. На 29.*** г. И. сключила с К. В. М. договор за издръжка и гледане, с който прехвърлила на последната правото на собственост върху спорния апартамент, а М. от своя страна се разпоредила с него на 20.*** г., като го продала на неженения Н. А. С.. Със съдебно решение, постановено през *** г., 1 наследодателят бил поставен под пълно запрещение. С влязло в сила решение от *** г. сделката от 29.*** г. била обявена за нищожна. Поддържат, че предвид нищожността на договора от 29.*** г. те са собственици на апартамента при дялово участие в съсобствеността: ½ ид. ч. за С. и по ¼ ид. ч. за В. и П., но Н. А. С. упражнявал без основание фактическа власт върху имота от 20.*** г. насетне. По изложените съображения отправят искане за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. А. С., с който, чрез адв.

А., оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наведените в исковата молба твърдения. Поддържа, че е собственик на процесния апартамент на основание договор за покупкопродажба от 20.*** г. Твърди, че към тази дата не била вписана исковата молба по делото, по което било постановено решение за прогласяване на нищожност на сделката от 29.*** г. Посочва, че не бил участвал в производството по това дело и силата на пресъдено нещо на съдебния акт не разпростирала своето действие върху него. Поддържа, че до поставянето й под запрещение Г. И. не страдала от съдова деменция, и то още през 20132014 г., и разбирала свойството на значението на постъпките си. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез адв. Н. Ч. поддържат исковата молба и пледират искът да бъде уважен.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. А. А. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и писмения отговор, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС, конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.

За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, в тежест на всеки от ищците е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху съответната ид. ч. от процесния апартамент с ид. * на заявеното в исковата молба придобивно основание – правна сделка от *** г. и наследствено правоприемство, както и че към момента на подаване на исковата молба - 14.08.2024 г., ответникът осъществява фактическа власт върху имота.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти.

Видно е от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, че на *** г. Г. Д. Я. /И./ е придобила правото на собственост върху процесния апартамент с идентификатор * по КККР на *.

От представеното препис-извлечение от акт за смърт /л. 8/ се установява, че Г. Д. И. е починала на 17.12.** г.

Наследниците на Г. Д. И. се установяват от представеното удостоверение за наследници с изх. № *** г., издадено от Община ** /л. 9/. Видно е от ангажирания официален свидетелстващ документ, че прекият наследник на Г. Д. И. – нейната дъщеря Д.

М. Я., е починала на 07.02.2017 г., като същата няма преки наследници. Т.е. покойната Г. Д.

И., се констатира по делото, че няма наследници от първи ред по смисъла на чл. 5 от ЗН; няма и наследници от втори ред – родители по арг. от чл. 6 от ЗН. Така, на основание чл. 8 от ЗН, наследниците по закон на Г. Д. И.а са нейните сестра – С. Д. В. и децата на другата й сестра В. Д. И., която е починала на 01.03.*** г., т.е. преди нея, а именно племенниците й В.

Г. И. и П. Г. И., които наследяват по коляно на основание чл. 10, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗН.

Следователно по силата на наследственото правоприемство, на основание чл. 8, ал. 1 2 от ЗН, ищцата С. Д. В. е придобила ½ ид. ч. от процесния апартамент като част от наследствената маса на Г. Д. И., а племенниците й – ищците В. и П. И., респективно по ¼ ид. ч., на основание чл. 10, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от ЗН.

По делото е ангажиран нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № */* г. по описа на нотариус П. С., вписана в НК под рег.

№ *, с район на действие РС-В., от който е видно, че на 29.*** г. Г. Д. И. чрез пълномощника си А. Д. Г. е прехвърлила правото на собственост върху процесния апартамент в полза на К.

В. М. срещу задължението на приобретателката да я гледа и издържа съобразно договореното.

