Решение № 367 от 23.09.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Гоце Делчев, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100178 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба депозирана от Н. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д. ул. „Полк. Б. Др.“ 64, вх. А, чрез адв. Адв. П.Р.от САК, против „С.

К." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. Ц.ш. № 115 Е, ет. 5, с която се иска от съда да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит № 497**** от 18.02.2021г. за недействителен, поради нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.910, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143 ЗЗП и чл.26, ал. 1 ЗЗД, както и осъди ответника да заплати 10.00 лв. (десет лева), представляваща заплатена неустойка, както и заплатената лихва в размер на 10.00 лева (десет лева), получени без основание по Договор за потребителски кредит № 497*** ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност се иска от съда да обяви за нищожни клаузите на чл.5 и чл.11, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка, по Договор за потребителски кредит № 497*** от 18.02.2021 и да осъди ответника да заплати сумата от 10 лева (десет лева) представляваща заплатена неустойка, получена без основание.

Твърди се от ищеца, че на 18.02.2021 г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит с номер на договора 497*** По силата на договора му е отпуснат кредит в размер от 1600 лева, при ГПР 47.70% за срок от 8 месеца. Сочи се, че размерът на всяка месечна вноска е от по 417,00 лева и съответно подлежащата на плащане от ищцата сума е 3336,00 лева. Клаузите на чл.5 и чл.11от процесния договор задължават ищеца в срок от 3 дни да предостави едно от следните три алтернативни обезпечения поръчителство на едно физическо лице с доход не по-малко от 7 пъти минималната работна заплата за страната или две физически лица всяко с доход не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата или банкова гаранция в размер равен на два пъти сумата за плащане по кредита. Съгласно чл.11, ако не бъде предоставено обезпечение в определения срок се начислява неустойка в размер на 1437,00 лв., заплащана разсрочено съобразно погасителния план. Намира 1 клаузите, предвиждащи заплащане на нейстойка са добавени за да не бъдат изпълнение и да се начислят допълнителни доходи на ответника. Счита, че с предвидената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, слагаща предел на Годишния процент на разходите. Следвало е да се включат в ГПР, но това не е сторено, а съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С оглед изложеното намира процесния договор за недествителен, поради което ищецът дължи връщане само на главницата по него, а всяка платена над това сума е недължимо платена. Поради изложеното предявява настоящите искове. Въз основа на изложените твърдения предявява настоящите искове.

Представят се доказателства. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозиран от страна на ответника писмен отговор на исковата молба. Ответника изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не отрича, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 497*** от 18.02.2021г. Счита, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Спазени са всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ и в процесния случай не го надхвърля.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга и в него не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит.

Оспорената неустойка е действителна, доколкото е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл.

11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от оспорената в настоящото дело неустойка. Договорната неустойка не противоречи на добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването, респективно върху цялостното отпадане. Също така неустойката е имала 2 предварително определен начален и краен момент, и е била с фиксирани параметри за срока на договора. Поради изложеното договорът не е неравноправен и не е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка.

С оглед на изложеното считат, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Излагат се подробни съображения за недължимост на адвокатското възнаграждение и злоупотреба с право.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище на процесуалния представител ищеца адв. Р.поддържа исковата молба и счита исковете за основателни и доказани. Претендира адвокатски хонорар, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Представя договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание представител на ответната страна „С. К.“ ООД не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалния представител адв. Хр. М. оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. Счита, че на процесуалния представител на ищеца по делото не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение. Излага съображения за наличие на злоупотреба с право.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 от ГПК, установи от фактическа страна следното:

Установява се от представените доказателства, а и не се спори между страните и съдът с изготвения доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за кредит договор за кредит № 497*** от 18.02.2021г., въз основа на който на ищеца е предоставена сумата 1600 лева за срок от 8 месеца, при ГПР в размер на 47.70 %.

Кредитополучателя се задължил да върне главницата, ведно с договорна лихва на 8 месечни вноски, от които 2 в размер на 53,40 лева и 6 в размер на 298,67 лева, съобразно погасителен план към договора, с дата на първо плащане 18.03.2021г. и дата на последно плащане 18.10.2021г. Посочена е обща сума по кредита от 1898,82 лева. В чл. 4 от договора е записано, че с подписването на договора Н. Х. признава, че е получил в брой сумата от 1600 лева по процесния договор за кредит и договора служи като разписка за получаването й.

С чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит страните са уговорили кредитът да бъде обезпечен с поне едно от двете обезпечения: Банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 23 от Общите условия към ДПК.

В чл. 6 от процесния договор е предвидено, че при не представяне на обезпечение по чл. 6 в тридневен срок от сключване на ДПК или ако обезпечението не отговаря на посочените условия, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на ***** лева. С отговора на исковата молба ответното дружество признава, че уговорената между страните неустойка в ДПК, не е включена при изчисляване на ГПР. В този смисъл и съдът, с доклада по делото, е обявил за ненуждаещо се от доказване това обстоятелство.

Ответникът не оспорил и изрично е признал с отговора на исковата молба, получаването на процесните суми. В този смисъл съдът с доклада по реда на чл. 146 от ГПК, 3 е отделил за безспорно между страните, че ответното дружество е получило претендираните от ищеца суми.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приетите като доказателства писмени документи.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване следните искове:

Главни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10 и чл.19, ал.4 ЗПК – за прогласяване нищожността на целия Договор за потребителски кредит № 497****от 18.02.2021г., сключен със „Сити Кеш“ ООД и чл. 55 от ЗЗД за осъждане на „С.К.“ ООД да заплати на ищеца Н. Х. сумата от 10.00 лв. (десет лева), представляваща заплатена неустойка, както и заплатената лихва по ДПК в размер на 10.00 лева (десет лева), платени и получени от ответника без основание.

Евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП – за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 и чл. 11, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка по Договор за потребителски кредит № 497***от 18.02.2021г. и по чл. 55 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева (десет лева) представляваща заплатена неустойка, получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Съдът счита предявените искове за допустими, като предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.

За основателността на предявения иск за нищожност на договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: сключване на Договор за потребителски кредит № 497*** от 18.02.2021г. с ответника "С. К." ООД, че същият, респ. клаузата на чл. 5 и чл. 11 от договора са недействителни съобразно изложените в исковата молба основания.