Решение № 8 от 02.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. Пловдив 02.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20082 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В против П.Р.Т., ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2900 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от 23.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5825/2018 г. по описа на ПРС, V–ми състав.

В исковата молба се сочи, че на

23.06.2017 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и П.Р.Т., като длъжник. Посочват се параметрите, при които бил сключен договорът: сума на кредита – 2900 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската – 179,28 лв.; ГПР – 49,89%; ГЛП – 41,17%; лихвен процент на ден – 0,11%; общо задължение по кредита – 7784,16 лв.

Посочват се също така възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3481,44 лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер от 145,06 лв. Общото задължение се твърди, че било 7784,16 лв., като общият размер на вноската бил 324,34 лв., а датата на погасяване била 15-ти ден от месеца. Твърди се, че съгласно Декларации т.А към договора за потребителски кредит неразделна част от него били ОУ, които били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписването му, приел ги и нямал забележки към тях и се задължил да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите на ДПК и ОУ. Твърди се също, че длъжникът получил Стандартен европейски формуляр, на базата на който последният преценял доколко ДПК съответствал на неговите възможности и финансово състояние. Твърди се, че длъжникът не е направил никакво изпълнение по задължението си. Сочи се, че общата сума на всички направени плащания по ДПК *** (по кредита и по споразумението) била в размер от 00,00 лв.

Счита предявения иск за основателен и доказан и, че следва да бъде уважен. Сочи се, че ако потребителят е желал, то той можел да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, като ответникът не бил сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което било показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Твърди се, че ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от посочения договор, а също и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на договорното задължение „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.г.д. № 5825/2018 г.

Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение, но тъй като длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта му била връчена по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК и съответно са дадени указания за предявяване на иск, то се предявявал настоящият установителен иск. Моли същият да бъде уважен.

Претендират се и разноски.

Във връзка с Разпореждане от

02.01.2019 г. на ПРС, ищцовото дружество е подало молба от 22.01.2019 г. за уточняване на претенцията си срещу ответника. В нея се посочва, че общото задължение по кредита по пакета от допълнителни услуги към него било на стойност 7784,16 лв. включващо: сума на кредита – 2900 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската – 324,34 лв.; ГПР – 49,89%; ГЛП – 41,17%; лихвен процент на ден – 0,11%; общо задължение по кредита – 7784,16 лв. Посочват се също така възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3481,44 лв. и размер на неизплатено договорно възнаграждение в размер на 1402,72 лв. Общото задължение се твърди, че било 7784,16 лв., като общият размер на вноската бил 324,34 лв., а датата на погасяване била 15-ти ден от месеца. В молбата се посочва, че не са погасени никакви суми от задължението.

С влязло в сила Определение на ПРС от 23.01.2019 г. се прекратява производството по гр.д. № 5825/2018 г. по описа на ПРС по отношение на сумата в размер на 4884,16 лв. – представляваща разлика между присъдената в заповедното производство главница в размер на 7784,16 лв. и претендираната в настоящото производство главница в размер на 2900 лв., доколкото установителният иск е недопустим по отношение на претенцията за договорно възнаграждение и допълнителен пакет услуги. Обезсилва се Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5825/2018 г. по описа на ПРС по отношение на сумата от 4884,16 лв., представляваща разлика между присъдената в заповедното производство главница в размер на 7784,16 лв. и претендираната в настоящото производство главница в размер на 2900 лв.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът чрез особен представител е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло исковата молба. Оспорва дължимостта на претендираните вземания и техния размер. Оспорва настъпване на предсрочна изискуемост и за уведомяването на ответника за настъпването й. Оспорва действителността на Договора за потребителски кредит №*** от 23.06.2017г., както и на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.06.2017г. Твърди, че Договорът и Споразумението са нищожни на основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие и добрите нрави. Моли за отхвърляне изцяло на предявените искове или в условията на евентуалност за отхвърляне на претендираните суми над 2900 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На 23.06.2017 г. ответникът е подал искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри. Ответникът декларирал възможност и желание за закупуване и на пакет от допълнителни услуги и е предоставил на финансовата институция и данни за финансовото си състояние. На 23.06.2017 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на кредита – 2900 лв.; срок на кредита 24 месеца, размер на месечна вноска по кредита – 179,28 лв., ГПР – 49,89 % и ГЛП – 41,17%, лихвен процент на ден 0,11 и обща дъжима сума по кредита 4302,72 лв.

Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните:

3481,44 лв.- възнаграждение за закупен пакет и 145,06 лв.- размер на вноската. Общото задължение по договора и споразумението към датата на сключването им е 7784,16 лв., общ размер на погасителната вноска 324,34 лв. и дата на погасяване -15-ти ден на месеца. Съгласно подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3 в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Съгласно чл.

12.4 при прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите, дължими по реда на чл. 17.4.

Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в която е отразен дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 15.07.2019 г. т.е. в хода на настоящото производство. Доказва се превеждането на предоставената в заем сума в размер от 2900 лв. по съответната сметка.

Подписан е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

На 19.10.2017 г. е изготвено уведомително писмо до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като липсват данни същото да е връчено.

Прието е като доказателство извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, от което е видно, че ответникът не е заплащал суми за погасяване на задълженията по договора за кредит.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като неоспорено от страните, компетентно изготвено и обективно се установява, че по силата на сключения между страните договор за кредит от 23.06.2017 г. е предоставена в заем сумата от 2900 лв. Кредитът е договорен за изплащане на 24 месечни анюитетни вноски по погасителен план всяка вноска от по 179, 28 лв. с дата на погасяване 15-ти ден от месеца. Общият размер на задължението е 4302,72 лв., включващ главница в размер на 2900 лв. и договорна лихва в размер от 1402, 72 лв. Вещото лице е установило, че в годишния процент на разходите от 49, 89 % е включена само договорната лихва. Установява се, че сумата на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.06.2017 г. към Договора за кредит не променя годишния процент на разходите. Сочи се, че съгласно общите условия възнаграждението по допълнителния пакет се начислява еднократно, но се договаря разсрочено плащане. Вещото лице посочва, че размерът на годишния лихвен процент на закнното лихва, считано от датата на сключване на договора за кредит на 23.06.2017 г. до датата на изготвяне на експертизата 11.11.2019 г. е 10, 00 %, като ГПК по договора е 4, 99 пъти по – висок от размера на законната лихва при просрочени задължения. Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорения пакет от допълнителни услуги е 62,63 %, като същият е определено като е съпоставен годишния процент на възнаграждението за допълнителни услуги спрямо главницата по кредита. Месечния процент на възнаграждението за допълнителни услуги спрямо главницата по кредита е 5,22 % При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата молба.

Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.