Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2493 от 16.12.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно дело 2822/2021
Вид
Решение № 2493
Подписан
16.12.2021
В сила
16.12.2021
Състав
ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ, ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 209, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, предл. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 2493/16.12.2021г. гр. Пловдив, 16 декември 2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря П. Ц. и участието на прокурора К. Д., като разгледа КАД № 2822 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й.

Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 1681/13.08.2021г. по адм. дело № 754/2021г. на Административен съд – Пловдив, VII състав, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София /ГДИН/ да заплати на Л.Г.Б. сумата от общо 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периодите от 01.06.2015г. до 12.06.2016г., от 24.11.2017г. до 15.10.2019г. и от 01.07.2020г. до 22.03.2021г., като са отхвърлени исковите претенции до пълния им размер от общо 20 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендираните от 01.06.2015г. до 30.06.2016г., от 01.11.2017г. до 31.10.2019г. и от 01.07.2020г. до 22.03.2021г., както и претенциите в размер на общо 9 000 лева, за понесени от Б. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив за периодите от 01.04.2015г. до 01.06.2015г., от 01.09.2017г. до 01.11.2017г. и от 01.12.2019г. до 01.07.2020г. и претенцията в размер на 3 000 лева, за понесени от Б. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в ЗО “Смолян“ за периода от 30.06.2016г. до 31.03.2017г. Със същото решение е осъдена ГДИН да заплати на адв. М. сумата от 231,81 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА, съразмерно на уважената част от иска, като е оставено без уважение искането на ГДИН за присъждане на разноски по делото.

Първата касационна жалба е подадена от Л.Г.Б. чрез адв. М., като се твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените действия – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявените искове и вместо него да постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплати пълния предявен размер. В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че присъденото му обезщетение е недостатъчно за така установените нарушения, поради което иска да бъде увеличено.

Ответникът по тази касационна жалба

- ГДИН – гр. София не изразява становище по допустимостта и основателността й.

Втората касационна жалба е подадена от ГДИН – гр. София, чрез процесуален представител юриск. Ч., който обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. В жалбата са наведени доводи, че в обжалваните части решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли да бъде отменено и бъде отхвърлен предявеният иск, алтернативно прави искане решението да бъде изменено, като присъденото обезщетение бъде намалено до 500 лева.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба

– Л.Г.Б. не изразява становище по допустимостта и основателността й.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадените касационни жалби, като искането от съда е да бъдат оставени без уважение, съответно решението на Административен съд – Пловдив – потвърдено.

Пловдивският административен съд –

Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основания, намира за установено следното.

Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството по адм. дело №

754/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, VII състав се е развило по искова молба на Л.Г.Б. срещу ГДИН – София за присъждане на сумата от общо 32 000 лева, както следва: 2 000 лева за периода от 01.04.2015г. до 01.06.2015г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив; 2 000 лева за периода от 01.09.2017г. до 01.11.2017г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив; 5 000 лева за периода от 01.12.2019г. до 01.07.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив; 5 000 лева за периода от 01.06.2015г. до 30.06.2016г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив; 10 000 лева за периода от 01.11.2017г. до 31.10.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив; 5 000 лева за периода от 01.07.2020г. до 22.03.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив; 3 000 лева за периода от 30.06.2016г. до 31.03.2017г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие “Смолян“. Твърденията на Б. са за нарушени права по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/, като по време на пребиваването му в Арест – Пловдив навежда твърдения, че не му е била осигурена достатъчно жилищна площ, както и достатъчно пряка слънчева светлина, поради малките прозорци в килиите и при всяко свиждане с негов близък или адвокат е бил принуждаван да се съблича. По отношение на престоя в Затвора – Пловдив оплакванията са, че са липсвали елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ /не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довела до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните /с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумоизолирана тоалетна/; лошо състояние на банята /на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става за пиене, което от своя страна е довело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца/; липса на достатъчно осветление и проветряване, поради наличието само на един прозорец в килията, който е залостен и покрит с решетки; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през зимата; непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи, вследствие на което ищецът постоянно имал обриви по тялото и крайниците; наличие на мухъл и плесен в килиите; липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на Хепатит С, от което заболяване ищецът страда, в т.ч. неосигуряване на необходимите лекарства и подходяща хранителна диета. А по отношение на престоя в ЗО “Смолян“ единственото твърдение е за пренаселеност и лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на Хепатит С, от което заболяване ищецът страда, в т.ч. неосигуряване на необходимите лекарства и подходяща хранителна диета.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, както и във връзка с дадените указания за подлежащите на установяване факти и обстоятелства и последиците от недоказването, е дадена възможност да се ангажират доказателства, в т.ч. и съдът на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС служебно е изискал такива, като са събрани относимите към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл. 284 от ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявените искови претенции са частично доказани и основателни.

