Решение № 396 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512985 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена отСТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – МВР срещу решение № 20061104/10.10.2022г. постановено по гр.д. № 9344/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, с което е осъдена да заплати на С. П. С., както следва:

- на основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.178 ал.1, т.3 ЗМВР сумата 1683,36 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 01.02.2017г. – 31.01.2019г.,ведно със законната лихва върху сумата считано от 19.02.2020г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.78 ал.1 ЗЗД разноските по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице празнота в нормативната уредба и следва да се прилагат разпоредбите на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и Кодекс на труда, доколкото съществува специална правна уредба, с която е допусната

1 продължителност на часовете нощен труд за служителите от системата на МВР от 8 часа – чл.187 ЗМВР. Като последица от горното, въззивникът счита, че неправилно пъровинстанционния съд е приел, че следва часовете нощен труд да бъдат преизчисляват при прилагане на коефициент 1,143 и получените в повече часове след това преизсчисление да се считат като извънреден труд, за който се дължи заплащане. Моли въззивната инстанция да отмени решението и присъди разноски.

Въззиваемата страна С. П. С. в отговора на въззивната жалба, депозиран в сроковете и по реда на чл.263 ал.1 от ГП поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Твърди, че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. Претендира присъждането на разноски по производството.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, настоящата въззивна инстанция намира следното:

По делото е безспорно установено, че за процесния период 01.02.2017г. – 31.12.2019г.. между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на „старши полицай, младши инспектор“ в група ОР, сектор „Охранителна полиция“ в 03 РУ-СДВР е полагал труд на 12-часови смени по график, вкл. и през нощта - от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа/, при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период. От приетото и неоспорено в първоинстанционнот разглеждане на делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което въззивният съд също кредитира, като компетентно и обосновано, се установява, че за процесния период, служителят е отработил общо 1784 часа нощен труд, като от същите след преизчислението на нощните часове в дневни коефициент 1,143 са 2039 часа и от които за часовете извънреден труд се следва възнаграждение в размер на сумата от 1683,36 лв., което не е заплатено.

Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – 2 в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Посочените въпроси са разрешени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по 2 тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ разясняния дадени в мотивите на ТР, които настоящия състав напълно споделя ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма на чл.187 ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на чл.187 ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, която се аргументира с основните функции на МВР, изрично посочени в чл.2 ал.1 ЗМВР: защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението. Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/ липсва правило като това на чл.9 ал.2 НСОРЗ /каквото е съществувало в чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. /, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни.

Както изрично е подчертано в мотивите на ТР следва да се има предвид и това, че трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт. Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения противоречи на цялостната система приета от законодателя по отношение на тази категория служители и съответно целта на правоотношението, а именно еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта и съответно компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178 ал.1 т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189 ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234 ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187 ал.5 ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни 3 вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69 ал.2 КСО/, пенсиониране при условията н І категория труд /чл.69 КСО/ и др. , всички обусловани с целите по чл.2 от ЗМВР.

Изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото с решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз /СЕС/ се дава тълкуване на чл. 8 и чл. 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО във вр. с чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно, че е допустимо определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Такава цел в случая е установена във визираната по-горе норма на чл., ал.1 ЗМВР, като разликата в третирането е съизмеримо с тази цел и при наличие на компенсаторни механизми, каквито са предвидени в националната ни нормативна уредба /посочени по - горе/.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че в настоящият казус не е налице положен от ищеца и незаплатен от въззивника извънреден труд за исковия период, доколкото при изчисляване на положения нощен труд за процесния период без часовете нощен труд да бъдат превръщани в дневен с допълнителен коефициент на основание чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, се установява, че няма положен извънреден труд съответно такъв, за които да не е извършено плащане.

Като последица от това решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, касаеща присъдените в полза на ищеца разноски както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати в полза на СРС разноски по производството за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

С оглед изхода на делото, изрично направеното искане от въззивника още във въззивната жалба и поддържано в хода на устните състезания, на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да му се присъдят разноски – за държавна такса по въззивната жалба в размер на 50,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв – за двете съдебни инстанции на основание чл.78 ал.8 ГПК или общо 150,00 лв.

На основание чл.78 ал.3 ГПК на въззиваемата страна не се дължат разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20061104/10.10.2022г. постановено по гр.д. № 9344/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. С. с ЕГН: ********** и с адрес гр. София, ул.

******* срещу СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр.

София,ул. ******* искове, както следва:

- с правно основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/ред. до изм. ДВ бр.60 от 2020г./ във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.178 ал.1, т.3 ЗМВР сумата 1683,36 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 01.02.2017г. – 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 19.02.2020г до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН: ********** и с адрес гр. София, ул. ******* да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр. София,ул. ******* както следва:

- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по гр.д. № № 9344/2020г. по описа на Софийски районен съд, ТО, 61 състав в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/;

-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК разноски по гр.д. № 12985/2022г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5