Определение № 26 от 08.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Благоевград, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501299 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Национална агенция за приходите“, чрез юрк. И.П.Н. срещу Определение рег. № 1308/24.07.2025 г., постановено по гр.д. № 895/2024 г. на Районен съд – Р..

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 637, ал. 1 от ТЗ за постановеното от РС спиране. Съдът при прилагане на разпоредбата, не се е съобразил със съдебната практика по прилагането й, според която разпоредбата се отнася за имуществени дела относно вземания които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл.

685, ал. 1 от ТЗ - притезателни права/вземания/, които са парични респ. които могат да се трансформират в парични; както и че не се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, които нямат за предмет предявими в производството по несъстоятелност вземания, при които претендираното право може да се упражни само съдебно, каквито са делата, образувани по конститутивни искове. Доколкото предмет на спряното производство е конститутивния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК то не подлежи на спиране на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Посочено е, че становището е застъпено от ВКС по т.д 1365/2017 г., 2-ро т.о..

Изтъкнато е още от жалбоподателя, че съобразно съдебната практика 1 искът по чл. 135 ЗЗД респ. по чл. 216 ДОПК, заварен от откритото производство по несъстоятелност на ответника-длъжник, не попада в хипотезата на чл. 637 ТЗ, и производството не подлежи на спиране и възобновяване с оглед предпоставките на чл. 637, ал. 3 ТЗ, респ. не може да продължи с участието на синдика като самостоятелна страна, в защита общия интерес на всички участници, а длъжникът да се представлява от органите си.

По тези съображения моли определението да се отмени като се постанови разглеждане на делото да продължи.

Насрещните страни не са изразили становище по жалбата.

БлОС счита жалбата за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона за обжалване срок.

С атакуваното определение рег. № 1308/24.07.2025 г. и определение рег.

№ 1837/08.10.29025 г. за допусната поправка на ОФГ в диспозитива му, РС е спрял производството по гр. дело № 895 по описа на Районен съд – Р. за 2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ.

За преценка законосъобразността на спирането БлОС съобрази следното:

Видно е, че производството пред РС е образувано по предявен от публичен изпълнител при ТД на НАП Софияпротив „Б.“ , ЕООД и „Ч.А.“, ЕООД иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДПОК. Според нормата сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели са недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, ако са сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

Ответникът „Б.“, ЕООД депозира по делото молба с искане на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ да спре производството като за целта представя удостоверение, изд. от БлОС, удостоверяващо, че в Окръжен съд - Благоевград е образувано търг. д. № 221/2024 г. по молба на НАП за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.“, ЕООД с вх. № 14213/25.10.2024 г. с правно основание чл. 625, вр. с чл. 608, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 630 от ТЗ.

РС е спрял производство приемайки, че са налице предпоставките на цитираните в молбата на ответника норми.

2

Определението за спирането е незаконосъобразно.

БлОС споделя изцяло доводите на жалбоподателя за несъобразяване от районния съд с вложеното от законодателя и съдебната практика съдържание в нормите на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ, на които производството е спряно.

В случая не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, визираща спиране на производството по дело в регламентираните в закона случаи.

Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания.

Нормата предвижда спиране, ако е открито производство по несъстоятелност, какъвто факт в издаденото от БлОС удостоверение не се сочи.

Възможността за установяването му с извършване на справка в ТРРЮЛНЦ в случая е без значение, защото предмет на производството, образувано пред РС е конститутивния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, който е извън обхвата на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, за които е предвидено спиране.

Както в цитираните в жалбата актове на ВКС Опр. 175/2.8.2017 г. на ВКС по т.д. 1365/2017 г., така и в решение № 60126/19.7.2022 г. също на ВКС по т.д. № 480/2020 г., Опр. 469/13.7.2020 г. на ВКС по т.д. 2055/2019 г. по приложение на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, е прието, че разпоредбата се отнася само за имуществени дела относно вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ - притезателни права/вземания/, които са парични респ. които могат да се трансформират в парични; както и че не се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, които нямат за предмет предявими в производството по несъстоятелност вземания и при които претендираното право може да се упражни само съдебно, каквито са делата, образувани по конститутивни искове, наред с делата образувани по установителни искове по чл. 124, а. 4 от ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност на договор; за възстановяване нарушено владени, за връщане на наета или заета за послужване вещ и пр.

Ето защо като се съобрази, че предмет на спряното от РС-Р. производство 3 е конститутивния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК , който е извън обхвата на делата, визирани в чл. 637, ал. 1 от ТЗ които се спират, то определението за спирането е незаконосъобразно, поради което БлОС го отменя. Делото връща на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение рег. № 1308/24.07.2025 г., постановено по гр.д. № 895/2024 г. на Районен съд – Р. и определение рег. № 1837/08.10.29025 г. за допусната поправка на ОФГ в диспозитива му, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ.

Връща делото на Районен съдопроизводствените действия. съд-Р. за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Благоевград, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501299 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Национална агенция за приходите“, чрез юрк. И.П.Н. срещу Определение рег. № 1308/24.07.2025 г., постановено по гр.д. № 895/2024 г. на Районен съд – Р..

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 637, ал. 1 от ТЗ за постановеното от РС спиране. Съдът при прилагане на разпоредбата, не се е съобразил със съдебната практика по прилагането й, според която разпоредбата се отнася за имуществени дела относно вземания които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл.

685, ал. 1 от ТЗ - притезателни права/вземания/, които са парични респ. които могат да се трансформират в парични; както и че не се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, които нямат за предмет предявими в производството по несъстоятелност вземания, при които претендираното право може да се упражни само съдебно, каквито са делата, образувани по конститутивни искове. Доколкото предмет на спряното производство е конститутивния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК то не подлежи на спиране на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Посочено е, че становището е застъпено от ВКС по т.д 1365/2017 г., 2-ро т.о..

Изтъкнато е още от жалбоподателя, че съобразно съдебната практика 1 искът по чл. 135 ЗЗД респ. по чл. 216 ДОПК, заварен от откритото производство по несъстоятелност на ответника-длъжник, не попада в хипотезата на чл. 637 ТЗ, и производството не подлежи на спиране и възобновяване с оглед предпоставките на чл. 637, ал. 3 ТЗ, респ. не може да продължи с участието на синдика като самостоятелна страна, в защита общия интерес на всички участници, а длъжникът да се представлява от органите си.

По тези съображения моли определението да се отмени като се постанови разглеждане на делото да продължи.

Насрещните страни не са изразили становище по жалбата.

БлОС счита жалбата за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона за обжалване срок.

С атакуваното определение рег. № 1308/24.07.2025 г. и определение рег.

№ 1837/08.10.29025 г. за допусната поправка на ОФГ в диспозитива му, РС е спрял производството по гр. дело № 895 по описа на Районен съд – Р. за 2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ.

За преценка законосъобразността на спирането БлОС съобрази следното:

Видно е, че производството пред РС е образувано по предявен от публичен изпълнител при ТД на НАП Софияпротив „Б.“ , ЕООД и „Ч.А.“, ЕООД иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДПОК. Според нормата сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели са недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, ако са сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.