Решение № 123 от 07.01.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.С., 07.01.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.с. Велизар Костадинов при секретаря Валентина

Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 16 610 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258

– чл.273 от ГПК.

С решение № 222402 от 26.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 7 928/2017 г. по опи-са на СРС, ГО, 119 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от А.Г.Н.-К., ЕГН ********** срещу „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяна на заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на болницата; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „лекар очни болести” и с правно осно-вание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.255 КТ за осъждане на „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД да й заплати обезщетение при незаконно увол-нение за времето от 14.12.2016 г. до 14.06.2017 г. в размер на 3 164,53 лева, ведно със закон-ната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 09.02. 2017 г. до окончателното й заплащане.

Със същия акт А.Г.Н.-К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД на осно-вание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400,00 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано изцяло от ищцата А.Г.Н.-К., гр.С.. Във въззивна жалба се поддържа, че в атакува-ното решение е неправилно, тъй като е постановено при превратно тълкуване и прилагане на материалния закон – на чл.71, ал.1 КТ във връзка с чл.8 КТ и чл.70, ал.3 КТ; че прекра-тяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката-ищца не е извършено поради преценка на нейната непригодност да извършва работата, а по чисто икономически при-чини – достатъчен брой лекари в отделението. Твърди се и че СРС не е обсъдил доводите на ищцата за заобикалянето на разпоредбите за съкращаване в щата чрез позоваването на чл. 71, ал.1 КТ, съставлява злоупотреба с права по смисъла на чл.8 КТ; че идеята на клаузата за изпитване е да се провери годността на работника и следователно само при преценка на работодателя за негодност, може да се ползва от правото на чл.71 КТ, но не и по иконо-мически или каквито и да било други причини, който не са свързани с годността да изпъл-нява работата. Излагат се доводи и че даденото от СРС тълкуване в обратния смисъл е пряко нарушение на чл.70, ал.3 КТ и допускане на възможността работодателят да заобика-ля разпоредбите за прекратяване на трудово правоотношение по причина съкращаване на щата или всяка друга причина, съотв. да се обезсмисли самата същност на договора със срок за изпитване и да се превърне чл.71 КТ в средство работодателят да прекратява тру-довите правоотношения на работниците без никакъв контрол, както и че не може да се спо-дели тезата, че работодателят не е длъжен да обективира преценката за негодност в запо-ведта, т.е. да посочи, че работникът е негоден /което не означава да излага доводи за извода за негодност/, още повече в хипотеза, при която в самата заповед се препраща към нейното действително основание – преценката на работодателя, че работникът не му е необходим, която преценка не е направена с оглед годността му, а с оглед броя на работниците и необ-ходимата работна сила. Сочи се и че прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката в конкретния случай е фиктивно, предвид съдържанието на прекратител-ната заповед, в която изрично е посочено, че се издава на основание на рапорт № 6924/12. 12.2016 г. на началника на очно отделение, в който рапорт се излагат само икономически причини за прекратяването – достатъчен брой лекари в отделението, което позволява съ-щото да функционира при спазване на медицинските стандарти, като с прекратяването се цели единствено да се заобиколят разпоредбите на КТ, пораждащи задължение за подбор при уволнение, поради съкращаване в щата, а това представлява недобросъвестно упражня-ване на правата на работодателя по смисъла на чл.8 КТ.

Моли въззивния съд да уважи жалбата и след като отмени атакуваното решение – да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените срещу ответната болница искове по мл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ. Претендира и присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „П.М.Б.ЗА

А.Л.– С.” ЕАД /”Първа МБАЛ-С.” ЕАД/, гр.С. в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депози-рал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва в цялост като неоснователна и се заявява искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съображения, релевирани в отговора. Претендира присъждането на разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съ-дебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на зая-вените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

Преценявайки събраните по делото доказателства и становищата на страните, нас-тоящият съдебен състав приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, ку-мулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 КТ за признаване на уволнението на ищцата А.Г.Н.-К., извършено на основание чл.71, ал.1 със заповед за прекратя-ване на трудово правоотношение № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД и неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „лекар очни болести“ и за осъждане на ответника да й заплати сумата 3 164,53 лева – обезщетение при незаконно уволнение: за оставане на ищцата без работа и за разликата в получаваното при ответника и новия й работодател от 09.01.2017 г. по-ниско възнаграждение, вследствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца, счи-тано от 14.12.2016 г. до 14.06.2017 г. /съгласно допуснатото изменение от СРС по реда на чл.214, ал.1 ГПК в откритото съдебно заседание от 19.04.2017 г./, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е незаконно, тъй като видно от посочения като основание в заповедта за прекратя-ване рапорт № 6924/12.12.2016 г. на началника на очно отделение, причината за това прекратяване не е извършена от работодателя преценка на нейната негодност да изпълнява работата по смисъла на чл.70 КТ; че съгласно рапорта такава преценка изобщо не е извърш-вана, както и че действителното намерение на работодателя е да извърши съкращаване на щатна бройка в рамките на длъжността, което е очевидно от съдържанието на рапорта, кое-то за да обоснове уволнението й е насочено към броя на лекарите в отделението и липсата на необходимост на щатната бройка, заемана от ищцата. Поддържа се и че позоваването на чл.71 КТ е фиктивно и единствено с цел да се заобиколят императивните разпоредби на КТ, задължаващи работодателя да извърши подбор; че това позоваване представлява злоупот-реба с право но смисъла на чл.8 КТ; че правото на работодателя по чл.71, ал.1 КТ може да се упражни само, ако той счита, че работника е негоден да извършва работата, която преценка не подлежи на съдебен контрол, но трябва да е извършена, за което в случая няма данни; че чл.71 КТ не дава възможност на работодателя да прекрати трудови договори по всякакви причини без предизвестие и без спазване на разпоредбите за подбор, както и че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е незаконосъобразно и поради нарушаване на нормата на чл.130а, ал.7 КТ, която е императивна.

