Решение № 1253 от 04.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000500405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство Р. И. И. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 21.11.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез електронна поща на 04.12.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 134484/04.12.2024 г. Решение № 5837/28.10.2024 г. по гр.д. № 12698/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-17 състав, с което съдът е отхвърлил искът му с правно основание чл. 99, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 249.95 лева, представляваща стойността на СМР, извършени в магазин № И 101 с площ от 25.20 кв.м., находящ се в многофункционален затворен комплекс в УПИ I-414,415,416, кв. 64, местност „Манастирски ливади – изток“ по плана на гр. София, р-н Триадица, Софийска община, възложени със споразумение от 03.10.2016 г., и предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗС вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС, чл. 74, ал. 1 от ЗС, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 61 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40249.95 лева, представляваща извършени от праводателя му по договор за цесия от 18.04.2021 г. „Крит“ ЕООД полезни и необходими разноски в гореописания магазин № И 101 и с 1 която сума ответникът се е обогатил.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, подписана с валиден КЕП от процесуалния представител на ищецаадвокат С. П. с надлежно учредена власт, съобразно пълномощно приложено на стр.59 от първоинстанционното дело.

Въззивникът – ищец е освободен частично (за над 1/6 част от държавната такса) от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 2325/21.09.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2081/2023 г. на Апелативен съд –София, 8-ми граждански състав. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1/6 от нея, е внесена с вносен документ от 19.12.2024 г.

Предвид горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

По същество въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка относно института на погасителната давност, в резултат на което е постановил едно валидно и допустимо, но изцяло неправилно и незаконосъобразно решение. Поддържа се, че безспорно по делото е установено и прието за доказано от съда, че именно праводателят на ищеца е вършил и довършил СМР достатъчни за въвеждане на сградата в експлоатация и преобразуването й от строителен етап „груб строеж“, конкретният строителен обект в търговски обект „магазин“ до етап „въвеждане в експлоатация“ за повишената стойност на който е предявена претенцията, но изцяло неправилно е възприел, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност следва да бъде уважено.

Твърди, че погасителната давност не е изтекла по аргументи, подробно развити във въззивната жалба. Твърди се, че съдът изцяло неправилно и погрешно е възприел и установил датата, от която започва да тече 5-годишния давностен срок.

Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което уважи изцяло исковата претенция.

След изтичане срока за обжалване, ищецът е подал допълнение към въззивната жалба с вх. №1029/07.01.2025 г. с оглед настъпило след подаване на въззивната жалба ново обстоятелство, а именно на 13.12.2024 г. е влязло в сила Решение № 3387/23.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 5948/2021 г. на 2

СГС, постановено между същите страни, относно извършени на основание на същото, развалено с обратна сила сключено между страните споразумение, описано в исковата молба, за СМР извършени от същото строително дружество, на същия строителен обект, на основание същото разрешение за строеж и въведени с общ акт обр.16 подобекти, като единственото различие е именно, че се отнася за друг подобект, а именно магазин И 102, а предмет на настоящия иск е магазин И 101.

Моли в случай, че съдът прецени, че е изпълнен фактически състав на разпоредбата на чл.270, ал.3, изр. Последно ГПК и първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, то да постанови решение, с което да обезсили постановеното първоинстанционно решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник чрез неговия процесуален представител юрисконсулт К. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно към отговора на въззивната жалба.

Оспорва всички наведени възражения във въззивната жалба, поддържайки, че същата е пълна със съждения, които са в пълно противоречие с всички събрани в производството доказателства. Твърди се, че от „Крит“ ЕООД в имота не са извършени никакви подобрения, като ищецът не е доказал обратното. Поддържа се, че т.нар. от ищеца „план сметка“ е съставена само и единствено за целите на процеса и не съдържа цени и услуги, които реално да са договаряни между страните. Поддържа се, че претендираните от ищеца СМР-та по своята същност са такива, без които сградата отново би получила разрешение за ползване. Взема становище и по допълнителната въззивна жалба и представеното с нея ново доказателство.

Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 5837/28.10.2024 г. по гр.д. № 12698/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-17 състав се обжалва в неговата цялост.

3

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба по подробни съображения изложени в представената по делото писмена защита. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник, чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Подробни съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение, представя списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен като главен с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл.99 от ЗЗД.

Видно от твърденията в исковата молба и уточнителни такива вземането на ищеца, предмет на предявения осъдителен иск произтича от договор за цесия, сключен с третото за спора лице „Крит“ ЕООД, като ищецът е твърдял, че с този договор му е прехвърлено парично вземане на цедентна спрямо ответника за повишената стойност на имот, представляващ магазин И101, вследствие на извършени от него необходими и полезни разноски, произтичащи от споразумение от дата 03.10.2016 г.

