Определение № 331 от 26.08.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Шумен , 26.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

София Анд. Радославова

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно гражданско дело № 20213600500340 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по две частни жалби, от които първата: с вх. № 3760/21.06.2021г. депозирана от длъжника С.К. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен с пр. основание чл. 419 от ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен и втората: с вх. № 4078/28.06.2021г. депозирана отново от длъжника С.К. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен срещу определение № 585 от 21.06.2021г. по същото ч.гр.д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен, с което на основание чл. 420 от ГПК е оставено без уважение искането на жалбоподателката за спиране на незабавното изпълнение, постановено със заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията по двете частни жалби и всички доказателства по делото, прие за установено следното:

С първата жалба с вх. № 3760/21.06.2021г., жалбоподателката обжалва, разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на "Колект" БГ с ЕИК ..., със седалище в гр. С., чрез адв. А.Н. от АК Т. за сумата от 80 000.00 лева – главница. Жалбоподателката твърди, че в нарушение на чл. 418, ал. 5 от ГПК, не и било връчено разпореждането за издаване на заповедта, както и, че в самата нея, липсвала каквато и да е индивидуализация на вземането, въз основа на което същата е издадена.

Посочена била само сумата 80 000,00 лева по договор за потребителски кредит № HL34948 о т 17.03.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д., допълнителни споразумения от 1

19.03.2009г. и 24.03.2010г. и НА за договорна ипотека № ...г., както и, че вземанията по договора били прехвърлени в полза на "Колект" БГ - гр. С. по силата на договор за цесия от 27.03.2020г. Навежда и твърдения за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него, противоречащи на ЗЗП, поради което моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение.

С втората жалба с вх. № 4078/28.06.2021г. жалбоподателката обжалва определение № 585 от 21.06.2021г. по същото ч.гр.д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен, с което на основание чл. 420 от ГПК е оставено без уважение искането на жалбаподателката за спиране на незабавното изпълнение, постановено със заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. В жалбата се твърди, че така постановеното определение е недопустимо, тъй като не е инициирала такова производство по чл. 420 от ГПК с искане за спиране.

Твърди, че по делото е депозирала единствено възражение по чл. 414 от ГПК и частна жалба с правно основание чл. 419 от ГПК, като съда недопустимо се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран и моли постановеното определение да бъде отменено, като недопустимо.

Ответника по частните жалби - заявителя "Колект" БГ - гр. С. е депозирал писмени отговори и по двете жалба, в които изразява становище, за неоснователност на същите и моли съда да ги остави без уважение.

Шуменски окръжен съд, след като се запозна с частните жалби, депозираните по тях отговори, както и с материалите по приложеното ч. гр. д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен намира, че и двете ч астни жалби с а подадени в срок от надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира същите и за основателни, поради следното:

Ч. гр. д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК със заявител "Колект" БГ - гр. С. и длъжници С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д. за задължение, в размер на 80 000 лева – главница, представляваща част от цялата главница от 90 000лева, произтичаща от НА за договорна ипотека № ...г. обезпечаваща вземането по договор за банков кредит № HL34948 от 17.03.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д., ведно със сключените към него допълнителни споразумения от 19.03.2009г. и 24.03.2010г. В заявлението се сочи, че вземанията по договора са прехвърлени в полза на "Колект" БГ - гр. С. по силата на договор за цесия от 27.03.2020г.

Съдът е издал заповед № 365/26.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против двамата длъжници солидарно за претендираната със заявлението 2 сума. В законоустановения срок длъжниц ата С.К. Д. е подала възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и частна жалба с пр. основание чл. 419 от ГПК.

С постановеното по делото определение № 585/21.06.2021г. първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искане по чл. 420 от ГПК и се е произнесъл по същото, като е оставил без уважение искането на длъжницата С.К. Д. за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 365/26.05.2021г. издадена по ч. гр. д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен.

Като съобрази жалбата на С.К. Д. срещу определение № 585/21.06.2021г. и изложените в нея твърдения и петитума на същата, настоящата инстанция намира, че жалбоподателката е депозирала пред РС – Шумен жалба с правно основание чл. 419 от ГПК, с искане за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта, обективирано в Заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, която жалба не представлява искане за спиране по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 585/21.06.2021г., първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявена претенция, което налага обезсилването на определението, като недопустимо и прекратяване на производството по ч. гр. д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен, в тази му част.

