Решение № 516 от 11.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120201425 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 58д-63д ЗАНН и образувано по жалба от "****" ЕООД с ЕИК:

***, чрез управителя

–

*****, срещу

Наказателно постановление

№ 868743-F862196/29.12.2025г., издадено от *****, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 2 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 45 085,67 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Твърди се, че АУАН не е редовно връчен на жалбоподателя, както и че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочено конкретното място на извършване на нарушението. Твърди се още, че в наказателното постановление са изложени твърдения относно периода на нарушението, размера на облагаемия оборот и размера на дължимия ДДС, но същите не са установени по безспорен начин и не са подкрепени с достатъчно доказателства.

За жалбоподателя, нередовно призован, представител не се явява. Същият е търсен в три различни дни, но не е намерен. Оставено му е съобщение, но същият не е потърсил връчителя.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт ***, която счита, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване изцяло.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

Св. Г.-С. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас извършила проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката тя изискала съответните документи и установила, че на 06.06.2025 г. са били налице условията на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Преценила, че задължението за подаване на заявление за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС е възникнало за периода 07.06.2025 г. - 13.06.2025 г. и този срок не бил спазен от жалбоподателя. Дружеството било регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация, връчен по електронен път на 24.09.2025 г.

Приела, че за периода от датата, на която е надвишен оборотът (06.06.2025 г.), до датата, на която е регистрирано дружеството по ЗДДС (24.09.2025 г.), същото не е начислило ДДС по извършените доставки и/или сделки, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Установено е, че генерирания облагаем доход за този период в размер на 270 514,02 лева е деклариран от дружеството в нарочна справка подадена до органа по приходите.

На база тези факти св. Г.-С. преценила, че жалбоподателят е нарушил разпоредба на чл.

96, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1 ЗДДС, поради което съставила срещу него АУАН. Актът бил предявен на управителя на дружеството – ****в, който го подписал без да прави възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от *****, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 2 ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 45 085,67 лева.

Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.

АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок. Производството по 2 установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Началото на тримесечната административнонаказателна давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Като под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Ако не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението, не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

В случая е било обективно възможно нарушението и нарушителят да бъдат открити след изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Контролните органи са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган от този момент. Тримесечният срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя, в конкретния случай, започва да тече от 14.06.2025 г. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на 03.12.2025 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал.

1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде "санирано" в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

На следващо място, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

Видно от съдържанието на АУАН и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, от една страна се твърди, че дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срока от 07.06.2025 г. до 13.06.2025 г., а от друга, че дружеството не е начислило данък за периода от 06.06.2025 г. до 24.09.2025 г. върху оборот от 270 514,02 лева. Така описаните две нарушения са самостоятелно уредени от законодателя с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 ЗДДС.

В случая в АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане на наказание на лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 1.04.2025 г.) всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 3 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

При неизпълнение на задължението по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, приложима се явява санкционната норма на чл. 178 ЗДДС, която предвижда, че данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

Видно от текста на АУАН и НП в изложената фактическа обстановка и в двата акта е отбелязано, че жалбоподателят не се е регистрирал в законоустановения срок и не е начислил ДДС. Следователно в резултат на неясно изложените в АУАН и НП факти и поради непрецизната правна квалификация на деянието, е налице неяснота по отношение на нарушението, за което е бил санкциониран жалбоподателят, което е нарушило правото му на защита.

Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство.

Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр.с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита.

Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от законодателя давностни 4 срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.