При условията на евентуалност ищецът е сезирал съда с иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС с твърдението, че праводателят му е извършил в имота на ответника СМР-та, представляващи подобрения, в качеството си на добросъвестен владелец, като вследствие на тези подобрения се е увеличила стойността на процесния магазин.

При условията на евентуалност иск с правно основание чл.74, ал.1 от ГПК с твърдението, че праводателят му е извършил в имота на ответника СМР-та, представляващи подобрения, в качеството си на недобросъвестен владелец, като вследствие на тези подобрения се е увеличила стойността на процесния магазин.

При условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за връщане от ответника на това, което е получил 4 по споразумението от 03.10.2016 г., поради отпадане на основанието за това, поради развалянето му с обратна сила, евентуално поради прекратяването му.

По този иск въззивният съд не споделя правната квалификация по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, дадена от първоинстанционния съд по следните съображения:

С исковата молба и уточнителна молба вх.№ 28087/24.03.2023 г., ищецът е посочил, че процесните СМР-та са извършени в периода от датата на сключване на споразумението 03.10.2016 г. до 31.01.2017 г., а в уточнителна молба вх.№17246/22.02.2023 г., че ответната банка е прекратила споразумението (01.02.2017 г.) след като същото е било изпълнено от праводателя на ищеца, т.е. твърдението е че процесните СМР-та са извършени в рамките на действащ между страните договор, прекратен от ответната страна.

Ищецът и в изпълнение на Разпореждане № 5078/07.03.2023 г., с което изрично му е указано да посочи, има ли извършени СМР след 31.01.2017 г. и ако има да ги посочи като вид и стойност, е заявил горното уточнение.

С оглед на твърденията ищецът претендира равностойност на полученото без основание от ответника – извършена работа в изпълнение на развален/прекратен договор.

С оглед твърдението, че договорът е прекратен от ответната страна, то страните трябва да върнат всичко, което са получили по договора, тъй като обоснованието за получаването на тези неща отпада. Когато обаче престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат, както е и в конкретния случай, полученото по договора /резултатът/ не би могло да се върне фактически на другата страна.

Ето защо съдебната практика, на която се е позовал и първоинстанционния съд, обективирана в Решение № 50039/07.06.2023 г., т.д.

№ 2369/2021 г. на ВКС, ТК, І отделение и Решение № 219/04.02.2014 г., т.д. № 871/2012 Г. на ВКС, ТК, І отделение, всъщност посочва, че правната квалификация на този иск е по чл.59 от ЗЗД, а е не по чл.55 от ЗЗД, защото договорът е за изработка и престацията на изпълнителя има веществен резултат /изпълнени СМР/. За изпълнителя възниква вземане до реалното намаляване на имуществото му до размера на направените от негова страна разходи за заплащане на вложените в извършената дейност труд и материали с начислен ДДС, но без евентуалната печалба, според уговорената стойност на 5 извършената работа в самия договор, предвид на невъзможността да се върне полученото.

Ето защо и тези фактически твърдения следва да бъдат квалифицирани по чл.59 от ЗЗД. В случая първоинстанционният съд се е произнесъл по въведените с исковата молба твърдения, но ги е квалифицирал неправилно, поради което решението му не е недопустимо и не подлежи на обезсилване.

При условията на евентуалност иск с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД с твърдението, че между праводателят на ищеца, извършил процесните СМР и ответника не съществуват договорни отношения. По този иск въззивният съд също не споделя правната квалификация по чл.59, ал.1 от ЗЗД, дадена от първоинстанционния съд, за което ще изложи доводи по-долу в настоящите мотиви.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевнатни факти и обстоятелства:

С представените писмени доказателства се установява, че ищецът Р. И.

И. е частен правоприемник на трето за спора лице „Крит“ ЕООД по силата на сключен на 18.04.2021 г. между тях договор за прехвърляне на вземане (цесия), с нотариално удостоверяване на подписите от 29.11.2022 г.

По силата на договора третото лице-цедент прехвърля на ищецацесионер възмездно вземането си в размер на 23 815 лв., представляващо дълг на „Юробанк България“ АД в качеството му на универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД към 15.02.2021 г., който дълг представлява вземане за увеличената стойност на магазин № И101 вследствие на подобрения, представляващи необходими и полезни разноски, извършени от „Крит“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец /държател/ на основание предоставена фактическа власт и владение от собственика „Банка Пиреос България“ АД в споразумение от 03.10.2016 г.