Решение № 7221 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7221 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110147368 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „К.А.“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Г. С. за заплащане на сумата от 209 лв., равняваща се на 106,86 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договор за репатриране на аварирал автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, за което е издадена фактура № 0000000242 от 20.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.01.2025 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1269/2025 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 20.12.2024 г. между ответника в качеството му на възложител и ищеца в качеството му на изпълнител бил сключен неформален договор за предоставяне на услуга, изразяваща се в извозване на аварирал (поради спукана задна лява гума) автомобил марка „***”, модел „***”, с рег.

№ ***. Репатрирането било извършено от АМ „Струма“, до разклона на с.

Студена, община Перник, близо до бензиностанция от веригата „Шел“ до посоченото от възложителя местоназначение - гр. София, кв. Витоша. Излага, че на 20.12.2024 г. около 17.20 часа било получено позвъняване на служебен телефон на С. и била подадена заявка за извозване на процесния автомобил, като сигналът бил насочен към ищеца. На посоченото място пристигнал автомобил „пътна помощ“, управляван от служител на ищеца, като след разговор с ответника между страните била постигната уговорка както относно времето и мястото, докъдето да се репатрира авариралият автомобил, така и относно цената – в размер 209 лв., изчислена съобразно ценоразпис на С., като 1 по този начин на 20.12.2024 г. между страните бил сключен неформален договор за извозване на авариралия автомобил, който бил изпълнен от ищеца на същия ден, съобразно уговореното. Ответникът приел без възражения извършената услуга, за която била издадена фактура № 0000000242 от 20.12.2024 г. на стойност 209 лв., като и до момента не била заплатена уговорената цена. Моли съда да установи вземането, така както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът Л. Г. С. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва между страните да е налице облигационно отношение. Излага, че не е възлагал на ищеца извършване на твърдяната услуга. Сочи, че не е собственик на процесния автомобил. Оспорва да е управлявал автомобила при описаната от ищеца фактическа обстановка, както и изложение в исковата молба обстоятелства. Счита, че не е отговорен по договор между С. и ищеца.

Оспорва да е постигната уговорка за цена, както и размера на претенцията.

Сочи, че не е приемал извършената услуга, още повече без възражения.

Излага, че не е получавал фактура. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал, че е изработил съгласно уговореното, т.е., че е изправна страна по договора, както и че работата е приета от ответника, с което за последния е възникнало задължение за заплащане на уговореното възнаграждение.

От приетата по делото фактура № 0000000242 от 20.12.2024 г. се установява, че същата е издадена с доставчик ищеца – „К.А.“ ЕООД, и получател Л. С. (без посочени други индивидуализиращи белези) за репатриране на автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** по утвърден ценоразпис на С. за сумата от 209 лв., платима по банков път. Фактура не е подписана от посочените в нея лица.

Представената по делото фактура е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК. В доктрината и постоянната практика на ВКС се приема, че фактурата може да бъде доказателство за сключване на договор, само ако е подписана от получателя или ако е налице недвусмислено потвърждение на приемането на стоката/услугата. В настоящия случай ответникът е физическо лице – потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Приложимата спрямо търговци норма на чл. 301 ТЗ (потвърждаване на действия без представителна власт при липса на незабавно противопоставяне) е неприложима в отношенията с потребители. Потребителят няма задължение за водене на счетоводство, поради което „неоспорването“ на издадена фактура не съставлява признание на дълга. Самото съставяне на фактура е едностранен акт на търговеца, който не обвързва насрещната страна. Едностранно 2 издадената и неподписана от ответника фактура не притежава материална доказателствена сила по отношение на съдържащите се в нея изгодни за ищеца факти.

За установяване на обстоятелствата, включени във фактически състав на предявеното вземане, от ищеца са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.И.Д.. От показанията на свидетеля Д. се установява, че не е служител на дружеството „К.А.“ ЕООД, но е запознат с дейността му – репатриране на автомобили. Посочва, че от С. (С.) му задават адреса, на който той отвива и върши работата, за която е изпратен. Посочва още, че „К.А.“ ЕООД има договор със С., а той е съсобственик на автомобила, с който се репатрира и фигурира в един от лицензите. Излага, че телефонен номер на служител от „К.А.“ ЕООД е оставен в диспечерната на С., както и неговият телефонен номер, като от С. се обаждат не него или на колегата, в зависимост от това в кой район е аварирал автомобилът. Посочва, че „К.А.“ ЕООД има договор със С. за Перник и района. Излага, че по принцип С. работят с членски карти, в който случай С. извършва транспорт за собствена сметка.