В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД /”Първа МБАЛ-С.” ЕАД/, гр.С. е оспорила изцяло заявените срещу нея претенции, като е навела подробни съображения за тяхната неоснователност. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Безспорно е в производството, което се установява и от представените по него заве-рено копие от трудов договор № 554/03.10.2016 г., че между страните в процеса е съществу-вало трудово правоотношение по договор за неопределено време със срок на изпитване шест месеца, установен в полза на работодателя, по силата на което ищцата А.Г.Н.-К., считано от 03.10.2016 г. е изпълнявала длъжността „лекар очни болести”, код по НКПД 22127025 в „П.М.Б.ЗА А.Л.– С.” ЕАД, с място на работа: в.стационарен блок, отделение по очни болести, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 640,00 лева и допълнителни възнаг-раждения за стаж и професионален опит 7 % - 44,80 лева и хирургични – 120,00 лева.

С допълнително споразумение № 615/02.11.2016 г. на основание чл.119 КТ, счита-но от 01.12.2016 г. е променено трудовото правоотношение между страните в частта относ-но допълнителното възнаграждение за хирургични, като е предвидено, че неговият размер е до 120,00 лева на месец по усмотрение на н-к клиниката/отделението.

Представена е и длъжностна характеристика относно заеманата от ищцата длъж-ност, връчена на същата срещу подпис на 03.10.2016 г.

Не се спори и че трудово правоотношение на А.Г.Н.-К.е било прекратено със заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД, издадена на основание чл.71, ал.1 КТ и рапорт № 6924/12.12. 2016 г. на н-к Отделение по очни болести /прекратяване на трудово правоотношение със срок за изпитване/, считано от 14.12.2016 г., която заповед е връчена на ищцата на 13.12. 2016 г. – обстоятелство, което е удостоверено от страна на последната с положен от нея подпис и не се оспорва.

В заповедта се съдържа и нареждане за изплащане на обезщетение на ищцата по чл. 224, ал.1 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за шест работни дни за 2016 г.

С исковата молба е прието и заверено копие от посочения като основание за изда-ването на заповедта от 13.12.2016 г. рапорт № 6924/12.12.2016 г. на н-к Отделение по очни болести д-р Д.П./неоспорен от ответника/, с който последната уведомява дирек-тора на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД, че в Отделението по очни болести в съответствие с изискванията на съответния медицински стандарт работят необходимия брой специалисти, които осъществяват работния процес и че с оглед на горното му предлага трудовият дого-вор на д-р А.Г.Н.-К. – лекар, очни болести да бъде прекратен.

Същата е на изпитателен срок. Рапорт № 6924/12.12.2016 г. със същото съдържание е при-ложен и с отговора на ответното дружество по чл.131, ал.1 ГПК.

По искане на болницата са приети и протокол от заседание на Съвета на директорите на „Първа МБАЛ-С.”

ЕАД от 12.12.2016 г., на което е разгледано предложението на изпълнителния директор за закриването на отделението по урология; заповед на изпълни-телния директор на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД № 640/13.12.2016 г. за закриване на отделе-нието по урология към това медицинско заведение, считано от 15.12.2016 г., в която е раз-поредено и на специалистите по здравни грижи и санитарите, работещи в закриващото се отделение по урология, да бъде предложена работа на вакантни длъжности в лечебното заведение; утвърдено разписание на длъжностните наименования в „Първа МБАЛ-С.” ЕАД от 08.12.2016 г. до 31.12.2016 г., съгласно което в отделението по очни болести са на-лице 5 щатни бройки за лекар очни болести и 3 щатни бройки за лекар специализант, както и че общата численост на персонала е 616,00 бройки; извадка от поименно щатно разписа-ние на отделение по урология към 08.12.2016 г. и от разписание на длъжностните наимено-вания на „Първа МБАЛ-С.” ЕАД – Отделение по урология към 08.12.2016 г., включ-ващо 29 щатни бройки; утвърдено разписание на длъжностните наименования в „Първа МБАЛ-С.” ЕАД от 16.01.2017 г. до 31.12.2017 г., съгласно което броят на лекарите очни болести и лекарите специализанти в отделението по очни болести е същия като по предходното щатно разписание, а общият брой на персонала в болницата – 587 бройки.