Решение № 2743 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2743 гр. ., 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110100525 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл.

45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът В. К. К. твърди, че в резултат на противоправно бездействие на служител при ответника (неизпълнение на задължение за поддържане на общинските пътища и сигнализиране на препятствията по тях, както и отстраняване на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок) или друго лице, на когото ответникът е възложил работа, свързана с изпълнение на горните дейности, довело до неизправност в общинската инфраструктура, е възникнало пътнотранспортно произшествие (ПТП).

Твърди се, че автомобилът е преминал през неправилно изградена и необозначена шахта, част от общинската пътна мрежа, която е била над нивото на платното, след което върху автомобила са възникнали повреди.

Поддържа, че техният размер възлиза на 1734,50 лева, установен в проведено по реда на чл. 207 ГПК производство по обезпечение на доказателствата. При тези твърдения и доводи претендира сумата от 1734,50 лева (886,84 евро), представляваща обезщетение за претърпени на 21.11.2024 г. около 22:00-22:15 ч. в гр. . имуществени вреди – повреди по автомобил „.“, модел „.“ с рег. № ., причинени от противоправно бездействие на служител на ответника във връзка с неизпълнение на задължението за стопанисване и поддръжка на 1 канализационните системи, които обслужват територията на ., ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.2024 г. (датата на увреждането) до окончателното им изплащане.

Ответникът . оспорва иска с твърдения, че процесното произшествие не е доказано да е настъпило поради неизправност на общински път и че посочената от ищеца шахта е съоръжение за канализация, което се стопанисва от трето неучастващо по делото лице – „.“ АД, а не от ответника. Оспорва да е доказано на процесния участък да е имало необозначена шахта с конкретни размери или автомобилът действително да е бил увреден на това място.

Твърди, че е възможно уврежданията да са настъпили на друго място поради небрежно поведение на ищеца, изразено при избиране на скоростта или натовареността на автомобила. Поддържа, че искът е насочен срещу ненадлежна страна, доколкото отговорността за шахтата се носи от споменатото по-горе трето лице по силата на сключен концесионен договор за поддържане на отводнителните съоръжения. Сочи, че липсват доказателства за възложена работа от страна на ответника. Алтернативно прави възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила, собствен на ищеца, поради несъобразена скорост и поведение при движение.

Третото лице-помагач на страната на ответника – „." АД намира предявения иск за неоснователен, като подчертава, че на посоченото място не съществуват съоръжения, които да са негова собственост, да са заприходени като негови активи или да се стопанисват от него.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД По иска с посочената по-горе правна квалификация, в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял твърдените имуществени вреди в посочения размер, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка с поддържане на мрежите и съоръженията на водоснабдителната и канализационната система, които обслужват територията на .). В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на страната от противоправното и виновно поведение на лице при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД.

2

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

От показанията на разпитания в открито съдебно заседание свидетелочевидец . В.ов К., син на ищеца, както и от заключението на вещото лице по възложената техническа експертиза, се установява, че на 21.11.2024 г. в 22:31 ч. ищецът се е намирал в гр. ., ж.к. „.“, в близост до кръстовището на ул. „.“ и ул. „.“, където малко преди това е управлявал процесния автомобил, в който се е возил и свидетелят . К.. Двамата са се прибирали от центъра на . към дома си в ж.к. „.“.

При зав.е по ул. „.“ на кръстовището с ул. „.“, при управление на 3 автомобила със скорост между 20 и 30 км/ч, предната част на автомобила е влязла в съприкосновение с необозначена/несигнализирана кръгла шахта с метален капак, изградена на пътното платно, която е била вдигната над нивото на пътя с около 10 см, и в непосредствена близост до която пътят е бил пропаднал и вдлъбнат.

Вследствие събитието са възникнали повреди по предната част на автомобила в областта на ходовата част, гредата на предния мост, пода на купето и предния ляв долен носач. С оглед повредите е било невъзможно автомобилът да продължи движението си на собствен ход и е останал на мястото на инцидента.

Установява се, че след горното събитие ищецът е подал сигнал на телефон 112, след което е пристигнал екип на полицията, който на място е установил, че ищецът не е извършил нарушение.

От заключението на вещото лице по възложената в производството по чл. 207 ГПК съдебна автотехническа експертиза се установява, че повредите по автомобила могат да настъпят в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими 1734,50 лева (886,84 евро). Вещото лице е взело предвид периода между първата регистрация на автомобила и датата на настъпване на твърдяното събитие (23 години, 5 месеца и 15 дни), вида на повредите, дейностите и времето за тяхното отстраняване, както и технологично необходимата операция по измерване и реглаж на геометрията на предния мост.

Заключенията на вещите лица по двете експертизи настоящият състав намира за пълни, ясни и обосновани, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По делото е безспорно, че намиращата се на улицата кръгла улична шахта представлява част от канализационната система на общината.

Съдът намира, че доколкото от ответната страна не са ангажирани доказателства канализационната система да е включена в уставния фонд на търговско дружество, то собственик на тази система, обслужваща само територията на общината, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА е ответната страна, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС следва да управлява с грижата на добрия стопанин.

Настоящият съдебен състав намира, че е била налице обективна възможност за обезопасяването на шахтата чрез нейното обозначаване или полагане на допълнителна настилка, с помощта на която височината на изпъкналата част да бъде намалена и по този начин да не предизвиква 4 съприкосновение с минаващи над нея превозни средства.

Следователно, по силата на ЗОС, на . е вменено задължение да стопанисва и поддържа канализационните системи в ., което включва и недопускането шахтите от последните системи да останат изградени на ниво, значително превишаващо нивото на пътната настилка, съответно тяхното сигнализиране/обозначаване и обезопасяване с полагане на допълнителна пътна настилка около зоната на шахтата.

Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на канализационните системи на територията на съответната община.

Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.

С оглед обстоятелството, че наличието на необезопасена и несигнализирана шахта, явяваща се причина за възникване на повредите по автомобила на ищеца, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които . е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на канализационната система, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо собственика на повредената вещ на основание чл. 49 ЗЗД.

Затова съдът намира, че искът е установен по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение валутата на Република България е еврото съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.) във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца 5 следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с уважения размер на иска. Ищецът е претендирал присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат в производството по обезпечаване на доказателства и настоящото производство, двете в размер на по 750 лева.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящия състав намира за основателно, като съображенията за това са следните:

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания относно приложението на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В параграф 21 е припомнено, че чл. 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В параграфи 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява следното: предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая. При все това чл. 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски.