Решение № 5071 от 05.07.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 05.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Пламен Генев при секретаря Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16320 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.09.2018 год., постановено по гр.дело №4144/2017 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Г.С.С. по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление и наложена мярка за неотклонение по досъдебно производство №ЗМ 99/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр. №9387/2008 год. по описа на СГП, по което ищецът е оправдан е влязла в сила на 20.11.2014 год. оправдателна присъда по НОХД №2560/2010 год. по описа на СГС, 12 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2014 год. до окончателното й изплащане, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление и наложена мярка за неотклонение по досъдебно производство №ЗМ 79/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр. №6716/2008 год. по описа на СГП, производството по което е прекратено с постановление за частично прекратяване от 31.10.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2014 год. до окончателното й изплащане и сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление и наложена мярка за неотклонение по досъдебно производство №ЗМ 277/2010 год. по описа на Главна дирекция Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр. №7981/2010 год. по описа на СГП, производството по което е прекратено с постановление за частично прекратяване от 01.03.2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2014 год. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени като неоснователни в останалата му част до пълните предявени размери, а исканията за присъждане на законна лихва – като погасени по давност в останалата им част до пълните предявени периоди и ответникът П.на Р.Б.е осъден да заплати на ищеца Г.С.С. на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото за държавна такса в размер на 30 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 625 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П.на Р.Б..

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не бил провел пълно и главно доказване претърпените от него неимуществени вреди. Показанията на разпитаните свидетели били твърде общи, а показанията на свидетелката С.не били преценени по реда на чл. 172 ГПК.

Нямало доказателства, че ищецът бил претърпял стрес от обвиненията.

Следователно същият нямал други негативни преживявания, освен житейски нормалните. В случаите на незаконно обвинение в извършването на повече от едно престъпление обезщетението се определяло глобално, а не поотделно за всяка едно от деянията, за което обвиняемият бил оправдан. СРС бил определил различни обезщетения за трите отделни наказателни производства, въпреки че ищецът не бил разграничил от което точно производство била причинена всяка от претендираните вреди. Определеният размер на обезщетението не съответствал на принципите, залегнали в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд не бил взел предвид, че интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото обвинение по отношение на личността на ищеца била по-ниска в сравнение с хипотезите на лицата, по отношение на които се прилага по-тежка мярка за неотклонение и/или разследването се осъществява в по-продължителен период. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен, евентуално – намален размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът по жалбата Г.С.С. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Г.С.С.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са завишени. Счетено било, че не могат да бъдат разграничени вредите, които ищецът бил претърпял от всяко от наказателните производства, водени срещу него, а те трябвало да бъдат поставени под общ знаменател, като фактът, че производствата били няколко следвало да бъде отчетен при определяне на размера на обезщетението. Същевременно СРС бил приел, че обвиненията по трите дела са сходни и това обусловило по-нисък размер на определеното обезщетение. Обвиненията за безстопанственост по чл. 219 НК, макар да били сходни и във връзка с работата на ищеца в „Софийски имоти“ ЕАД, те се отнасяли до различни сделки и обхващали различни периоди. Водещо за по-големия размер вреди било обстоятелството, че ищецът следвало да организира защитата си по три отделни дела, което отнело повече време и по-голям ресурс. Той получавал призовки за отделните явявания по три, вместо по едно дело, което било увеличило стреса му. Наличието на обвинения по три отделни наказателни производства било тиражирано в медиите като един вид рецидивна престъпна дейност на ищеца. Неправилно първоинстанционният съд бил обосновал по-ниския размер на обезщетенията с обществено-икономическите условия в страната, тъй като неимуществените вреди се определи от индивидуалните преживявания на пострадалия. СРС бил приел за доказани всички твърдени от ищеца вреди с изключение на тези за полицейската регистрация, но не бил изложил съображения, които да сочат, че справедливото обезщетение е различно от претендираното. А критерият справедливост не бил произволен и преценката следвало да бъде базирана на всички обстоятелства по делото. Действително полицейската регистрация на ищеца не била по никое от процесните наказателни производства, но тя било също по дело, по което му било повдигнато обвинение във връзка с работата му в „Софийски имоти“ ЕАД. И доколкото не можело да бъде направено разграничение по кое от няколкото наказателни дела обвиняемото лице е претърпяло вредите, те трябвало да бъдат разглеждани комплексно. Доколкото полицейската регистрация била направена по делата, водени срещу ищеца във връзка с работата му в „Софийски имоти“ ЕАД, той претендирал и тази вреда. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата П.на Р.Б.счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени са разглеждане искове за обезщетения неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, но е частично неправилно.

