Решение № 94 от 11.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502341 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 32161/11.03.2020 г., подадена от Д. М. Д., чрез адв. Н. Д., против Решение №1369/20.02.2020 г., постановено по гр.д.№1552/2017 г. на СГС, I ГО – 16 състав, В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Община Харманли, искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, за сумата от 45 172 лв., представляваща разлика между присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди от 30 700 лв. и определената от приетата по делото СТЕ стойност на увредените от наводнение функционално свързани сгради, представляващи мандра, и инсталациите в тях, общо за сумата от 75 872 лв., КАКТО И за сумата от 8000 лв., представляваща разлика между присъдения размер от 2000 лв. за обезщетение за претърпените от ищец неимуществени вреди, и пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Съдът правилно е приел предявените искове за доказани по основание, но неправилно е ценил част от събраните по делото доказателства. Неправилно не е кредитирано заключението на СТЕ в частта му относно една от увредени сгради, оценена от експертизата на 42 288 лв., като е прието за неустановено съществуването на тази сграда и поради липса на нужната легитимационна документация за нея. Допуснато е нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 2000 лв., който не съответства на действително претърпените от ищеца морални страдания, и на критериите за справедливост, съгласно разясненията, дадени с ППВС №4/1968 г., както и на съдебната практика, формирана по сходните случаи на вреди от наводнението в село ***, която се посочва конкретно. Настоява за отмяна на 1 решението в обжалваните части, и уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, а иска за обезщетение за имуществени вреди – до размера от 75 872 лв. – обезщетение за унищожена двуетажна сграда Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК.

С Определение от 07.07.2017 г., постановено по гр.д.№1552/2017 г. на СГС /на л.82/, ищецът е бил частично освободен от задължението за внасяне на ДТ, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, за размера над сумата от 40 лв.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – Община Харманли и Министерство на отбраната, които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба.

Съдът констатира, че с исковата молба обективно съединените искове за обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди, са били предявени срещу двамата ответници Община Харманли и Министерство на отбраната, с искане за солидарното им осъждане. С обжалваното решение исковете срещу Министерството на отбраната са били изцяло отхвърлени, поради липса на пасивна материално-правна легитимация на този ответник. В тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано, и е влязло в сила, поради което производството срещу ответника Министерство на отбраната е приключило с влязлото в сила отхвърлително решение на първостепенния съд, и този ответник не е страна във въззивното производство.

Решението на първостепенния съд е влязло в сила и в осъдителната му част по предявените срещу Община Харманли обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени вреди в резултат от наводнение, настъпило на 06.02.2012 г. в село ***, Община Харманли, вследствие на скъсване на язовирната стенана язовир „Иваново“, находящ се в землището на село Иваново, Община Харманли – до размера на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищец неимуществени вреди, както и до размера на сумата от 30 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – причинени повреди на селскостопанска постройка – мандра на два етажа с разгърната застроена площ от 480 кв.м., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 06.02.2012 г. до окончателното плащане, както и за сумата от общо 31 308 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – погинали движими вещи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане. Решението е влязло в сила и в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 000 лв. от погинала едноетажна стопанска постройка с площ от 200 кв.м., както с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за погинали движими вещи, за размера над сумата от 31 308 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението за движимите вещи.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

Между страните във въззивното производство не се спори, че на 06.02.2012 г., поради скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“, находящ се в землището на 2 село Иваново, община Харманли, е било наводнено землището на село ***, включително имота на ищеца – УПИ XI-177 в село ***, община Харманли, находящ се на адрес: ул. „***“ №1, при което са били повредени построените в имота стопански постройки и са погинали находящите се в тях движими вещи. Не се спори, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника Община Харманли за причинените на ищеца вреди от скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново“ – не се спори, че в качеството си на собственик на язовир „Иваново“, ответната община е имала задължението да поддържа язовирната стена, че е налице виновно противоправно поведение на служители на ответната община, които са бездействали да изпълнят задълженията си да поддържат язовирната стена в изправно състояние, че в пряка причинна връзка с осъщественото бездействие са причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Спорни пред въззивната инстанция са справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да бъде заплатено на ищеца от ответната община, за размера над 2000 лв. до претендирания размер от 10 000 лв., както и обема на претърпените от ищеца действителни имуществени вреди от причинените повреди на стопански сгради на ищеца, функционално свързани и представляващи мандра, ведно със съоръженията в тях, построени в засегнатия от наводнението имот, за сумата над 30 700 лв., до размера на сумата от 75 872 лв.

