Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 301/2024
Вид
Решение № 397
Подписан
15.04.2024
В сила
31.01.2025
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20243100500301 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 95356/18.12.2023 г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. Х. И.-ВАК, срещу Решение № 3822/24.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1664/2023 г. на РС - Варна, 25-ти съдебен състав, с което „Електроразпределение Север“ АД е осъдено по предявения от Я. Р. К., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Ч.“, ***, иск да предостави мощност от 13 kW за обект с аб. № ***, представляващ сезонна постройка, находяща се в ПИ с идентификатор ***, в с.о. Ален Мак, гр. Варна, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и постановено в разрез със събрания по делото доказателствен материал.

Отбелязва, че от представените по делото доказателства се установява, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа с монофазен електромер №1125071812873333, като в присъединителните съоръжения, посредством които е присъединен обектът, е монтиран токов ограничител тип МАП 1x50А. Сочи, че описаният предпазител ограничава мощността до максимална стойност от 11 kW, като при извършените на място проверки е установено, че предпазителите не са променяни. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че електроразпределителното дружество самоволно е намалило мощността от 13 kW на 10 kW, като е 1 подменило предпазителите в период от 07.03.2022 г. до 29.05.2022 г. и отбелязва, че в процесния обект не е предоставяна мощност от 13 kW.

Подробно описва фактическата обстановка по случая, като сочи, че на 10.02.2022 г. Я. К. е подал искане за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент във връзка с издаване на удостоверение за съществуваща мощност за обектa с абонатен № ***, в което е посочена предоставена мощност от 6 kW. Излага, че издал удостоверение с изх. № ПУПРОК-1307/07.03.2022 г. за предоставена мощност от 6 kW, като отбелязва, че към този момент тази мощност съответства на мощността, заведена за обекта в информационната система на „Електроразпределение Север“ АД. Заявява, че в първи абзац на издаденото удостоверение, където е посочена мощност от 13 kW, е допусната техническа грешка в изписването на мощността и същата следва да се чете 6 kW. Посочва, че на 13.04.2022 г. ищецът подал ново искане за проучване на условията за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, във връзка с издаване на удостоверение за съществуваща мощност от 13 kW. След получаване на уточняваща информация дружеството регистрирало заявление с вх. № 2202003485, ПУПРОК-3473, във връзка с което на 04.05.2022 г. извършил техническа проверка на обекта, при която е установено, че за електромера е монтиран токов ограничител тип МАП 1x50А, което отговаря на мощност от 10 kW. Поради това в информационната система на дружеството е извършена корекция на мощността на обекта от 6 kW на 10 kW. След извършено плащане от клиента по издадената проформа фактура от „Електроразпределение Север“ АД е издадено удостоверение с изх. № ПУПРОК-3473/20.05.2022 г. за мощност от 10 kW. Янев изпратил ново искане, регистрирано с вх. № 6153318/03.06.2022 г., в което изразил несъгласие с така вписаната мощност и поискал предоставяне на такава от 13 kW. След извършена техническа проверка последният е уведомен, че удостоверението остава в сила. По същество отправя искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Я. Р. К.. Счита жалбата за допустима, но неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Намира, че съдът е обсъдил в цялост и правилно е преценил доказателствата по делото. Излага, че от представените доказателства се установява, че в периода от 2012 г. до 2021 г. в обекта е монтиран предпазител 63А, който допуска консумация с по-висока мощност от 10 kW, като без посочена причина през 2021 г. същият е сменен с предпазител 50А, при което електроразпределителното дружество едностранно и без съгласието на клиента е ограничило предоставяната мощност. Подчертава, че ответникът е удостоверил неизгоден за него факт, като в удостоверение № ПУПРОК1307/07.03.2022 г. е посочил предоставяна мощност за обекта от 13 kW и големина на проводниците 10 мм2, което допуска преминаването на поголяма мощност. Отправя искане за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба.

Представя списък с разноски.

Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си представител, посредством депозирана молба поддържа отговора на 2 въззивната жалба. Представя списък с разноски.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по повод искова молба, депозирана от Я. Р. К. за осъждане на „Електроразпределение Север“ АД да възстанови предоставяната мощност от 13 kW за обект с аб. № ***, представляващ сезонна постройка, находяща се в ПИ с идентификатор ***, в с.о. Ален Мак, гр. Варна.

