Протокол № 159 от 12.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 159 гр. Бургас, 12.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Й. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно административно наказателно дело № 20252000600158 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

З а Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява прокурор Г..

За юридическото лице „Тутхон 20“ ЕООД представлявано от управителя Щ. Т. М., редовно призовано, се явява адв. Б. П. преупълномощен от адв. Д. П., редовно упълномощена.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи 1 на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства, няма да соча такива. Да се приключи съдебното следствие.

АДВ. П.: Нямаме искания по доказателствата.

С оглед становището на страните, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на същите и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

П Р О К У Р О Р Ъ Т : Уважаеми апелативни съдии, жалбата на представителя на юридическото лице, макар и допустима, считам за неоснователна, поради следните съображения:

Факт е, че едва след сключване на споразумение по НОХД № 1647/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас на 21.03.2025 г., управителят на ЕООД „Тутхон 20“, а именно осъденият М. се е признал за виновен и е сключил споразумение за престъпление против данъчната система. Налице е следователно влязъл в законна сила осъдителен съдебен акт за извършено престъпление от общ характер спрямо управителя М., като представляващ юридическото лице. Ето защо, целените престъпни последици обвързват административно-наказателната отговорност на юридическото лице. Поради това считам, че е изпълнено изискването на Решението на Съда на ЕС по дело № С-203/2021 г. за това, че е налице наказателна санкция на физическо лице, овластено да формира волята на юридическото лице и да го представлява.

На второ място, в хода на досъдебното производство и на съдебното такива, осъденият М. е имал пълния обем от процесуални права да оспори или признае повдигнатото му обвинение, което в случая е налице и следователно да осигури процесуална защита на представляваното от него търговско дружество, което е също аргумент за спазване на цитираното Решение на Съда на ЕС.

На поредно място, размерът на отсъдената сума е съобразен със заключението на назначената, обосновано кредитирана от съда, експертиза за причинената щета на държавния бюджет и това заключение не е било оспорено в рамките на досъдебното производство, приключило, както казах вече, със споразумение в съдебна фаза.

2

На поредно място, правилно и законосъобразно Окръжен съд - Бургас е установил наличната причинна връзка между юридическото лице, което въззивникът управлява и представлява, стойността на неправомерната щета, която е останала в патримониума на ЕООД „Тутхон 20“, като в случая това са неплатени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 7 666,67лв.

Случаят не може да се окачестви и като маловажен. Съображенията ми за това, са следните:

За това деяние е налице влязло в законна сила осъдително решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция по реда на чл. 78а от НК спрямо физическото лице М., следователно е налице една призната с осъдителното решение на Окръжен съд - Бургас повисока степен на обществена опасност на извършеното от молителя М., като се има предвид и законовата защита на държавния бюджет, който е бил засегнат.

Поради изложеното, целените престъпни последици обвързват административно-наказателната отговорност на свързаното юридическо лице.

Считам и моля уважаемия съд да се солидаризира с това мое становище, че по делото Окръжен съд -Бургас не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение конкретно на въззивната жалба, следва да се подчертае, че възстановяването на причинената щета на бюджета, ведно с лихвите по цитираното по-горе НОХД № 1647/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е нещо процесуално различно от претендираната санкция за извършеното нарушение по настоящото дело. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 83а, aл.

4, настояща aл. 10 от ЗАНН.

Ето защо, моля да не уважавате така направеното възражение на защитата, като неоснователно.

И не на последно място, относно размера на наложената санкция, считам, че същият е законосъобразен, но и справедлив, при това като равна на причинената на държавния бюджет щета, тази санкция всъщност е в минимален размер по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. 4 от ЗАHН в редакцията на закона към датата на увредата.

По гореизложените съображения считам, че не са налице основания по чл. 83д, aл. 4, т. 1-4 от ЗАНН и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а Решението на Окръжен съд - Бургас моля да потвърдите като обосновано, законосъобразно и справедливо.