Във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното:

Обективно съединените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД са били предявени от ищеца Д. М. Д. против Община Харманли с Искова молба вх.

№15185/06.02.2017 г. Претендира се обезвреда на претърпените от ищеца вреди в резултат от наводнение на имота му, находящ се в землището на с. ***, на ул.“***“ №1, настъпило на 06.02.2012 г. в резултат от скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“ – публично собственост на ответната Община Харманли. Претендира се обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, шок, ужас, стрес и неудобства от самото бедствие, от загубата на дома си, всичката си покъщнина и движими вещи, находящи се в наводнените жилищна сграда и стопански постройки, загуба на семеен и домашен уют и удобство, любими вещи и места в дома, загубени спомени – снимки и др. Претендира се и обезщетение в размер общо на 180 000 лв. за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в унищожените от наводнението масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 450 кв.м., и стопански постройки към нея с площ 43 кв.м., находящи се в УПИ XI-177 в с. ***, общ. Харманли, както и находящите се в тях движими вещи. Обезщетенията се претендират ведно със законните лихви върху всяко от тях, за периода от 06.02.2012 г. до окончателното плащане.

С Молба вх.№160202/05.12.2018 г. /на л.349 от делото на СГС/ се уточнява, че се претендира обезщетение за две унищожени сгради, собственост на ищеца, находящи се в пострадалия имот №177 в кв. №33, с площ на имота от 450 кв.м., в землището на село ***, а именно:

Двуетажна масивна сграда с РЗП 480 кв.м., ново строителство, тухла, закупена с цел за преобразуване в хотел – в резултат от наводнението силно повредена, до пълна негодност за ползване – напукани стени, разрушена мазилка, напълно разрушен бетонов под, напълно разрушена стоманобетонова плоча, изкъртени фаянсови плочки на площ от 200 кв.м., и други поражения, подробно описани в 3

Изложение №2 от ищеца – с обща стойност на щетите от 30 700 лв.

Непосредствено залепена за нея едноетажна селскостопанска постройка за животни с обща квадратура от 200 кв.м., която е била изцяло разрушена от наводнението – за тази постройка ищецът претендира обезщетение в размер на 40 000 лв.

Наред с претърпените вреди от разрушаването на двете сгради, се претендира обезщетение за изгубени в резултат от наводнението движими вещи, всички намирали се в двуетажната жилищна сграда с РЗП 480 кв.м., и уточнени по вид, количество и стойност в Изложение №2 /на л.352 от делото на СГС/, представено с Молба вх.

№160202/05.12.2018 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Харманли е оспорил настъпването на имуществените вреди, изрязяващи се в унищожена покъщнина и движими вещи – както в количествено, така и в стойностно отношение, като претендираният размер на обезщетението се оспорва, като силно завишен. Оспорил е и наличието на причинна връзка между настъпването на вредите и противоправно поведение на служители на Община Харманли. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, се релевира възражение за завишен размер на претендираното обезщетение в размер на 10 000 лв., който според ответника се явява необоснован и явно несправедлив. Ответникът е релевирал и възражения за липса на основанията на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Община Харманли, като отрича да е собственик на язовира, да е извършвано противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на общината, и да е налице причинна връзка между настъпилите щети в резултат от скъсването на язовирната стена, и действия или бездействия на служители на общината, които възражения са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила осъдителна част на първостепенния съдебен акт.

Съобразно петитума на въззивната жалба, от обема на въззивната проверка е изключено претендираното обезщетение за имуществени вреди от погинали движими вещи, поради което спорът между страните е приключен с влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт, за сумите, претендирани като обезщетение за погинали движими вещи, подробно изброени в Изложение №2, както следва:

За компресори за хладилна камера /2 бр./, за които е претендирано обезщетение в размер на 10 000 лв., която претенция частично е уважена с решението на първостепенния съд до размера от 3100 лв.;

За маси 8 бр./80 см.х160 см./ с пейки към тях 16 бр., за които е претендирано обезщетение в размер на 3400 лв. – претенцията е частично уважена до размера от 960 лв.;

За маси 9 бр. /100 см.х100 см./ със столове към тях 36 бр., за които е претендирано обезщетение в размер на 1800 лв. – претенцията е частично уважена до размера от 1260 лв.;

За Усилвател „Ямаха – 2000“ + 4 бр. тонколони + цветомузика светлинна комплект, за който е претендирано обезщетение в размер на 6000 лв., като претенцията е изцяло отхвърлена;