Решение № 209 от 13.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Ловеч, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500285 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 74/23.04.2026 г., постановено по гр.д. № 407/2025 г., Троянският районен съд е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493, ал. 1 от КЗ „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул.Т.М.Д." № 1, да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 998.96 лева, съответстващи на 1 022.05 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за репатриране и ремонт на мотопед „Тmах DX“ с peг. № ***, както и разходи за медицинско освидетелстване в резултат от ПТП от **.**.**** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2025 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493, ал. 1 от КЗ е осъдил „ЗАД ДАЛЛБОГПЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК 200299615, да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, сумата 5 000.00 лв., съответстващи на 2 556.46 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания и изживян стрес в резултат от ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2025 г. до окончателното й изплащане, частичен иск от 25 000 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЗАД ДАЛЛБОГГ.ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, сумата 1 280.00 лева, съответстващи на 654.45 евро, представляваща разноски в производството, а 1 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на адв. Д. Д. Н. от АК-Ловеч сумата от 1 300.00 лева, съответстващи на 664.68 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл.38, ал. 2 от ЗА.

Срещу решението на ТРС е подадена въззивна жалба вх. № 901/10.02.2026 г. от „ЗАД ДАЛЛБОГПЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД, ЕИК 200299615, чрез пълномощника юрисконсулт И. Ц. в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на П. И. Б. в размер на 5 000.00 лв. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до нарушение на материалния закон и противоречие със събраните доказателства. На първо място изтъква, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не са отчетени в достатъчна степен характерът и интензитета на уврежданията, а редуцирането с извънсъдебно платената сума е завишено.

Съдът не е взел предвид и заключението на СМЕ относно периода на възстановяване, както и поведението на пострадалия след ПТП, вкл. забавеното търсене на медицинска помощ.

Моли съда да отмени решението на Районен съд - Троян в обжалваната част, като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до справедливия размер, като му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца П. И. Б., чрез пълномощника адв. Д. Н. от АК - Ловеч, в който изразява становище за нейната неоснователност. Оспорва изложените във въззивната жалба твърдения, като прави подробен анализ на събраните по делото доказателства и цитира съдебна практика. Счита, че обжалваното решение на ТРС е правилно и въззивната жалба следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗА за настоящата инстанция.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение на ЛРС е 2 валидно и допустимо. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания единствено досежно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди на П. И. Б..

Настоящия състав приема, че по делото е безспорно установено, че на **.**.**** г .около 12.20 ч. в ***, по *** до № 228 е настъпило ПТП между лек автомобил „***“, с рег. № ***, управляван от К. С. С. и мотоциклет марка "***", модел ТMAX DX с рег. № ***, управляван от П. И. Б.. Безспорно установено е и обстоятелството, че на 07.04.2025 г. ищецът Б. е предявил извънсъдебна претенция пред ответното застрахователно дружество за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди.

От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ е доказана виновността на водача на лекия автомобил "***", който при предприемане на маневра завой на ляво, не е пропуснал попътно движещият се от лявата страна мотоциклетист. Според вещото лице инж. Д. Д., основна причина за настъпване на произшествието е внезапно навлизане на лекият автомобил в лентата за движение, отредена за движещи се в посока към ***, при условие, че е била заета в този момент от движещия се по нея мотоциклетист.

Експертът пояснява, че водачът на лекия автомобил е имал видимост към мотора в момента на потеглянето си, поради което ПТП е било предотвратимо за него, за разлика от водача на мотоциклет „***“, за когото не е била налице възможност за предотвратяване на ПТП.

По делото не се спори, че към момента на произшествието за лекия автомобил „***“ е била налице валидна застраховка по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, поради което за него възниква задължението да обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите в какъв обем са претърпените от П. Б. неимуществени вреди, както и какъв би бил справедливият размер на обезщетението за тяхното репариране от страна на застрахователя. За изясняването на тези въпроси следва да бъдат съобразени събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства.

С отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, ответното застрахователно дружество е заявило, че по предявената извънсъдебна претенция от П. И. Б. е определено и изплатено обезщетение в размер на 1500 лева за репариране само на претърпените от него неимуществени вреди.

Обстоятелството, че сума в размер на 1500 лева е платена от страна на застрахователя, се признава и от ищеца с исковата молба.

