Решение № 174 от 28.04.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. В., 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320200027 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т. Н. М., гражданин на Р.Б., с ЕГН: **********, с адрес: Р.Б., гр. Б., ул. „В.“, № 20, вх. Ф, ет. 1, ап. 1, против Наказателно постановление №Р8- 679/29.11.2022 г. директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. С., на основание чл. 189е, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – „Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят в жалбата си и в представено писмено становище оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.06.2022 г. в 15.07 часа в направление излизане от територията на Р.Б., на граничен контролно-пропускателен пункт Б. – Митница Л., е пристигнало пътно превозно средство с peг. № СО3293ВР, вид: влекач, марка и модел ДАФ ФТ 105.410, с обща 1 техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя М. .

След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 01.06.2022 г., в 07:17 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № СО3293ВР, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 01.06.2022 г., в 07:17 часа, по път № I-1, км 23+485, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път № 1-1, км 23+485, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №20201) — част от системата.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля Д. С. А. и административнонаказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно 2 описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з. възражение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на нарушителя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

Наказанието е фиксирано по вид глоба и по размер от 1800 лв. и е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон. Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №Р8- 679/29.11.2022 г. директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. С., на основание чл. 189е, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Заповед № РД-11167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с което на жалбоподателя Т. Н. М., гражданин на Р.Б., с ЕГН:

**********, с адрес: Р.Б., гр. Б., ул. „В.“, № 20, вх. Ф, ет. 1, ап. 1, е наложено 3 административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – „Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА жалбоподателя Т. Н. М., гражданин на Р.Б., с ЕГН: **********, с адрес:

Р.Б., гр. Б., ул. „В.“, № 20, вх. Ф, ет. 1, ап. 1,, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.

63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. С., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл.

27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4