Основателността на предявените искове предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно производство да е било прекратено с влязъл с акт, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/ да е претърпял твърдените неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай във въззивното производство е безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че с постановление от 07.07.2009 год. по досъдебно производство № ЗМ 99/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр. пр. №9387/2008 год. по описа на СГП, на ищеца е било повдигнато обвинение за извършени две престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. с ал.

3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК /безстопанственост/ съответно в периода от 20.03.2000 год. да 26.06.2000 год. и в периода от 22.11.2001 год. до 20.02.2002 год., в качеството му на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, с които е нанесена щета в особено големи размери и представляващи особено тежък случай. На ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“. В СГС бил внесен обвинителен акт, като в тази връзка било образувано НОХД №2560/2010 год. по описа на СГС, 12 с-в. По делото били проведени 15 съдебни заседания, в които ищецът участвал, като с присъда от 13.01.2012 год. същият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Така постановеният съдебен акт бил протестиран от СГП и в тази връзка било образувано ВНОХД №244/2012 год. по описа на САС, НО, 3 с-в, по което били проведени 3 съдебни заседания, в които ищецът участвал. С решение по посоченото дело от 25.06.2014 год., което не се спори, че е влязло в сила на 20.11.2014 год., оправдателната присъда била потвърдена.

С постановление от 26.05.2009 год. по досъдебно производство №3М 79/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр. пр. № 6716/2008 год. по описа на СГС, на ищеца било повдигнато обвинение за две престъпления по чл. чл.

219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК /безстопанственост/, извършени в периода от 20.03.2000 год. до 26.06.2000 год. и в периода от 22.11.2001 год. до 20.02.2002 год., в качеството му на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, с които е нанесена щета в особено големи размери и представляващи особено тежък случай, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. В СГС бил внесен обвинителен акт, като в тази връзка било образувано НОХД №2625/2010 год. по описа на СГС, 1 с-в. По делото били проведени 5 съдебни заседания, в които ищецът участвал. С разпореждане от 10.11.2011 год. съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на СГП за отстраняване на процесуални нарушения. Впоследствие е внесен нов обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД №5797/2011 год. по описа на СГС, НО, 4 с-в, като с разпореждане от 01.03.2012 год. делото е върнато отново на СГП за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление от 31.10.2012 год. на прокурор при СГП наказателното производство в частта му срещу ищеца е било прекратено поради недоказаност на обвиненията.

С постановление от 13.05.2011 год. по досъдебно производство №ЗМ 277/2010 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр. пр. №7981/2010 год. по описа на СГП, на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК /безстопанственост/, извършено в периода от 22.11.2001 год. до 31.07.2002 год. в качеството му на длъжностно лице

– член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, с които е нанесена щета в особено големи размери и представляващи особено тежък случай, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. В СГС бил внесен обвинителен акт, като в тази връзка било образувано НОХД №5798/2011 год. по описа на СГС, НО, 25 с-в. По делото били проведени 3 съдебни заседания, в които ищецът участвал, като в с протоколно определение, постановено в откритото заседание на 30.10.2012 год. съдебното производство било прекратено и делото било върнато на СГП за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление от 01.03.2013 год. на прокурор при СГС наказателното производство в частта му срещу ищеца било прекратено поради недоказаност на обвинението.

Разпечатката съдържа 30 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf171120-3558-4af1-9d9a-011f8ea4eedb