Решение № 66 от 05.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500072 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 1013/25.07.2022г., изменено в частта за разноските с определение № 4290/17.11.22г., постановени по гражданско дело № 79 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Варна, а именно:

1.Въззивна жалба вх. № 22876/04.10.22г., уточнена с молба с вх. № 24844/25.10.22г. на В. А. от с. Осеново, обл. Варна чрез адв. Юл. Г. от АКВарна, против решението в частта му, с която е отхвърлен иска му против Прокуратурата на Република България, гр. София, за заплащане на разликата над присъдената сума от 8 000 лв. до сумата от 12 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в резултат от повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъпление по чл. 119 от НК, по което воденото срещу него наказателно производство по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД № 191/2020г. по описа на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда (след триинстанционно производство), както и от факта на задържането му в ареста за 24 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Посочено е, че порочността на обжалвания акт се състои в неговата 1 неправилност при определяне на размера на обезщетението, тъй като не са били отчетени изцяло установените в процеса факти. Освен това в диспозитива не е било посочено, че обезщетението е и за това, че ищецът е бил обвиняем последователно по две обвинения за убийство, като не е посочено това, което е било с правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК. Не е било присъдено обезщетение за неправомерно задържане под стража в ареста за 96 часа, а е посочено задържане само за 24 часа. Тези пропуски се счита, че са оказали влияние при определянето на занижено по размер обезщетение, тъй като не е било отчетено обстоятелството, че обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК е за „тежко престъпление“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК. Изложено е, че първоначалното обвинение в извършването на това тежко престъпление е обосновало и искането за определяне на най-тежката мярка за процесуална принуда. Поддържа се, че настъпилият с участието на ищеца инцидент е бил класически пример за неизбежна отбрана, поради което и след като прокурорът не го е отчел, са настъпили вредите на А. от воденето на един мъчителен за него съдебен процес, преминал през три инстанции. При липсата на вина, приета в съдебните актове на въззивната и касационната инстанция, ищецът е претърпял описаните негативни преживявания, а отделно от това, именно повдигнатото и поддържано обвинение от прокуратурата, е създало предпоставките за широкото отразяване на случая в медиите. Претендира се решението да бъде отменено в обжалваната му част и в полза на ищеца да се присъди обезщетение в размер на общо 12 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.21г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, а в полза на адв. Г. – и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., предвид предоставянето на безплатна адвокатска помощ на въззивника.

В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба.

2. Насрещна въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частта му, с която този въззивник е бил осъден да заплати на В. А. от с. Осеново, обл. Варна сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в резултат от повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъпление по чл. 119 от НК, по което воденото срещу него наказателно производство по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна, НОХД № 191/2020г. по описа на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда (след триинстанционно производство), както и от факта на задържането му в ареста за 24 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 128.54 лв. на осн. чл.

2

78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че в обжалваната му част решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна и отхвърляне иска на ищеца. Счита се, че по делото не са събрани доказателства за настъпили вреди като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу ищеца наказателно производство. В тази връзка се сочи заключението на СПЕ, че по-големият стрес за ищеца е било от самото деяние и осъзнаването на последиците от същото, а не от самия арест. Освен това към 08.07.22г. експертите са посочили, че при ищеца не е налице психична травма, психическо разстройство, нито влошаване на психичното му състояние, както и че без повдигнатото му обвинение, за него със сигурност са щели да настъпят поне част от проявилите се негативни преживявания, за които той претендира обезщетение. Реакцията на обществото и на близките не е била свързана със самото повдигане на обвинението, а със същността на извършеното деяние. Поддържа се, че определеният размер от 8 000 лв. като обезщетение в случая се явява източник на обогатяване на пострадалия, тъй като наказателното производство е протекло в разумен срок, а действията на Прокуратурата са били изцяло съобразени със закона при наличните доказателства с оглед причинената смърт и яснота относно авторството на деянието. Съобразно изменението на доказателствения материал своевременно са били изменяни и съответните обвинения като не са били налице доказателства от същите да са произтекли вреди за ищеца.

