Решение № 396 от 14.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Ботевград, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251810100773 по описа за 2025 година

С исковата молба от В. С. П. срещу „*“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1.) установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за кредит № */09.09.2020 г.; 2.) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за заплащане на сумата от 121,25 лв., представляваща недължимо платеното по при липса на основание по същия договор, по клауза за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ищецът твърди, че на 09.09.2020 г. е сключила Договор за кредит № * с ответното дружество, по който е усвоила главница от 1500,00 лв., при ГЛП -32,55 % и ГПР – 35,39 %. В ГПР не били посочени таксите за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит и за динамично плащане, съответно в размери 524,89 лв. и 750,00 лв. Поради некоректното посочване на точния размер на ГПР, процесният договор бил недействителен. Платената по него сума за възнаградителна лихва подлежала на връщане като недължимо престирана. По същество се иска уважаване на исковете.

Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Признава факта, че по процесния договор за кредит ищецът е заплатил 121,25 лв. като възнаградителна лихва. Оспорва обаче исковете като неоснователни. Акцентира, че двете такси - за бързо разглеждане на искането за 1 отпускане на кредит и за динамично плащане – не следвало да се калкулират в ГПР, т. к. не представлявали задължително условие за получаване на кредита. Ищецът сам пожелал да ползва тези две допълнителни услуги. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищцата в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на сключения Договор за кредит № мах_* от 09.09.2020 г., подписан и от двете страни, кредиторът предоставя на кредитополучателя сума главница в размер на 1500 лв., като кредитът следва да се погаси на 11 месечни вноски, всяка в размер на 159,55 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 35,39 % и годишен лихвен процент (ГЛП) 32,55 %. В чл. 1, ал. 2 е разписано, че с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и приема Общите условия (ОУ), неразделна част от договора.

В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено следното: „При кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия.

Паричната сума за бързото разглеждане н искането за кредит е в размер на 524,89 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.“

В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено следното: „При кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да полза Динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в размер на 750,00 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.“

Към договора са приложени Общи условия към договор за потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписани от насрещните страни по делото.

В чл. 7.3. от ОУ се сочи, че срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума, да ползва бързо разглеждане по своя кредит, при ползване на тази възможност искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи 2 искането за отпускане на кредит. Сочи се, че с клаузата се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. В случай, че кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързото разглеждане съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния Договор за кредит.

В чл. 7.4. от ОУ е разписано, че срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума да ползва динамично плащане по своя кредит, при ползването на тази възможност кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане. Според чл. 7.4.1. от ОУ заплащането на паричната сума за динамичното плащане се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде усвоен и не се дължи, ако искането за отпускане на кредит не бъде одобрено. Наред с това е уговорено, че ако кредитополучателят изрично пожелае да се ползва от динамични плащане по своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за осигурената от кредитора възможност съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на атакуваната клауза с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушаване на изискването за добросъвестност от ответника, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика на услугата и потребителя.

По иска с правно основание основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) че е платил процесната сума (свое обедняване); 2.) че ответникът е получил сумата (негово обогатяване). Тъй като нищожността на основанието за плащане е отрицателен факт, доказателствената тежест за него се размества и ответникът следва да докаже валидност на основанието (договора).

С Решение на Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург от 21.03.2024 г. бе прието, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до нищожност на договора, при което длъжникът връща само главницата по заема, без 3 лихви и разноски. Решението касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване. Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, те следва да са включени в ГПР. Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни услуги не са били включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това следва да се санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща лихви и разноски.

Годишният процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК) включва лихвите, другите преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В конкретния случай се касае за такси в размер на 1274,89 лв. при главница в размер на 1500,00 лв., т.е. въпросните такси представляват съвкупно като размер почти се доближават до размера на предоставената главница. Следователно клаузите „Бързо разглеждане“ и „Динамични плащане“ заобикалят чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК се явяват нищожни.

Уговореното заплащане на т. нар. „такси за допълнителни услуги“ – за бързо разглеждане (524,89 лв.) и за динамично плащане (750,00 лв.) - е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Срещу заплащането на процесните такси, потребителят всъщност не получава услуга, а кредиторът единствено упражнява присъщи свои функции, които имат подготвителен и спомагателен характер предвид основния предмет на дейност на ответното дружество. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК обаче забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Във връзка с изложеното, процесните такси „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ представляват скрита възнаградителна лихва. Това е изводимо от начина, по който е уговорена всяка една от процесните допълнителни услуги, а именно заплащането им е предвидено изначално в договора и погасителния план на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска.

В процесния случай, в договора за потребителски кредит само формално е 4 посочен процент на ГПР - 35,39 %. Този размер обаче не е коректно посочен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно сумите за услугата „Бързо разглеждане“ и за услугата „Динамично плащане“, които са включени на равни части във всяка една от анюитетните вноски по погасителния план и следва да се прибавят в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

В заключение, чрез уговорките за заплащане на такси за допълнителни услуги „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, кредиторът на практика прикрива възнаграждение, като не включва същото ГПР, с което нарушава императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Затова съгл. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

На основание чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

Налице е и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Предвид недействителността на договора за кредит, поради некоректното посочване на ГПР, всички погашения, извършени от потребителя извън предоставената главница, се явяват недължимо платени на изначално липсващо основание. Между страните не съществува спор, че ищцата е заплатила по процесния договор възнаградителна лихва в размер на 121,25 лв. Въпросната лихва подлежи на връщане, т. к. е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.

55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Поради всичко гореизложено, предявените искове са основателни и следва да се уважат.

По разноските

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. На същия следва да се присъди сума в размер на общо 1371,20 лв. (хиляда триста седемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща разноски в производството, от които 171,20 лв. - за държавна такса и 1200,00 лв. - адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС). Останалите разноски, които се претендират съгл. списъка по чл. 80 ГПК, а именно за куриерска услуга и за банков превод, не представляват съдебно – деловодни разноски, поради което не следва да се присъждат.