Решение № 1021 от 21.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Букорещлиева Гражданско дело № 20255300100513 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Н. И., с ЕГН ********** и адрес: *****************************************, починала в хода на производството и заместена от правоприемника й- Т. П. Н., с ЕГН ********** и адрес:

****************************** срещу Н. А. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.

************************************** с която е предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 16.08.2024г. между първоначалната ищца и ответницата е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело №**/****г.. на нотариус Т. съгласно който М. И. прехвърлила на М. своя недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***********************************************, ап. **, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна сграда или в сграда със смесено предназначение, с посочена в документа площ 79,92 кв.м, ведно с прилежащите към обекта 1,23 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж, ведно с прилежащата към апартамента изба № 2, срещу поето от последната насрещно задължение да гледа и издържа прехвърлителката. Твърди се, че ищцата не разполагала с екземпляр от договора, получила такъв на 06.12.2024г. след намесата на трети лица. При прочитане на същия констатирала, че в него било отразено, че ответницата я била гледала „от 2020 г. до момента”, което не отговаряло на истината.

Посочва се, че М. И. и М. били съседки, че прехвърлителката сама се е грижила за себе си, изцяло е поемала своите ежедневни и режийни разходи и никога не е била гледана от ответницата, рядко я молила да й купи нещо, за което винаги е заплащала. Последната не е 1 предоставяла на ищцата необходимите грижи и издръжка нито в натура, нито в паричен еквивалент както за периода от 16.08.2024 г. до 16.12.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/, така и за времето от 2020 г. до 16.08.2024 г.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се развали, поради пълно неизпълнение, алеаторния договор, сключен между страните на 16.08.2024г. Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н. А. М., чрез упълномощения процесуален представител- адвокат В. Т.- Б., с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ответницата познавала М. И. от детските си години, като до 2001г. живеели в съседни апартаменти. Тъй като родителите й били починали рано, Н. М. припознала в първоначалната ищца своята майка и с голямо удоволствие и уважение се грижила за нея до 30.12.2024г. Грижи за И. ответницата започнала да полага през 2020г., като тя или нейната дъщеря – К. й носели храна, продукти, лекарства, полагали грижи и за домашния й любимец- котка. След тежко боледуване от „Ковид- 19“ здравословното състояние на М. И. се влошило. Ответницата и нейното семейство продължили да полагат грижи за ищцата, като й осигурявали храна, минимум три пъти седмично, придружавали я до лекарски кабинети, посещавали я в болнично заведение. И. често гостувала на семейството на ответницата, посрещали заедно празници, разговаряли по телефона ежедневно. Твърди се, че ищцата сама пожелала да прехвърли жилището си на М. срещу вече предоставените издръжка и гледане и такива за бъдещ период от време. Същата потвърдила пред нотариус Т. факта, че ответницата и семейството й са се грижили за нея от 2020г. Изложено е, че след 08.12.2024г. настъпила промяна в отношенията между страните, като ищцата няколко пъти отказала да приеме М. в дома си, заявявала, че няма нужда от нищо, а на 16.12.2024г. била депозирана исковата молба по делото. Предвид обстоятелството, че в периода 2020г.16.08.2024г. на ищцата са предоставени издръжка и гледане, ответницата счита, че е налице неизпълнение по договора за незначителна част/ и то заради поведението на ищцата/- за период от 4 месеца – от 01.01.2025 г. до 23.04.2025 г., поради което на основание чл.87, ал.4 ЗЗД същият не подлежи на разваляне. Предвид изложеното, се иска да се отхвърли заявената претенция. Претендират се разноски.

Едновременно с подаване на отговор по чл. 131 от ГПК Н. А. М. е предявила, при условията на евентуалност / в случай че са налице основания за разваляне на алеаторния договор/, насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД против Т. П. Н., в качеството й на правоприемник на починалата ищца М. И., за заплащане на сумата от 20 659,50 евро / 40 406,47 лв.- след допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК в съдебно заседание на 04.06.2026г. изменение размера на заявената насрещна претенция/, представляваща стойността на предоставените грижи и издръжка на М. И. в изпълнение на договора от 16.08.2024г. Твърди се, че, макар да не са споделяли едно домакинство, М. и нейното семейство подкрепяли М. И. морално, емоционално, финансово и чисто физически.

И. се чувствала изоставена от семейството си и имала желание ищцата да бъде непрекъснато 2 до нея. Последната закупувала предписаните на М. И. лекарства, редовно подготвяла лекарствата за ежедневния им прием, перяла дрехите й, къпела я, почиствала апартамента й, водела я при лекари, грижила се за нея, докато имала болнични престои, придружавала я навсякъде. Освен това Н. М. намирала майстори, които извършвали различни ремонтни дейности в дома на ответницата. В продължение на пет години И. изцяло била обгрижвана от Н. М., за което не й е заплащала нищо. Били като едно семейство, посрещнали заедно 2024г., И. се настанила в апартамент над дома на ищцата за един месец. Имали и общи планове –И. да продаде жилището си и да закупи такова в близост до дома на М..

Предвид горното, се иска да се осъди ответницата по насрещния иск да заплати сумата от 20 659,50 евро, представлява паричната равностойност на предоставените от ищцата М. грижи и издръжка на М. Н. И. за периода 27.05.2020г.- 30.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба27.05.2025г. до изплащане на вземането.

С депозирания отговор на насрещната искова молба от Т. П. Н. е изразено становище за неоснователност на насрещния иск. Твърди се, че сключеният на 16.08.2024г. договор не е бил реализиран. Посочва се, че в периода 27.05.2020 г. до 31.12.2024 г. първоначалната ищца не е била гледана и издържана от Н. М.. Твърди се, че на 21.05.2025г. последната е лишила от достъп до имота наследниците на М. И., за което е подадена жалба до Прокуратурата. По изложените съображения, се иска да се отхвърли предявения иск.

Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на адвокат П.пълномощник на ищцата и в писмена защита на адвокат д-р Д. Х.- процесуален представител на Н. А. М..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото не е спорно и се установява от представения нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дло №***/****г. на нотариус Л.Т. че на 16.08.2024г. между първоначалния ищец М. Н. И. /починала на **.**.****г../, като прехвърлител, и Н. А. М., като приобретател, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който И. прехвърля на ответницата своя собствен недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор

***, с адрес: гр.

***********************************************, ап. **, с предназначение: жилище, апартамент- в жилищна сграда или в сграда със смесено предназначение, с площ от 79,92 кв. м, ведно с прилежащите към обекта 1,23 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж, ведно с прилежащата към апартамента изба №2. Правото на собственост върху имота е прехвърлено срещу поето от Н. М. насрещно задължение да гледа и издържа М. И. до края на живота й, като й осигурява всичко необхоД. за мирни и спокойни старини, така както го е правила и прави до момента, изпълнявайки задълженията точно и съвестно спрямо прехвърлителя от 2020г. до този момент. В договора е уговорено още, че М.

И. запазва правото на ползване на имота, пожизнено и безвъзмездно.

3

Установява се, че на същата дата- 16.08.2024г. М. И. е упълномощила ответницата с пълномощно, с нотариална заверка на подпис рег. №5189 по описа на нотариус Л. Т. да извършва всякакви правни действия от нейно име и за нейна сметка, да я представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната, както и да извършва примерно посочените действия, в т.ч. да я представлява пред „******” АД и извършва действия, свързани с откриване, закриване на банкови сметки, внасяне и теглене на пари и т. н. Това пълномощно е оттеглено от М. И., видно от подписаната от нея на 09.12.2024г. декларация с нотариална заверка на подпис с рег. №8730 на нотариус Радилена Ставрева.

По делото са представени удостоверение и удостоверение- справка, издадени на 14.08.2024г. от „ЦПЗ- Пловдив” ЕООД, от които е видно, че в информационната система на ЦПЗ няма данни за психични разстройства по отношение на М. И., както и че при извършения на посочената дата преглед на лицето е констатирано, че психичното състояние на И. позволява участие в нотариална сделка.

Установява се от приетото ЕР на ТЕЛК №0092/007/12.01.2012г., че с това решение първоначалната ищца е освидетелствана, като й е определена 66 % степен на увреждане пожизнено, при водеща диагноза- последици от мозъчен инфаркт, при общо заболяване****************************************, състояние след исхемичен мозъчен инсулт с персистираща левостранна латентна хемипареза, с абсолютна аритмия и хемодинамични нарушения, захарен диабет.

Приети са като доказателства по делото представените от ищцовата страна разписки за извършени плащания на такси за потребена електрическа енергия към „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с потребител М. И. в периода м. август 2024г.- м. февруари 2025г., за заплатена такса за вода, фискални бонове за закупувани хранителни и лекарствени продукти в периода м. януари 2025г.- м. април 2025г.

Представени са от ответницата фактура от 22.10.2024г. за закупен от И. телефонен апарат от А1, доказателства за заплатени такси за телефонен номер ***, скрийншот на повиквания между телефонни абонати, единият от които посочен като „**** ****“, за периода 25.11.2024г. – 30.12.2024г.

Установява се още от представените по делото писмени доказателства, че на 16.12.2024г. е сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт №***/**.**.****г., съгласно който М. И. дарява Щ. Т. К. 1/20 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.521,796, с адрес: **************************************** с площ 283 кв.м, заедно със същата идеална част от находящата се в имота сграда с идентификатор 56784.521,796.1, със застроена площ от 57 кв. м. На посочената дата е сключен с нотариален акт №***/**.**.****г. и договор за покупко- продажба, с който М. И. продава на Щ.К. останалите 9/20 идеални части от поземления имот и сградата в него.

В хода на производството е изслушано заключението на съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице В. К., за установяване стойността на грижите и издръжката за претендирания в насрещната искова молба период от 27.05.2020г. до 30.12.2024г.

4

За установяване на релевантните по делото обстоятелства относно отношенията между страните и изпълнението на задълженията по договора са ангажирани и гласни доказателствени средства.

В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, са депозирани показания от свидетелите Н. А. Б. и И. Д .Д..

Свидетелка Н. Б. заявява, че познава първоначалната ищца М. И. от 2004г., били в близки, приятелски отношения, често се виждали и разговаряли по телефона, а когато възрастната жена имала нужда от нещо, със съпруга си я подпомагали. М. живеела сама от 2016г., поддържала добра хигиена в дома си, чистела, перяла, извършвала и ремонти в жилището си. Същата разполагала с финансови възможности, сама се издържала, когато й закупували лекарства или някакви продукти, винаги настоявала да ги заплати. М. никога не е споделяла, че друго лице й пазарува или помага. Свидетелката посочва, че е имала ключ от дома на М., по- интензивни грижи за нея със съпруга й полагали от 2016г. до м. октомври 2024г., помагали й при снабдяване с продукти, водели я на прегледи при лекари. Твърди, че не познава Н. М., чувала е от М., че заради нея е съществувала опасност да изгуби жилището си, тъй като Н. я помолила да ипотекира имота си за обезпечаване на отпуснат кредит на неин приятел, който впоследствие преустановил плащанията. След този случай М. била много разочарована от ответницата, чувствала се предадена. Свидетелката не знае Н. М. да е полагала грижи за М., никога не я е виждала в дома й. Чула е от съсед на М., че при последното си постъпване в болница през 2024г. възрастната жена предоставила ключ на Н. от апартамента си.