От приетото пред районния съд заключение на СПЕ, което съдът приема като компетентно и неоспорено от страните се установява, че ищецът П. Б. е преживял травматично събитие, в резултат на което е станал по-предпазлив и внимателен като участник в пътното движение, но не е довело до грубо 3 нарушаване на социалната му адаптация. Според експерта Б. е успял да се възстанови за обичайното необходимо време при подобно травматично събитие, запазил е своята комуникативност и не е налице социална дезадаптация. Установено е, че е успял да трансформира събитието в житейски опит и да продължи жизненото си развитие. В заключението се подчертава, че не е потърсил помощ от специалист и не е приемал медикаменти за психическото си състояние, като в съдебно заседание експертът М. Д. пояснява, че според нея това се дължи на обстоятелството, че пострадалият е бил в състояние сам да преодолее травмата от ПТП.

От прието и неоспорено от страните заключение по съдебно-медицинска експертиза се установява, че болките и страданията, причинени на П. Б. в резултат на получената травма са отшумели в рамките на около месец, какъвто период според вещото лице е нормално необходим за възстановяване от подобен род травматично увреждане. При извършения преглед експертът е констатирал, че към 25.10.2025 г. не са налице болки, но функцията на дясната ръка не е напълно възстановена, екстензията и флексията на пети пръст на дясната ръка са нарушени частично. Според заключението, не се очаква пострадалият да търпи болки в бъдеще.

По делото пред първоинстанционния съд, за установяване на претърпените от ищеца травми, изразяващи се в болки и страдания, е разпитан един свидетел - Д. Х. М.. От показанията му се установява, че в продължение на месец Б. е изпитвал силни болки, не е можел да работи и е изпитвал затруднения в ежедневните си дейности при извършване на движения с дясната ръка, нуждаел се е от чужда помощ в този период. Свидетелят твърди, че и към момента пострадалият не се е възстановил напълно.

В контекста на събраните по делото доказателства въззивният състав приема, че в случая първоинстанционният съд правилно е приел, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца П. Б. неимуществени вреди е в размер на 5000.00 лв., тъй като са пряка и непосредствена последица от деянието на делинквента и подлежат на репариране. По аргумент от чл. 52 ЗЗД обезщетението за тези вреди се определя от съда по справедливост и при съобразяване възприетите с Постановление № 4/1968 г. на ВС критерии. При определяне на дължимото обезщетение съдебният състав взе предвид възрастта на пострадалия към момента на инцидента, получените телесни увреждания, периода на възстановяване и последиците от тях. Безспорно Б. е преживял травмиращо събитие, което е отшумяло в рамките на около един месец и според заключението на вещото лице - психолог към момента ищецът напълно е преодолял негативните психологически последици от ПТП. Следва да се има предвид и факта, че според заключението на съдебно психологичната експертиза, ищецът е възстановил нормалното си социално функциониране и негативните емоционални преживявания и не е налице социална дезадаптация. На следващо място в резултат на ПТП и получената травма ищецът е претърпял хирургично лечение – отстраняване на некротичните и замърсени меки тъкани, и зашиване на пръста, като за 4 възстановяването е необходим съответен режим – покой на ръката и третиране на раната с мехлем. Според заключението на СМЕ, което не е оспорено от страните, макар и болките да отшумяват за период от около 30 дни, към момента на прегледа не е напълно възстановена функцията на дясната ръка – екстензията и флексията на пети пръста на дясната ръка са нарушени частично.

Независимо от правилните изводи на Районният съд по отношение справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е отчел обстоятелството, че е налице определено и изплатено от застрахователното дружество застрахователно обезщетение в размер на 1500 лева за претърпените неимуществени вреди. Посочената сума следва да бъде приспадната от определеният размер на обезщетение от 5000 лева, като застрахователното дружество следва да заплати на П. И. Б. сумата в размер на 3500 лева или 1789,52 евро, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от ПТП на **.**.**** г.

Поради изложените съображения въззивният състав счита, че следва да отмени обжалваното решение на РС -Троян в частта, с която е уважен предявения от П. И. Б. иск против ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпилото на **.**.**** г. ПТП за разликата над 3500 лева /1789,52 евро/ до пълния присъден размер от 5000 лв. /2556,46 евро/. В останалата обжалвана част решението като правилно следва да бъде потвърдено.