Задържането на ищеца е било в рамките на 22 часа (от 14:00 ч. на 02.01.19г. до 12:00 ч. на 03.01.19г.), а след това спрямо него е била приложена найлеката мярка за неотклонение „под надзор на инспектор ДПС“. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално – намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна В. А. чрез адв. Юл. Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че при събраните в рамките на досъдебното производство доказателства, сочещи на липсата на вина у ищеца и извършването на деянието в условията на неизбежна отбрана, то наказателното производство е следвало да бъде прекратено от прокурора.

Вместо това са били повдигани и поддържани обвинения, както и е осъществено задържане в ареста за три денонощия, които са провокирали негативните преживявания у ищеца и вредите от това следва да бъдат възмездени по справедливост. Претендира се насрещната въззивна жалба да бъде отхвърлена, а на процесуалния представител на ищеца да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Настоящото производство има за предмет и подадената от адв. Юл. Г. частна жалба, насочена против постановеното по делото определение № 4290/17.11.22г. в частта му, с която е била отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждането на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Излага се, че в исковата молба е било посочено от ищеца, че се претендира адвокатско 3 възнаграждение, а освен това в съдебно заседание самият той лично е поддържал пред съда исковата си молба, което означавало, че му се оказва безплатна правна помощ. Освен това в текста на чл. 38 от ЗАдв. не е въведено изискване за оформянето на договор за оказването на безплатна адвокатска помощ, а само, че при оказването на такава и насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В с.з. на 02.07.22г. е бил представен и списък по чл. 80 от ГПК с изрично посочване на правното основание по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., което означава, че именно това е било договореното между ищеца и адвоката.

Цитирана е и съдебна практика на ВКС и ВАпС, относима към поддържаното от жалбоподателя становище. Претендира се определението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор от ОП-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че по делото не са били представени доказателства, че адвокатската помощ от адв. Г. е била оказана на ищеца безплатно, тъй като това не е било посочено в представен договор, сключен между страните. Претендира се определението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и съответно частната жалба са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваеми съдебни актове и при надлежна представителна власт за първоначалната въззивна жалба, поради което същите се явяват допустими.

Решението не е обжалвано от ищеца А. в частта му, с която е отхвърлен иска му за горницата над 12 000 лв. до първоначално предявения размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 46 000 лв., поради което в тази му част е влязло в сила.

В с.з. изразените във въззивните жалби становища се поддържат чрез процесуалните представители на страните. Представителят на въззивника А. поддържа, че задържането в ареста на доверителя му е било за 72 часа, а не за 22-24 часа, както сочи насрещната страна, а освен това съдът не е взел предвид повдигнатото обвинение по чл. 116 от НК, за което престъпление се предвижда най-тежката санкция в наказателния закон. Оспорва поддържаното от насрещната страна, че съселяните и съучениците на А. са го възприемали само като извършител на убийство. Твърди се, че хората от социалното му обкръжение са го възприемали като лице, което прокуратурата разследва за извършено убийство. Счита се, че прокуратурата отговаря и за публикациите в медиите, тъй като няма откъде да се разбере за воденото разследване. В депозираните писмени бележки процесуалният представител на А. поддържа изразеното становище и сочи на съдебна практика на ВКС за обосноваване на своята частна жалба.

Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа насрещната въззивна 4 жалба, поддържайки, че разследването по делото е продължило само 1 година; по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение на непълнолетен; бил е освободен от ареста само след един ден престой. Позовава се на експертното заключение, че най-силният стрес у ищеца е в резултат на преживяното непосредствено след извършване на умъртвяването на своя баща, тъй като негативните преживявания са били свързани с чувство на вина и скръб, а всички други последвали събития само са допълвали това усещане. Признава се, че по време на водене на разследването и привличането на ищеца като обвиняем, същият е изпитвал чувство на страх и е имал негативни преживявания и притеснения от последиците на евентуално осъждане, но определеният от първоинстанционния съд размер се счита за силно завишен и се претендира да бъде намален. Счита се, че частната жалба на адв. Г. е основателна и на същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство: