Решение № 3497 от 22.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3497 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Н. Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Н. Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20211110209004 по описа за 2021 година при участието на секретаря ЮИ., като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 9004 по описа на СРС за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 – чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. Е. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 214332-010868 от 31.05.2021г., издаден от началника на Група СДВР, с което на осн. чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В подадената жалба се посочва, че обжалваното наказателно постановление било незаконосъобразно, защото ставало въпрос за паркиран автобус на столичния градски транспорт в гараж, който при излизане от паркинга „бил закачил” огледалото на паркиран вдясно друг автобус, поради което жалбоподателят „не мисли”, че е нарушил правилата за движение по пътищата. Прави се искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Е. М., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата представител. страна

–

ОПП-СДВР, редовно призована, също не изпраща

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени материали 1

(поотделно и в тяхната съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 10.05.2021г., ок. 21:30 ч., в гр. София, жалбоподателят В. Е. М. (на длъжност „шофьор” в „Столичен автотранспорт” ЕАД) се връщал от смяна и управлявал пътно превозно средство – автобус марка/модел „Мерцедес Конекто” с рег. № ... (собственост на „Столичен автотранспорт” ЕАД), което трябвало да паркира в гаража, като за целта се движел бавно, на първа предавка и с включени къси светлини.

Автобусът, управляван от жалб. М., започнал маневра, за да бъде паркиран с други превозни средства (автобуси) в една редица в гараж „Земляне”, който се намирал на ул. „Житница” в столицата.

При тези действия от водача жалб. В. М. с управлението на автобуса настъпил ударил паркирания вдясно по посоката на движение автобус марка/модел „БМЦ 320 Просити ЦНГ” с рег. № СВ 5366 НА, като били засегнати лявото странично огледало и челното стъкло на паркирания автобус. Водачът М. спрял и изчакал идването на екип на пътната полиция.

След известно време, ок. 22:30 ч., на мястото на пътния инцидент пристигнал екип на пътната полиция, съставен от свидетелите В. З. и Н. С., които изслушали водачажалбоподател В. М., който предоставил и писмени сведения за инцидента в декларация (вж. л.4).

Въз основа на получените данни, свид. З. изготвил скица на настъпилото ПТП (вж. л.5), а свид. С. изготвил Протокол № 178684/10.05.2021г., в който били отразени установените от полицаите обстоятелства (вж. л.6).

Свидетелят В. З. (на длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР и компетентно лице съгл. т.1.3. от Заповед № 8121з-515/2018г. на министъра на вътрешните работи – вж. л.9-10) преценил, че има данни за административно нарушение, поради което, в присъствието на един свидетел по установяване на нарушението (чл.40, ал.1 от ЗАНН – свид. Н. С.) и на жалбоподателя, съставил срещу последния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 411335/10.05.2021г., в който били описани обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото фактическо описание (управление на МПС и поради несъобразена скорост с характера /паркирани автобуси/ било реализирано ПТП с дясно паркирано МПС), като била посочена и правната му квалификация (чл.20, ал.2 от ЗДвП). Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението (свид. Н. С.), като след това бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да отрази възражения или обяснения.

Писмени възражения по срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били представени.

Въз основа на съставния АУАН сер. GA № 411335/10.05.2021г., на 31.05.2021г. началникът на Група „АНД” в Отдел „Пътна полиция” в СДВР – определено длъжностно лице съгл. т.2.10. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издала процесното Наказателно постановление № 21-4332-010868/31.05.2021г., в което били отразени обстоятелствата по 2 извършената проверка, фактическото описание на нарушението (управление на МПС и поради несъобразена с характера скорост – реализиране на ПТП в паркиран вдясно автобус; не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението), както и нарушените законови разпоредби (чл.20, ал.2 от ЗДвП), като с този санкционен акт на осн. чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” от 200 (двеста) лева. НП било връчено с разписка на 14.06.2021г. (вж. л.3).

Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Н. С. С. и В. И. З., както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН сер. GA № 411335/10.05.2021г., декларация (л.4), скица на ПТП (л.5), протокол за ПТП (л.6), справка-картон за водача с данни за нарушения по ЗДвП (л.7), заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи (л.8), заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи (л.9-10).

Настоящият съдебен състав преценява показанията на свидетелите В. З. и Н. С. за подробни, логични, взаимно допълващи се, като същите съдържат информация за процесното събитие и за обстоятелствата по неговото реализиране и механизма на настъпването на пътното произшествие, както и съставянето на съответната документация по случая, и показанията им, кореспондират и с писмените документи по делото, следва да бъдат кредитирани изцяло.

Приобщените по надлежния ред писмени доказателства спомагат за цялостното и пълно изясняване на обстоятелствата по конкретния случай, допълват гласните доказателства и позволяват формирането на еднопосочни и еднозначни фактически изводи по делото, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на посочените фактически обстоятелства съдебният състав формира следните свои правни изводи:

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства (арг. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН) и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл.59, ал.2, изр.2 от ЗАНН (НП е връчен на 14.06.2021г., а жалбата е от същата дата), и е насочена срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна изцяло, но не по изложени в нея 3 съображения.

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността на съответните длъжностни лица, издали двата документа – компетентно длъжностно лице от служба за контрол (заемащо длъжност „младши автоконтрольор”) съгл. чл.189, ал.1 вр. чл.165, ал.1 от ЗДвП е съставило АУАН (вж. и т.1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на л.9-10), а „определено от министъра” на вътрешните работи длъжностно лице (Началника на Група „АНД” в ОПП-СДВР) съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП (и т.2.10. от същата заповед) е издало НП.

Спазени са и разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН – Актът е съставен в присъствието на свидетел по установяване на нарушението и на жалбоподателя, и съгл. чл.43, ал.1 от ЗАНН е подписан и от актосъставителя и свидетеля, връчен е на нарушителя, който го е подписал, без да отрази възражения или обяснения.

Сроковете за съставяне на АУАН (чл.34, ал.1 от ЗАНН) и за издаване на НП (чл.34, ал.3 от ЗАНН) също са спазени.

Съставеният АУАН съдържа, по принцип, изискуемите от закона реквизити съгласно императивната разпоредба на чл.42, ал.1 от ЗАНН, като процесните административни нарушения са описани, вкл. и обстоятелствата, при които са извършени, със отразена правна квалификация. Императивната норма на чл.57, ал.1 от ЗАНН е изпълнена по правило, като НП съдържа изискуемите законови реквизити, като е налице са описани двете нарушения, обстоятелствата по тяхното извършване и законовите разпоредби, които са нарушени според наказващия административен орган.

По нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП:

Настоящият съдебен състав на първостепенния съд счита, след извършената служебна проверка, че са били допуснати в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалб. В. Е. М. съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до неправилно прилагане на материалния закон и недоказаност на твърдяното нарушение. Разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН изискват в съставения АУАН да бъдат посочени точното описание на административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, като следва и точно да бъдат посочени нарушените законови разпоредби.

В разглеждания случай обаче, административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН сер. GА № 411335/10.05.2021г. за това, че жалбоподателят М., поради несъобразена скорост с характера (паркирани около него автобуси), е реализирал ПТП с паркиран вдясно автобус „БМЦ” с рег. № СВ 5386 НА. Въз основа на АУАН, е издадено и НП, в което се посочва, че това нарушение на жалбоподателя се е изразило в „неизбиране скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението”, като и в 4 двата процесуални документа е отразено, че се нарушава разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Въпросната разпоредба предвижда задължение за водачите на пътни превозни средства (ППС) при избиране скоростта на движението да се съобразяват с определени, нелимитативно изброени обстоятелства: атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие (чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП), като в същото време в разпоредбата се съдържа второ задължение за водачите – да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП). Нито в съставения АУАН, нито в издаденото наказателно постановление обаче, е отразено кое точно задължение се явява нарушено, защото тези две задължения са самостоятелни и различни сами по себе си, както ще се види по-надолу. Иначе казано, правната квалификация на нарушението на соченото нарушение е непълна.

Очевидно е, че нито описанието на нарушението, дадено от актосъставителя, нито това, посочено от наказващия административен орган, се явяват „съответни” на посочената като нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а самото фактическо описание на нарушението и дадената му правна квалификация са напълни, като такова противоречие между фактическото описание на нарушение и неговата правна квалификация ЗАНН не допуска с оглед императивните правила на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.