По отношение на първия исков период

/01.04.2015г. – 01.06.2015г./ съдът е установил, че Б. *** само в периода от 16.04.2015г. до 18.05.2015г., поради което в останалата част, а именно за периодите от 01.04.2015г. до 15.04.2015г. и от 19.05.2015г. до 01.06.2015г. е приел, че искът е недоказан и съответно е отхвърлил исковата молба в тази част, доколкото не е установено в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Арест – Пловдив. По отношение на периода, в който е установено, че лицето действително е пребивавало на територията на Арест – Пловдив, а именно от 16.04.2015г. до 18.05.2015г., с оглед направени от ответника изрични възражения за погасяване по давност на исковата претенция в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, съдът е приел, че след като от 19.05.2015г.

/датата на преустановяване на незаконосъобразните действия и/или бездействия/ до датата на предявяване на иска – 22.03.2021г. е изтекла петгодишна давност, то вземането следва да се счита погасено и искът в тази му част, а именно от 16.04.2015г. до 18.05.2015г. подлежи на отхвърляне като погасен по давност.

Като краен резултат исковата претенция в размер на 2 000 лева за понесени от Б. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив за целия първи период, а именно от 01.04.2015 г. до 01.06.2015 г. е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение на следващите искови периоди, за които се претендира, че лицето е било в Арест – Пловдив, а именно от 01.09.2017г. до 01.11.2017г. и от 01.12.2019г. до 01.07.2020г., от събраните по делото доказателства е установено, че Б. *** на 29.09.2017г. и е преместен в Затвора – Пловдив на 24.11.2017г., т.е. до 23.11.2017г. е бил в ареста, впоследствие отново е постъпил на 12.12.2019г. и е преместен в Затвора – Пловдив на 19.06.2020г., т.е. до 18.06.2020г. е бил в ареста. С оглед на това е прието, че от 01.09.2017г. до 28.09.2017г., съответно от 01.12.2019г. до 11.12.2019г. и от 19.06.2020г. до 01.07.2020г., не се установява ищецът да е пребивавал на територията на Арест – Пловдив, поради което и за тези периоди, исковете са приети за недоказани. По отношение на периодите от 29.09.2017г. до 01.11.2017г. /доколкото това е крайната дата на този исков период/ и от 12.12.2019г. до 18.06.2020г., за които е установено, че Б. действително е бил в Арест – Пловдив, не са установени извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Прието е в тази връзка, че в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на твърдяните от него нарушения, които по отношение на пребиваването му в ареста са за неосигурена достатъчно жилищна площ, както и достатъчно пряка слънчева светлина, поради малките прозорци в килиите, както и че при всяко свиждане с негов близък или адвокат е бил принуждаван да се съблича. От събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е установил, че по време на престоя на ищеца в Арест – Пловдив в килиите, в които е пребивавал, на всеки задържан е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. Б. е пребивавал в спално помещение № 224 и в спално помещение № 103 и двете с площ от 14,74 кв.м., в които са били настанявани три задържани лица, на които е била осигурена пряка слънчева светлина чрез наличния в килията прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило и чрез който при желание на задържаните лица може да се извършва проветряване. Установено е съща така, че в Арест – Пловдив е изградена и функционира вентилационна система, посредством която въздухът от помещенията се извежда навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява необходимата осветеност. Така представените справки не са оспорени от ищеца, не са ангажирани и други доказателства в подкрепа на твърденията му, поради което и същите са приети за недоказани. По отношение на следващото оплакване за престоя на ищеца в Арест – гр.Пловдив, а именно, че е бил принуждаван да се съблича гол преди свиждане с адвокат или свои близки, е мотивирано, че въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, от негова страна не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради което и същите са приети за недоказани. В заключение съдът е приел, че исковите претенции в размер съответно на 2 000 лева и 5 000 лева за понесени от Б. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив за периодите от 01.09.2017г. до 01.11.2017г., съответно от 01.12.2019г. до 01.07.2020г., следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.