Определение № 909 от 02.10.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1132/2023
- Вид
- Определение № 909
- Подписан
- 02.10.2023
- В сила
- 03.10.2023
- Състав
- Камен Иванов, Виолета Магдалинчева, Даниела Росенова
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.70 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.1,т.2 · Наказателен кодекс
- чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 909 гр. София, 02.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Даниела Росенова
Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000601132 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба на лишения от свобода Й. Д. М.,роден на ******** година в гр.София,български гражданин,осъждан,със образование,неженен,с установена самоличност,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ “Враца“ при Затвор гр.Враца,чрез защитника адв.В.В. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение №469/08.09.2023 година на Окръжен съд гр.Враца,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №627/2023 година по описа на съда.
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения М. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”, като съдът не е уважил искането да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказание „лишаване от свобода”,определено му по н.о.х.д. №4528/2021 година на Софийски градски съд.
В частната жалба се твърди,че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, доколкото първият съд не е съобразил,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от закона предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на осъдения М..Твърди се категорично да е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.2 НК,доколкото осъденото лице е изтърпяло фактически повече от 2/3 на определеното му наказание „лишаване от свобода“.
Във връзка с твърдението за наличие и на втората предпоставка,изискуема от Закона се сочи,че съдът не е съобразил че осъденият има примерно поведение,показал е адаптивност и общителност ,работи,показал ясни намерения за своето поправяне и е награждаван.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
1
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следните:Осъденият Й. Д. М. е роден на ******** година в гр.София,с постоянен адрес в с.***, община ***,български гражданин е,осъждан е,със образование,не е женен,с установена самоличност,ЕГН **********.Понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ “Враца“ при Затвор гр.Враца,наложено му по н.о.х.д. №4528/2021 година на Софийски градски съд за извършени престъпления по чл.354а ал.2,изр.2,т.4 НК.Видно от приложените по делото писмени доказателства М. първоначално е постъпил в затвора гр. София на 25.11.2021 година,като впоследствие е преведен в затвора гр.Враца.На основание заповед №Л-3712/08.12.2022 година на началника на затвора е изменен режима на изтърпяване на наказанието от осъденото лице от „строг“ на „общ“.Преместен е в ЗООТ“Враца“ на основание заповед №Л-152/16.01.2023 година,в сила от 03.02.2023 година.Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-08.09.2023 година,осъдения М. е изтърпял фактически 1 година,9 месеца и 13 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 5 месеца и 18 дни от работа.Зачетен е и предварителен арест на осъденото лице от 3 месеца и 13 дни или всичко-2 години,6 месеца и 14 дни,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.Враца,обр.35,л.31 от делото.Остатъкът към посочената дата е 5 месеца и 16 дни.Лишеният от свобода М. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от рецидив от 76 точки,средна към висока,променена в хода на водения корекционен процес на 73 точки.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становища изх.№10757/29.08.2023 година,л.2-ри и справка,л.31 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр.Враца,доклад за лишения от свобода М.,л.6-л.9,ведно с план на присъдата,л.10-ти,изготвен от инспектор СДВР при ЗООТ “Враца“ при Затвора гр.Враца на 24.08.2023 година,писмени доказателства,приложени към досие №828/2021 година на лишения от свобода Й.
М.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият М. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наказанието си.
Въззивният съд намира,че правилно и законосъобразно първият съд е намерил и приел да е налице предпоставката по чл.70 ал.1,т.2 НК във връзка със срока на фактическо изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ на М..
По същество спор в тази насока между страните няма.
Оценявайки втората изискуема от Закона предпоставка за прилагане института на „УПО“ ,свързана с доказателствата за поправяне на осъденото лице,настоящият съд,както 2 това е сторил и първия съд,отчита данните за поведението на осъденото лице в хода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и провеждания корекционен процес.Първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,коректно е оценявал както доказателствата за поправяне на осъдения М. на основата на комплекс от факти и обстоятелства,пряко свързани със степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата и установеното в положителна насока ,относно поправянето на осъденото лице.Оценявани са и фактическите обстоятелства,сочещи на неустойчива тенденция за преодоляване на констатирани дефицити в наблюдаваните зони, проявена в хода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Обосновано първият съд е дал отговор на поставени пред него въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи както положителната промяна в поведението на осъдения М. в нейните качествени и количествени показатели,релевантни за правилно решаване на въпросите по чл.440 и сл.НПК,така и неустойчивото му и колебливо поведение,липсата на изградени устойчиви положителни модели на подражание,и непреодолени дефицити в наблюдаваните зони за превъзпитание.Въззивният съд не открива превратно тълкуване на доказателствените източници,относими към законосъобразното решаване на поставените от Закона въпроси в това наказателно производство.Коректно първият съд,на основа изготвения по делото доклад за осъдения Й. М. е посочил,че са налице данни за стремеж у осъдения да спазва примерно поведение и да има уважително отношение към затворническата администрация, отчетени са фактите,че осъдения работи и е награден,без да е наказван в хода на превъзпитателната работа с него в пенитенциарното заведение и провеждан корекционен процес.Ясно е подчертана липсата на агресивни и дискриминационни прояви от страна на осъдения М. в пенитенциарното заведение,както и обстоятелството,че е налице снижаване,макар и минимално,на оценката за риск от рецидив и вреди от 76 точки на 73 точки.По делото не се спори,че осъдения е с добри възможности за ресоциализация.Този факт е отчетен в доклада за осъденото лице.