Диспечерите първо питали лицето дали има членска или абонаментна карта и правели справка по номера на колата. Ако има карта се попълвал протокол за превоза и там не се плащало нищо. Ако клиентът не е член на С., когато се обади, диспечерът му обяснява какви са условията по ценоразпис, като се обявява ориентировъчно колко ще излезе от точка „А“ до точка „Б“ и клиентът потвърждава или не услугата. Когато той отива да репатрира автомобилът клиентът вече се е разбрал по телефона със С., а свидетелят само изпълнява услугата. Излага, че по принцип се издават фактури, а в камиона има касов апарат и той издава касов бон, фактурата се издава до три дни на името на „К.А.“ ЕООД. Посочва, че между него и „К.А.“ ЕООД има сключен неформален договор, но той не е на дежурства там, а дружеството си има служители. Свидетелят помага, когато имат нужда, защото има моменти, когато са много адресите и не се смогва, като му заплащат за това. Спомня си за репатриране на автомобил марка „***“, модел „***“ вечерта през месец декември 2024 г. Излага, че сигналът е бил получен от диспечера на С., който е говорил със закъсалите хора и след това му се е обадил. На телефона за връзка, който му дали от С., се обадила жена. Когато отишъл на мястото имало една жена с дете, със срязана гума, Жената била притеснена. Качил я с детето, качил и колата. Тя била заявила предварително къде ще се извозва колата. Не си спомня точно какво е говорил с нея. Тя се обадила по телефона на мъжа си, предполага свидетелят, който излязъл да вдигне бариерата, за да могат да влязат. Мъжът се скарал на жената, че е срязала гумата и тя влязла в къщата с детето. Свидетелят разтоварил колата и се обадил на диспечерите от С., за да се калкулира какво ще струва, защото ценоразписът бил техен. Когато свидетелят казал сумата на мъжа, мъжът отказал да плати. Свидетелят се обадил на диспечерката, която му казала да се обади на полицията.

Свидетелят обяснил на полицаите с две думи какъв е случаят. Единият полицай попитал мъжа „Ще плащаш ли?“ и той казал, че ще плати, но по банка. Свидетелят се обадил на диспечерите, на които мъжът дал данните, за да му бъде издадена фактура, като казал да му я изпратят по вайбър.

3

Свидетелят посочва, че пререканията били между диспечера и господина.

Господинът попитал жена си дали са й казали какви са цените. Тя отговорила, че май са й казали. Фактурата била по ценоразпис на С.. Стойността била определена от С., а не от „К.А.“ ЕООД, който бил подизпълнител, като имал договор за региона на Перник.

От показанията на свидетеля Д. по никакъв начин не се установява страните по делото са постигнали съглашение, в което да са установили съществените елементи от договор – страни, предмет, цена. От показанията на свидетеля се установява, че лице се е свързало със С. за репатриране на автомобил марка „***“, модел „***“ през месец декември 2024 г., но дори това лице да е било ответникът, договаряното на съществените елементи на договора не е осъществено между ищеца и ответника, а между С. и ответника, като макар ищецът да е подизпълнител на С. по договор, сключен между тях, според показанията на свидетеля, това не превръща ищеца в страна по договор с ответника. От показанията на свидетеля се установява още, че той е извършил репатрирането на процесния автомобил, но не се установява то да е било извършено от негова страна по възлагане от ответника, нито по възлагане от ищеца, доколкото според показанията на свидетеля с него се е свързал диспечер на С.. Не може да се приеме и че именно ответникът се е обадил в С., за да договори репатрирането и цената на услугата респ. че той е приел офертата на С., доколкото свидетелят посочва, че господинът попитал жена си дали са й казали какви са цените, а тя отговорила, че май са й казали.

На следващо място и доколкото ищецът твърди, че договорът е сключен по следния начин: при пристигане на мястото, където се намирал авариралият автомобил, на автомобил „пътна помощ“, управляван от служител на ищеца, последният след разговор с ответника постигнал уговорка както относно времето и мястото, докъдето да се репатрира авариралият автомобил, така и относно цената – в размер 209 лв., изчислена съобразно ценоразпис на С., то следва да се посочи, че нито едно от твърдените от ищеца обстоятелства не се установява по делото. Напротив, от показанията на разпитания по делото по почин на ищеца свидетел, се установява, че същият не е служител на „К.А.“ ЕООД, при пристигането си на мястото, където се е намирал авариралият автомобил, не е разговарял с ответника – Л. Г. С., а с жена, като между тях не е бил проведен разговор за съществените елементи на договора, но дори и да се приеме, че неформален договор е бил сключен именно по твърдения в исковата молба от ищеца начин, то той е бил сключен с лице, различно от ответника, поради което и последният не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.

По делото не се доказват фактическите твърдения на ищеца за сключен между страните по делото неформален договор за изработка (услуга) с твърдяното съдържание и по твърдения начин. Не се установява именно ответникът да е поискал извършването на процесната услуга и да е приел предложената оферта. Напротив от показанията на свидетеля се установява, че жена е било лицето, което е възложило извършването на услугата и е приело отправената по телефон оферта.

4

По изложените съображения съдът намира, че между страните по делото не е бил сключен валиден договор за изработка, по който ищецът да е извършил фактурираната дейност. Доколкото предявеният иск е за реално изпълнение по сключен договор и предвид недоказването на наличието на договорна връзка, предявеният иск се явява изцяло неоснователен.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът в производството.