От своя страна приобретателката К. В. М. се е разпоредила с правото на собственост върху процесния апартамент по силата на договор за покупко-продажба, сключен с ответника на 20.*** г., видно от приобщения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № */* г. по описа за нотариус В. П., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-В.

Следователно, юридическият факт, въз основа на който ответникът по петиторния иск по чл. 108 ЗС се легитимира също като титуляр на оспорените абсолютни вещни права, е договорът за покупко-продажба от 20.*** г., сключен с приобретателката на наследодателя на ищците.

В същото време обаче по делото е представено съдебно решение, постановено по гр. д. № ** по описа за ** г. на ОС-Варна, с което договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.*** г., сключен между наследодателката на ищците и праводателката на ответника, е обявен за нищожен. Съдебния акт е влязъл в законна сила на 26.10.** г. по арг. от чл. 296, т. 3 от ГПК.

Следователно, в процеса на т. нар. в обективното вещно право „дяволско доказване“, се установи, че праводателят на ответника Н. А. С. не е титуляр на прехвърлените в негова полза вещни права. Съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В конкретния случай нищожността на разпоредителната сделка от 29.*** г. има действие както за наследниците на Г. Д. И., която е била ищца в производството по гр. д. № **/** г. на ОС-Варна, така и за правоприемника на К. В. М., която е била ответник в същото производство. Следователно страните в настоящото производство са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебния акт, постановен по горецитираното гражданско дело, с който сделката от 29.*** г. е прогласена за нищожна, доколкото ищците са наследници на Г. Д. И., а ответникът е частен правоприемник на К. В. М..

Правноирелевантни са възраженията в писмения отговор, за това че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесния апартамент, а именно 20.*** г., сключен между ответника и К. В. М., исковата молба, с която от страна на наследодателката на ищците е предявен иска за прогласяване на нищожността на договора за издръжка и гледане от 29.*** г. против праводателката на ответника, все още не била вписана в Агенция по вписванията. Това е така, защото вписването на исковата молба, с която е предявен иск за нищожност на договор, с който се прехвърлят права върху недвижима вещ, има по правило единствено оповестително действие, но не и защитно. Защитното действие на вписването на исковите молби, с които се предявяват искове за недействителност, е предвидено само за хипотезите на нищожност поради привидност – арг. от чл. 17, ал. 2 от ЗЗД и на унищожаемост поради крайна нужда – арг. от чл. 33, ал. 4 от ЗЗД. Тези правни норми не могат да се тълкуват разширително и да се приложат нито при хипотеза на предявен иск за нищожност поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, нито при иск за унищожаемост поради актуална недееспособност на основание чл. 31 от ЗЗД, каквито искове са предявени и съответно разгледани в производството по гр. д. № **/** г. на ОСВарна с депозираната искова молба. Действието на вписването на исковата молба в този случай е само оповестително – да се даде гласност на съдебния спор за действителността на разпоредителната сделка от 29.*** г., имаща за предмет вещни права върху недвижим имот – арг. от чл. 114, б. "а", вр. чл. 112, б. "а", in fine от ЗС.

Крайния извод на съда е за основателност на петиторния иск по чл. 108 от ЗС както в установителната му част, така и в осъдителната по арг. от т. 2а от ТР № 4/2014 г. ОСГК на 3

ВКС, доколкото един от основните принципи в обективното гражданско право е, че с отпадане на правата на праводателя, отпадат правата и на правопеимника. Между ответника Н. А. С. и праводателката му – К. В. М. е учредено единствено облигационно правоотношение, доколкото продажбата на чужда вещ не е нищожна, а напротив - валидна, но целеният вещнопрехвърлителен ефект не е постигнат посредством деривативното придобивно основание. Ответникът има призната и гарантирана от закона възможност да ангажира договорната отговорност на К. В. М. по реда на чл. 191 от ЗЗД за неточното изпълнение на непаричното й задължение по продажбеното правоотношение да му прехвърли собствеността върху процесния апартамент.