Оттам,на сетне следва да се посочи,че обективно несъответно на доказателствените източници е твърдението на защитата на осъдения М.,че първият съд не е оценил обективно и другите установени по делото обстоятелства.
Неоснователно е твърдението на осъдения,изводимо от подадената частна жалба,че първият съд необосновано е надценил риска от вреди,с оглед определената средна към висока степен /73 точки/ на риск за осъдения М..Не са налице основания въззивният съд да приеме,че в пенитенциарното заведение липсва адекватна оценъчна дейност от страна на затворническата администрация в тази насока.Липсват основания въззивният съд да приеме,че при оценка резултатите от корекционния процес за осъдения е подходено без необходима задълбоченост от страна на затворническата администрация.
Първият съд правилно е анализирал изводите на инспектор СДВР при ЗООТ“Враца“,затвор гр.Враца,касателно установените и наблюдавани в хода на корекционния процес дефицитни зони.Следва ясно да се подчертае,че се касае за наблюдавани динамични фактори,изменящи се с оглед резултата /или липсата на такъв/ в 3 хода на възпитателната работа с едно осъдено лице,като част от наблюдаваните параметри са статични /напр.извършеното правонарушение,за което е осъдено едно лице/,а други се характеризират с вътрешна динамика и променливост.Няма спор,че правомощие и задължение на съответните лица от затворническата администрация е да обсъдят и наблюдават зоните,които намират за дефицитни,и които определят в основна степен формирането на оценката за риск от рецидив.На основа заповед № ЛС-04-103/26.02.2020 година на Министър на правосъдието са утвърдени правила и принципи за работа в пенитенциарни заведения,по които се отчита оценка от риск от рецидив,без да се сочи конкретно по какъв начин да се изготви първоначален план на присъдата и как да се оформят изменения в този план в хода на възпитателната работа с едно осъдено лице.В тази заповед са посочени единствено срокове,в които следва да бъде извършена оценка на риска от рецидив и вреди,както и планиране и/или препланиране на присъдата.
Анализът на изготвения доклад за осъдения М. от страна на първия съд правилно акцентира очертани и обсъдени дефицити с различна степен на проявление в няколко зони,като конкретно са отчетени дефицити в зони:
Криминално минало,
-Отношение към правонарушението,с отчетено формално приемане отговорност за деяние и последици,без да разпознава факторите,които са допринесли за извършването на деянието. Осъденият М. е отразена недостатъчна възможност да се разпознават проблемите при липса на ясно целеполагане,макар да е отчетен напредък в тази наблюдавана зона.
Отчетена е дефицитна зона,свързана с нагласите у осъдения,непреодолени към настоящия момент,свързани със злоупотребата на високорискови наркотични вещества.Отчетено е,че осъденото лице е устойчиво формиран в среда на криминално обкръжение,с дефицити при възможността да осъзнае последствията и вредата от криминалното си поведение.При осъдения М. са констатирани дефицити и в наблюдаваната зона „Умение за мислене“,вж.изготвения доклад,стр.2,т.3,посл.абзац.
Тези дефицити към настоящия момент не са преодолени,което е дало основание да се посочи,че резултатите от водената корекционна работа,макар и да сочат определен напредък,са незадоволителни,като се запазва висок риск от вреди за обществото и за лишения от свобода и среден такъв за администрация и персонал.
Отчита се липсата на категорични доказателства за трайно положително изграждане на поведенчески модели у осъдения М.,на основа цялостната му криминална деятелност.
Фактическите и правни изводи на решаващия съд в тази насока са съобразени с данните, установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.
В обобщение въззивният съд намира за необосновани обобщаващите доводи на защитата на осъденото лице за неправилност на извода на първия съд за незавършен корекционен процес.Верен е извода на първия съд,основан на приложен по делото доклад на инспектор СДВР при ЗООТ „Враца“,затвор гр.Враца и становището на началника на затвора гр.Враца за това,че по отношение на осъдения Й. М. не са постигнати такива положителни 4 резултати,които Закона изисква,за да се постанови УПО,процеса на личностното поправяне на осъдения не е завършил ,като не е реализиран принципа на прогресивната система на изпълнение на наказанието. Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес,който се определя не само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви,а се определя от това лишеният от свобода да е достигнал до състояние,което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес.
В такава насока е и разписаното в ППВС№7/1975 година,изм. с ППВС №8/1987 година.
Изложеното по-горе обосновава изводи за незавършен корекционен процес при осъдения и липса на предпоставката на чл.70 ал.1,пр.2-ро НК.Въззивният съд намира,че преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават отрицателен отговор на въпроса за това да са налице материално-правните предпоставки,изискуеми от Закона,за да се приложи института на т.н. “условно предсрочно освобождаване“ за осъдения Й.М. от неизтърпяна част на наказанието , определено му по н.о.х.д.№4528/2021 година на Софийски градски съд за извършени престъпления по чл.354а ал.2,изр.2,т.4 НК.
Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf1087e4-14fd-47c7-bed8-c4231144c6d1