За постановяване на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът следва да извърши проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Видно от депозираното заявление пред РС – Шумен, кредиторът е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК срещу длъжниците С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д. за сумата в размер на 80 000,00 лева – главница, представляваща част от цялата главница от 90 000,00 лева, произтичаща от НА за договорна ипотека № ...г. обезпечаваща вземането по договор за потребителски кредит № HL34948 от 17.03.2008г. сключен между 3

„Юробанк и Еф Джи България“ АД и С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д. и сключените към него допълнителни споразумения от 19.03.2009г. и 24.03.2010г.

За издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, процесуалният закон изисква на първо място да е представен редовен от външна страна документ по чл. 417 о т ГПК, който д а удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай кредиторът е приложил документ по чл. 417, т.6 о т ГПК: ипотечен акт нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ...г., като в земането, което е обезпечено с ипотека изрично се съдържа в ипотечния акт. В него е посочен размерът на сумата от 90 000 лева, за която се учредява ипотеката, както и крайният срок за издължаване – 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, която дата се установява с двустранно подписано приложение към Договора за кредит или в случая крайния срок е до м. март 2033г.

Доколкото обезпеченото вземане е придобито от кредитора по силата на договор за цесия, относно условията за издължаване и предсрочната изискуемост следва да намерят приложение правилата на самия договор за потребителски кредит, по който вземането е прехвърлено. Това е така, тъй като съдържанието на кредитното правоотношение се запазва, съответно длъжникът не губи възраженията си, основани на отношенията му с цедента /арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД/. Цесионерът от своя страна , не става страна в правоотношенията между цедента и длъжника, но след съобщаването за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 о т ЗЗД, длъжникът може да плати валидно само на цесионера. Следователно последния следва да може да упражни правата по събиране на вземането, вкл. и обявяването на неговата предсрочна изискуемост.

Видно от съдържанието на договора за потребителски кредит, в чл. 18 и с л . е регламентирано, че при неизпълнение на задълженията по договора, сключен между банката - кредитодател и кредитополучателите, банката може д а направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Тоест предсрочната изискуемост не е предвидено да настъпва автоматично, а само след изрично упражняване на това право от кредитора или в случая, доколкото изискуемостта на вземането, не се установява от самия ипотечен акт, послужил за издаване на изпълнителното основание, а зависи от настъпването на друго обстоятелство - упражняване на потестативно право, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.

418, ал. 3 ГПК – покани до длъжниците.

Такива покани до длъжниците, не се съдържат към п риложенията на заявлението, поради което съдът намира, че изискуемостта на заявеното вземане в размер на 80 000,00 лева, не е настъпила и същата не е надлежно удостоверена по делото. Отделно от това, доколкото в случая заявителя се 4 легитимира, като кредитор на основание договор за цесия от 27.03.2020г. сключен с нотариална заверка на подписите между продавача „Юробанк България“ АД и купувач „КОЛЕКТ БГ“ АД, с който на последния са прехвърлят всички вземания, включително и процесното, обезпечено с ипотека (която няма данни да е подновена на осн. чл. 172, ал. 1 от ЗЗД), към заявлението следва да са представени и доказателства за уведомяването на длъжниците, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на тях (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Към подаденото заявление липсват доказателства за това длъжниците да са надлежно уведомени за извършената на 27.03.2020г. – цесия. Приложените към заявлението запечатани пликове, адресирани до двамата длъжници и евентуално съдържащи в тях уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както твърди заявителя, са върнати в цялост, с отбелязване на пощенски служител, че длъжникът С.К. Д. е преместена на друг адрес, а длъжникът ИВ. ЛЮБЧ. Д.

– отстъства/в чужбина. Съдът намира, че не е налице валидно извършено съобщаване за цесията, поради което не е налице и основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на цесионера. В този смисъл е и задължителното за съдилищата ТР № 4/18.06.2014 г.по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т. 4.г. от което: "В хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл. 417 от ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него / чл. 99, ал.4 ЗЗД/".

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че изискуемостта на заявеното вземане не е надлежно удостоверена, поради което о бжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение, следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист по отношение на длъжника С.К.