Моля за Вашия съдебен акт в горната насока.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, защитата има друго виждане по този казус и той излиза извън канавата на формалното прилагане на закона, по следните съображения:

3

Приемам това Решение на Европейския съд, то фактически продължава практиката на ВАС, когато той беше компетентен да се произнася по тези казуси, сега е Апелативен съд като въззивна инстанция. Ще представя на Вашето внимание едно Решение на ВАС, което в много съкратен вид обяснява какво представлява институтът по чл. 83а от ЗАНН и защо е създаден. Няма да Ви отнемам много време. Това е Решение № 1650/2013 г. по адм. дело № 11638/ 2012 г. на VII-мо отделение на ВАС. Там е посочен принципът и смисълът на института по чл. 83а, а той е, че разпоредбите на чл. 83а и сл. от ЗАНН регламентират специфична процедура, която гарантира репариране на вреди настъпили в резултат на извършено престъпление. И тъй като наказателната отговорност е лична, за да бъде обезщетена държавата се създава този институт за правни норми в ЗАНН, за да може да бъде възстановена щетата и държавата да не претърпи загуби.

Какъв извод може да се изведе от това решение на ВАС, че производството по чл. 83а от ЗАНН е самостоятелно, различно административно производство и има връзка с наказателното производство само до толкова, доколкото представляващият или управляващият фирмата е извършил посочено в разпоредбата на чл. 83а престъпление. Т.е. производството по чл. 83а е обвързано с правната квалификация на извършеното от управителя й престъпление. Защо казвам това, защото след малко ще направя възражение за настъпила погасителна давност, което изключва всякакви спорове относно основателността или неоснователността на жалбата по същество. Така че имам сериозни възражения, но ще се въздържа от тях, защото основното ни възражение е настъпила погасителна давност.

И така, производството по чл. 83а, настоящото производство е обвързано с юридически факт - влязъл в сила съдебен акт, присъда или споразумение, няма никакво значение, което определя квалификацията на деянието извършено от представляващия, т.е. от това административно наказано лице представляващо юридическото лице, а тази правна квалификация вече влязла в сила, неподлежаща на никакъв коментар, е престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 или т. 2 и т. 3 от НК. Това престъпление е наказуемо с „лишаване от свобода“ до 2 години. И да се върнем към разпоредбата на чл. 83а. Там изрично в ал. 15 е посочено, че отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление по чл. 81, ал. 3 от НК, имам предвид абсолютната давност, считано, забележете, от датата на извършване на престъплението по ал. 1 и ал. 2. В следващото изречение е посочено, че за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – давността започва да тече от прекратяването им. В случая не е налице продължавано престъпление. То е формално престъпление и резултатът настъпва с деянието.

Така че видно от мотивите на атакуваното решение на Бургаския 4 окръжен съд, деянието е извършено на 14.06.2016 г. Това е Решение № 140 по адм. дело № 548/2025 г., което атакуваме по настоящото производство.

И така, споразумението от 21.03.2025 г. Деянието е квалифицирано по чл. 255, ал. 4 и съгласно разпоредбата на чл. 80, т. 5 НК давността е 3 години, увеличена с 1/2, така, както препраща разпоредбата на ал. 15 на чл. 83а, стават четири години и половина давност.

Връщам се на решението на ВАС. Това е отделно производство, което се движи по самостоятелна линия като административно такова, но е свързано с наказателното единствено досежно правната квалификация на осъдено лице за престъпление, което е включено в обема на компетентност на тази разпоредба на ЗАНН. Така че не смятам да отделям повече време на уважаемия съд. Смятам, че аргументите ми са основателни и Вие следва да приложите закона като отмените решението, а давността не се прилага служебно, разбира се. Не е правено такова възражение до сега. Сега го правим. То не е обвързано с какъвто и да е срок, така че Ви моля да отмените решението и да отхвърлите предложението на прокуратурата за налагане на административно наказание, санкция на юридическото лице.

Допълнително бих вметнал и това, че е отделно административно производство. По него също се преценява към момента на образуването му има ли вреда за държавата, има ли обогатяване за юридическото лице. Такова няма, защото наказателното производство е било приключено и това производство е административно. Това е допълнителен аргумент във връзка с аргументите на прокуратурата. Но така или иначе процесуално след като в случая е налице изтекла погасителна давност, не следва да се обсъждат обстоятелствата по същество, поне по мое виждане.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след проведено тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10.00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