Определение № 44 от 08.02.2022, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Смолян, 07.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500413 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№ 112/13.01.2022г. ,наименована "частна жалба" от "Миладом" ООД чрез пълномощника му адв.М. Ст.-Ст., с която на основание чл.248 от ГПК моли да бъде допълнено Решение № 1/04.01.2022г. ,постановено по В.гр.д.№ 413/2021г. по описа на Смолянски окръжен съд, в частта му за разноските, като му бъдат присъдени направените по делото разноски по насрещния иск в първоинстанционното производство, както и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от Н. Ш. М., който е получил препис от същата на 20.01.2022г.

Смолянският окръжен съд,като взе предвид изложеното в молбата и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че същата е постъпила в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.248,ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението , в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

В случая от „Миладом“ ООД, представлявано от адв.М. Ст. - Ст. в производството пред въззивната инстанция не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Съгласно разясненията дадени в т.8 от ТР № 6 /06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2021г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата чл.248 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановен съдебен акт, в частта му за разноските, като в първата хипотеза съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В тази хипотеза пропускът на съда да 1 се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 от ГПК. При втората хипотеза, когато съдът се е произнесъл по искането за разноски, но страната счита, че те са неправилно определени, и иска тяхното изменение, предпоставка за допускане на изменението е представянето на списък за разноските, съгласно чл.80,изречение ІІ от ГПК.

В случая е налице първата хипотеза, тъй като съдът в диспозитива на решението си е пропуснал да се произнесе по искането на „Миладом“ООД за разноски.

С Решение № 1/04.01.2022г., постановено по В.гр.д.№ 413/2021г. по описа на Смолянски окръжен съд е отменено първоинстанционното решение на Зл.ския районен съд № 20019/06.08.2021г. по гр.д.№ 35/2020г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Ш. М. срещу „Миладом“ ООД иск с правно основание чл.200 от КТ за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука за разликата над 4800 лева до 9 000 лева, а в останалата част решението е потвърдено, включително и в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, както и в частта, с която е уважен насрещния иск на „Миладом“ ООД срещу Н. Ш. М. с правно основание чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД в размер на 1075 лева.В мотивите на решението въззивният съд е приел, че по насрещният иск ответникът,макар да е признал иска, с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи разноски на ищеца по насрещния иск, но е пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението си по присъдените от районния съд разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.2 от ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА на адв.Гр. Дж. по насрещния иск, поради което ще следва да бъде допълнено въззивното решение в частта му за разноските, като бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено „Миладом“ ООД да заплати на адв.Гр.

Дж. на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 366 лева по насрещния иск и вместо това бъде постановено да бъде осъден Н. Ш. М. с оглед на изхода на делото по насрещния иск да заплати на „Миладом“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 34,75 лева. Тъй като в представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 11.06.2020г.(стр.101), с който за процесуално представителство по гр.д.№ 35/2020г. по описа на ЗлРС между адв.М. Ст. - Ст. и „Миладом“ООД представлявано от управителя А. Ш. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съразмерно с цената на предявените искове по чл.200 от КТ ( 11 000 + 300) и чл.55,ал.1 от ЗЗД (1075) съдът счита, че относно иска по чл.55,ал.1 от ЗЗД уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 34,75 лева.

Както е посочено в мотивите на въззивното решение неправилно районният съд е приел, че са налице основанията на чл.78,ал.2 от ГПК и ответникът по насрещният иск Н. Ш. М. с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.Сумата от 1075 лева е дадена от „Миладом“ ООД на Н. Ш. М. на 22.11.2017г. и това обстоятелство не се оспорва от него, като същият е признал предявеният срещу него на 23.03.2020г. насрещен иск по чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД.

Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено в т.7 от ППВС № 1/1979г. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение като отправи извънсъдебна покана до длъжника или като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Безспорно задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно, тъй като е извъндоговорно и е немислимо страните да са уговорили срок за изпълнение, такъв няма определен и в закона. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря.

При изпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е 2 необходима покана от кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение. Или в обобщение при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместването на имуществените блага, вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение за забава от момента, в който е получил покана от кредитора, в който смисъл са разясненията, дадени в ТР № 5/21.11.2019г. по тълк.д.№ 5/2017г. на ОСГТК на ВКС. Неправилно районният съд е приел, че след като ищецът по насрещният иск не е отправил до длъжника покана за плащане по реда на чл.84,ал.2 от ЗЗД, която да го постави в забава и съответно да обуслови съдебно предявяване на вземането, поради неизпълнението, то длъжникът-ответник не дал повод да завеждане на делото. Както бе посочено по-горе задължението за връщане на дадено при начална липса на основание възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, като преценка на кредитора е кога и по какъв начин ще поиска реално изпълнение–дали като отправи извънсъдебна покана до длъжника или като предяви иск за реално изпълнение.