Ищецът навежда твърдения, че е собственик на недвижимия имот, като в това си качество се намира в облигационни отношения с ответника, възникнали по силата на договор за продажба на електрическа енергия за клиентски номер ********** и абонатен номер ***. Сочи, че процесният обект винаги е бил с предоставяна мощност от 13 kW, като на 09.04.2012 г. в обекта е монтиран нов електромер, чийто токов ограничител бил 63А, отговарящ на мощност 13 kW. На 10.02.2022 г. във връзка с изготвяне на ПУП-ПРЗ за ПИ, в който се намира постройката подал заявление за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителна мрежа в рамките на съществуващата мощност и поискал да му бъде издадено удостоверение за присъединяване на жилищна сграда в рамките на съществуващата мощност от 13 kW. В отговор на 07.03.2022 г. получил удостоверение с изх.№ ПУПРОК – 1307/07.03.2022 г., с което „Електроразпределение Север“ АД удостоверило, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез монофазен електромер с аб. номер *** и предоставяна мощност 13 kW, но в същото време е предоставено разрешение за присъединяване на сградата с мощност 6 kW, вместо 13 kW. Поради това и подал ново заявление, в което изрично описал, че желае издаване на ново удостоверение за съществуващата до момента мощност от 13 kW, като в отговор на това на 25.05.2022 г. получил ново удостоверение с изх.№ ПУПРОК – 3473/20.05.2022 г., с което електроразпределителното дружество удостоверило, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез монофазен електромер с аб. номер *** и предоставяна мощност 10 kW. Намира, че от данните на двете удостоверения е видно, че в периода между издаването им съществуващата мощност в обекта е едностранно намалена от ответника от 13 kW на 10 kW, като е сменен токовият ограничител на електромера от 63А на 50А. Излага, че на 03.06.2022 г. подал писмено искане за корекция на издаденото удостоверение, като вместо 10 kW да бъде вписано 13 kW, по което получил писмо с изх.№ 6153318/06.07.2022 г., с което ответникът го уведомил, че е извършена проверка на място на 04.05.2022 г., при която е установено, че съществуващата мощност в обекта е 10 kW. Подчертава, че не е присъствал на проверката, тъй като не е уведомен предварително за нея, като протоколът е съставен в присъствието на лице Иван Иванов, без посочени данни за неговата самоличност, поради което и оспорва констатациите в протокола. Сочи, че видно от Протокол за монтаж /демонтаж/ проверка на директен електромер № 669430/09.04.2012 г. токовият ограничител на електромера, който е монтиран е бил 63А, отговарящ на 13 kW, като по късно ответникът го е сменил с 50А, отговарящ на 10 kW, като именно по този начин ответникът е променил съществуващата мощност едностранно и незаконосъобразно, в нарушение на действащите нормативни актове и общите условия на електроразпределителното дружество.

3

В срока по чл. 131 от ГПК насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД депозира отговор на исковата молба. Посочва, че на 10.02.2022 г. получил искане от ищеца за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа във връзка с издаване на удостоверение за съществуващата мощност за обект с аб. номер ***, с посочена предоставяна мощност от 6 kW, при което издал удостоверение с изх.№ ПУПРОК – 1307/07.03.2022 г. за предоставяната мощност от 6 kW, която към датата на издаване на удостоверението съответства на мощността, заведена за обекта в информационната система на дружеството. Излага, че в първи абзац на това удостоверение, където е посочено, че предоставяната мощност е 13 kW, е допусната техническа грешка в изписването и същата следва да се чете 6 kW. На 13.04.2022 г. ищецът подал ново искане във връзка с издаване на удостоверение за предоставяната мощност от 13 kW. С цел уточняване на мощността за обекта на 04.05.2022 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили техническа проверка на място, документирана посредством констативен протокол, при която установили, че за монофазен електромер с фабричен № 1125071812873333, захранващ обекта има монтиран ограничител тип МАП 1x50А, което отговаря на мощност 10 kW. Заявява, че на 02.06.2022 г. от Я. К. е депозирано искане, в което е изложено несъгласие с вписаната в удостоверението мощност от 10 kW и е отправено искане за корекция на 13 kW. Във връзка с това искане на ищеца е изпратено писмо, че при проверката от 04.05.2022 г. е установено, че електромера има ограничител 50А, която отговаря на 10 kW предоставяна мощност, поради което удостоверението останало в сила. Сочи, че на 05.09.2022 г. е извършена нова проверка в обекта, документирана в констативен протокол, при която отново е установено, че за обекта има монтиран токов ограничител тип МАП 1x50, който отговаря на 10 kW.

Изрично уточнява, че процесният обект не е имал предоставяна мощност от 13 kW и от електроразпределителното дружество не е извършвано намаляване на същата. Подчертава, че към 2021 г. токовият ограничител е бил вече монтиран, като предпазителят 50А ограничава предоставяната мощност до максимална стойност 11 kW.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за основателна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Предявен е иск с правно осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение на задължение, а именно предоставяне на мощност от 13 kW за обект с аб. № ***, представляващ сезонна постройка, находяща се в ПИ с идентификатор ***, в с.о. Ален Мак, гр. Варна.