Решение № 126 от 19.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Б., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. С. при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. С. Административно наказателно дело № 20262120200041 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл.59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „ДК-Д.“ АД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Ж.Б. АК-Б. против наказателно постановление № 02-2500922 от 09.12.2025г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” в гр.Б., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.415в ал.1 вр.414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Навеждат се съмнения за доказаност на нарушението. Сочат се процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на НП. Моли се отмяна на атакуваното НП и в алтернативност за приложението на чл.28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява се от пълномощник – адвокат. Не се претендират разноски.

Административнонаказващият орган–Дирекция „Инспекция по труда”- Б., надлежно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като размерът на санкцията е справедлив. В заключение моли съда за потвърждаване на наказателното постановление. Представя нови писмени доказателства.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния седмодневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от лист 10 известието за доставяне на наказателното постановление -11.12.2025г, а жалбата е депозирана на 30.12.2025г.) и е подадена пред териториално и материално компетентен съд. Жалбата е подадена от легитимирано лице и е 1 срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

В Дирекция „Инспекция по труда”-Б. е била получен сигнал за незаплащане на трудовото възнаграждение на работник в дружеството-жалбоподателя за месец юли на 2025г на работника С. Я. А. назначен на длъжност „ш.“. Била извършена проверка на 08.08.2025г на място в дружеството и на 04.11.2025г по документи в Д“ИТ“ от свидетелите А. Д. и Д. С. и двете инспектори в Д“ИТ“–Б. извършили проверка на място в дружеството и връчили призовка на техническия сътрудник Я. Щ. на изпълнителния директор (пълномощно на лист 15 от делото) за представяне на документи, изрично изброени в Д“ИТ“0-Б..

От представените на 04.11.2025г документи станало известно, че „ДК-Д.“ АД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. в качеството си на работодател е начислило видно от фиш за работна заплата за месец юли 2025г, но не е изплатило към 28.08.2025г трудовото възнаграждение за месец юли на 2025г на работника А. назначен на длъжност „ш.“ в размер на 597,19 лев (чиста сума за получаване) , включващо обезщетение на основание чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за 4 дни и обезщетение за временна нетрудоспособност. Лицето А. е полагало труд за дружеството „ДК-Д.“ АД с ЕИК .... Трудовото му възнаграждение е следвало да бъде изплатено до 27-мо число на месеца, следващ месеца на положения труд, видно от сключения писмен договор с работника и писмо с изх.№160/24.10.2025г на ДК-Д.“ АД , а именно до 27.08.2025г.

Проверката на място в дружеството завършил със съставянето на протокол за извършена проверка №ПР2531090 от 04.11.2025г.

На 04.11.2025г свидетелят А. Д. в присъствието на свидетеля Д. С. и упълномощеното лице Щ. съставила срещу дружеството „ДК Д.“ АД с ЕИК ... акт за установяване на административно нарушение №02-2500922 (лист 6 и 7 от делото), в който описаното нарушение е било квалифицирано по чл.128 т.2 от КТ.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. След връчването на акта постъпило писмено уведомление от дружеството-жалбоподател, в което било удостоверено, че дължимата сума на А. посочена в акта била изплатена. Към уведомлението било приложено платежно нареждане, видно от което сумата била изплатена по банков път.

Като взел предвид акта, възражението и останалите писмени доказателства на 09.12.2025г административнонаказаващият орган издал атакуваното наказателно постановление №02-2500922. В него при пълна идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението както в акта, и на основание чл. 415в ал.1 и чл.414 ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №З0864/17.10.2022г (лист 26, 27 от делото). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материално правна норма. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към юли на 2025г. между дружеството-жалбоподател и работника А. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата, на което А. се е задължил да престира трудовата си сила на длъжност „ш.” при 8 часов работен ден, срещу което работодателят –„ДК-Д.“ АД с ЕИК ... се е задължил да му изплаща трудово възнаграждение –трудов договор №рд-Ср21/05.05.2005г.

Няма спор, и че за месец юли на 2025г А. е бил с временна нетрудоспособност и отпуск по болест, за които не му е било платено трудово възнаграждение (видно от разчетноплатежна ведомост за месец юли на 2025 г на лист 13 от делото).

Съгласно нормата на чл.128 т.2 от КТ „Работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал.3 от КТ – лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя–на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. В случая не се установява трудовото възнаграждение на работника А. за месец юли на 2025г да е изплатено своевременно до края на месец август, месец следващ полагането на труда по един от изброените начини. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 3 лв.

До приключване на проверката обаче след 04.11.2025г трудовото възнаграждение е било изплатено, според писмените доказателства представени от лист 39, 43 от делото) и затова административнонаказващият орган е приложил привилегирования състав на чл.415в ал.1 вр. чл.414 ал.1 от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда предвиден в КТ и от което не са произлезли вредни последици на работодателя се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. Заплатата на А. за месец юли е била заплатена, но предвид изминалото време, и скоро след срока даден като предписание не са произлезли вследствие на това закъснение предвидените в закона вредни последици. Определеният размер на наложената имуществена санкция е в рамките на предвидения в закона размер и по отношение на обществената опасност на деянието е справедлив.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на административнонаказателното производство. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, като не се констатират разминавания или несъответствия. Даже напротив – както актосъставителят, така и наказващият орган са изложили подробно дори повече от изискуемите обстоятелства, като са посочили абсолютно всички относими правни норми, като по този начин не само че не са ограничили правото на защита на жалбоподателя, а са му го гарантирали в максимална степен.

Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни административни нарушения от страна на дружеството. Размерът на неизплатеното трудово възнаграждение е невисок, а нарушението е отстранено, преди издаване на наказателното постановление, дори и преди съставянето на акта, но с три дни закъснение. Пред проверяващите работникът А. не е представил доказателства за наличие на задължения към банки и други институции, които да мотивират съдът да приеме наличието на вредни последици за нея. Всичко изложеното до тук мотивира съдът да приеме, че определеното наказание имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева е оправдано и мотивирано.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева или 40,90 (четиридесет евро и 90 евроцента).

4

Така мотивиран, Б.кият районен съд, V наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2500922 от 09.12.2025г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” в гр.Б., с което на „ДК-Д.“ АД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. представлявано от Н. Г. в качеството му председател на съвета на директорите и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Ж.Б. АК-Б. за нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.415в ал.1 вр. 414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева или 153,39 евро.

Разпечатката съдържа 33 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf169671-a709-4f19-b1c0-75fd253f52b1