Има разлика между задължения, които са изискуеми и задължения, чието изпълнение е забавено. В случая задължението по предявения насрещен иск е станало изискуемо от момента на получаване без основание на сумата от 1075 лева от Н. Ш. М. на 22.11.2017г. и след като същата не е върната до предявяване на насрещния иск на 23.03.2020г., то длъжникът е станал причина за завеждане на делото. С насрещният иск не се претендира обезщетение за забава, поради което е ирелевантно обстоятелството, че до длъжника не е отправена покана за плащане по реда на чл.84,ал.2 от ЗЗД.

Основателно е и искането в молбата за допълване на въззивното решение, в частта му за разноските, като на „Миладом“ ООД бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция съразмерно с отхвърлената част от жалбата на Н. Ш. М.. Същият е обжалвал въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 4800 до предявения размер на 19 000 лева, в частта му, с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 36,39 лева до 291,54 лева и в частта, с която е уважен иска по чл.55,ал.1,предл.І от ЗЗД в размер на 1075 лева или общо обжалваемата част от решението е за сумата от 15 530,15 лева. Въззивната жалба на Н. Ш. М. е уважена в размер на 4200 лева от обжалваната част, а за 11 330,15 лева е отхвърлена.

Съразмерно с тази отхвърлена част от жалбата на „Миладом“ ООД следва да бъдат присъдени разноски, които да бъдат заплатени от жалбоподателя Н. Ш. М..

От представените по делото договори за правна защита и съдействие е видно, че на 09.09.2021г.между „Миладом“ ООД ,представлявано от А. Ш. и адв. М. Ст.-Ст. е договорено и платено в брой възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба и за изготвяне на насрещна въззивна жалба против Решение № 20019/06.08.2021г. по гр.д. № 35/2020г. по описана ЗлРС. След като не е посочено изрично каква сума е за изготвяне на отговор на въззивната жалба и каква сума е договорена за изготвяне на насрещна въззивна жалба съдът приема, че съразмерно с цената на обжалваемия интерес за отговора на въззивната жалба е договорена сумата от 228,76 лева. Съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба,подадена от Н.М. на възваемия „Миладом“ ООД се дължат разноски в размер на 166,89 лева. Представен е и втори договор за правна защита и съдействие между „Миладом“ ООД ,представлявано от А. Ш. и адв. М. Ст.-Ст., с който е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д.№ 413/2021г. в размер на 400 лева, като е отбелязано, че е платено в брой. Договорът е подписан от представляващия „Миладом“ ООД А. Н. Ш. на 26.11.2021г., но не е подписан от адв. М. Ст.-Ст., поради което не може да се приеме, че е договорено адвокатско възнаграждение именно в посочения размер от 400 лева. Следователно съразмерно с 3 отхвърлената част от жалбата ще следва да бъде осъден Н.М. да заплати на Миладом ООД разноски по делото в размер на 166,89 лева. за въззивното производство.

По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК ще следва да бъде допълнено Решение № 1/04.01.2022г., постановено по В.гр.д.№ 413/2021г. по описа на Смолянски окръжен съд, в частта му за разноските, като бъде отменено Решение № 20019/06.08.2021г.,постановено по гр.д.№ 35/2020г. по описа на РС-Зл. в частта за разноските , с която „Миладом“ ООД е осъдено на основание чл.38,ал.2 от ЗА да заплати на адв.Гр. Дж. адвокатско възнаграждение в размер на 366 лева и вместо него бъде осъден Н. Ш. М. да заплати на „Миладом“ ООД разноски по насрещния иск в размер на 34,75 лева. Ще следва да бъде осъден Н. Ш. М. да заплати на „Миладом“ ООД и разноски за въззивна инстанция в размер на 166,98 лева съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от горното на основание чл.248 от ГПК Смолянският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 1/04.01.2022г., постановено по В.гр.д.№ 413/2021г. по описа на Смолянски окръжен съд, в частта му за разноските, като

ОТМЕНЯ Решение № 20019/06.08.2021г.,постановено по гр.д.№ 35/2020г. по описа на РСЗл. в частта му за разноските, в частта, с която „Миладом“ ООД е осъдено на основание чл.38,ал.2 от ЗА да заплати на адв.Гр. Дж. адвокатско възнаграждение в размер на 366 лева и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Н. Ш. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Зл., ул.“Ст. Ст.“ № 23,бл.175,вх.Б,ет.2,ап.4 да заплати на „Миладом“ ООД с ЕИК 201980972, със седалище и адрес на управление с.Ст.,общ.Зл.,ул.“В. Л.“ № 2 разноски по насрещния иск в размер на 34,75 лева.

ОСЪЖДА Н. Ш. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Зл., ул.“Ст. Ст.“ № 23,бл.175,вх.Б,ет.2,ап.4 да заплати на „Миладом“ ООД с ЕИК 201980972, със седалище и адрес на управление с.Ст.,общ.Зл.,ул.“В. Л.“ № 2 разноски за въззивна инстнация в размер на 166,89 лева, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.