Определение № 342 от 28.03.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 214/2024
- Вид
- Определение № 342
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.66 · Граждански процесуален кодекс
- чл.66, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.66, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 · Закон за правната помощ
- чл.21, т.2 · Закон за правната помощ
- чл.23 и сл. · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342 гр. Благоевград, 27.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500214 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 1676/14.02.2024г. от И. М. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б ул."Я" № срещу определение № 84/15.01.2024г. и определение № 178/01.02.2024г., постановени по гр.д.№ 900/2023г. по описа на РС Разлог.
Предмет на оспорване са два акта - определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване на заплащане на държавна такса по предявените искове и за допускане на правна помощ, както и определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срок за изпълнение на указания за представяне на доказателства във връзка с искането му за освобождаване на държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ.
Твърди се в частната жалба, че по гр.д.№ 900/2023г. по описа на РС Разлог жалбоподателката е депозирала молба за ползване на безплатна правна помощ и освобождаване от държавна такса на основание чл.23 Закон за правната помощ във вр. с чл.95 ГПК във вр. с чл.83 ГПК, като към тази молба е приложила всички необходими документи за уважаване на исканията й. Сочи, че от РС Разлог е получила указания за предоставяне на доказателства за 1 собственост на 1 бр. МПС и 1 бр. недвижим имот до 04.12.2023г., но поради невъзможност да предостави документите в указания едноседмичен срок, поискала удължаване на срока с молба. Сочи, че през ***г. ***** Въпреки всичко това с определение № 178/01.02.2024. й било е отказано възстановяване на срока, а с определение №84/15.01.2024г. молбата й за ползване на правна помощ и за освобождаване от държавна такса била оставена без уважени.
Сочи се, че молбата й за възстановяване на срок е основателна, по силата на чл.64, ал.2 ГПК, тъй като ***** което е възпрепятствало извършването на процесуални действия, а молбата й за правна помощ и за освобождаване от държавна такса счита за основателна, на основание чл.23 от Закона за правната помощ във вр. с чл.95 ГПК във вр.с чл.83 ГПК, на основание липсата на доходи, неработоспособност, удостоверена с ТЕЛК решение и безработицата, последваща от нея. Изтъква се, че всички необходими документи и доказателства за основателност на искането й за правна помощ и освобождаване от държавна такса са представени с молбата за правна помощ, а документите за 1 бр МПС и 1 бр имот е предоставила с молбата за възстановяване на срока.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на определение №84/15.01.2024г. и определение №178/01.02.2024г. на РС Разлог, като се уважи молбата на жалбоподателя и се освободи от заплащане на държавна такса по делото и й се предостави правна помощ.
За да се произнесе по частната жалба, съдът установи следното:
Производството по гр.д.№ 900/2023г. по описа на РС Разлог е образувано по искова молба /поправена – л. 34 РС/ от И. М. Б., с която срещу Водоснабдяване и канализация ЕООД, с ЕИК при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два иска – положителен установителен по чл.422 ГПК – за установяване спрямо ответната страна, че дължи на ищеца сумата от 396,91 лв., представляващи неправилно заплатено задължение за ВиК услуги по друг водомер, различен от този на заявителя, сумата от 576 лв. лихва за периода от м.10.2021г. до 06.03.2023г., сумата от 25 лв. държавна такса пред районния съд и сумата от 15 лв. държавна такса за въззивното прозиводство, както и законна лихва върху главницата от образуване на производството до изплащане на сумите, за които е издадена 2 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 16.06.2023г. и която заповед е била оспорена от длъжника. Едновременно с установителния иск е предявен кумулативно и осъдителен – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, в резултат на неправомерно прекъсване на водоподаването към къщата й.
С разпореждане № 1592/10.10.2023г. исковата молба по делото е била оставена без движение.
В срока за отстраняване на нередовностите е представена молба, с която ищцата сочи, че е отстранила указаните нередовности, но едновременно с това е поискано освобождаване от държавни такси и разноски по делото и допускане на правна помощ,както следва:
С молба от 26.10.2023г. /л.36 – РС/, на основание чл.83, ал.2 ГПК е поискано да бъде освободена от заплащане на държавна такса и съдебни разноски, а с молба от 30.10.2023г. /л. 44 РС/ е поискала предоставяне на правна помощ. Във връзка с исканията по двете молби са представени експертно решение от ТЕЛК от 27.02.2023г., с което на ищеца е определена 50 % намалена трудоспособност, удостоверение от ***, с което е удостоверено, че за периода от ****в размер на 35,28 лв. месечно, а за два от месеците и по чл.9 ППЗСП в размер на **** лв. месечно. ******. И***** С Разпореждане № 1840/10.11.2023г. на ищеца е указано, че по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса съдът ще се произнесе, след като от молителя И. Б. се предоставят надлежни писмени доказателства, храктеризиращи правото на собственост, спрямо декларираните 1 брой МПС и 1 бр. недвижим имот, за което е даден и 1- месечен срок от съобщаването.
С молба от 04.12.2023г. от ищеца е поискано продължаване на срока за представяне на поисканите документи, която молба е уважена и с разпореждане № 2075/14.12.2023г. е продължен срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 1840/10.11.2023г. с три седмици, считано от изтичане на посочения срок в цитираното разпореждане.
С обжалваното определение № 84/15.01.2024г. е оставено без уважение искането на жалбоподателя И. М. Б. за предоставяне на безплатна правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, с аргумент, че в указания срок, включително и в продължения, от страната не 3 са представени указаните доказателства, поради което е счетено, че искането не е направено надлежно.
На 29.01.2024г., т.е. преди получаване на препис от определение № 84/15.01.2024г., от жалбоподателя е подадена молба с вх. №1041 с искане за възстановяване на срок за предоставяне на документи, необходими за произнасянето по молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и допускане на правна помощ.
По тази молба с определение № 178/01.02.2024г., постановено в закрито заседание, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на И.
М. Б. за възстановяване на срок за изпълнение на указанията на съда да представи необходимите за преценка доказателства, обосноваващи искането за предоставяне на безплатна правна помощ и освобождаване от държавна такса по делото.
Настоящата инстанция е изискала справка от Агенция по вписванията за притежавани от ищеца недвижими имоти, според която се установява, че *******. Във връзка с последното удостоверяване е изискана и допълнителна справка от ТД на НАП София, офис Благоевград, с данни за осигуряване на ищеца, включваща помесечния осигурителен доход на лицето за период от една година назад от изготвяне на справката. От последната се установява, че за периода от 01.03.2023г. до 25.03.2024г. за ищцата няма подадени данни с декларация образец № 1 „Данни за осигурено лице“.
При така установеното, следват следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна , в срока за обжалване /чл.275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Частната жалба е подадена едновременно срещу актове, които подлежат на обжалване – определение, с което се отказва освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по производството по чл.83, ал.2 ГПК /т.10 от ТР № 25.04.2013г. по т.д.№ 7/2012г. на ВКС, ОСГТК/ и едновременно с това е отказано допускане на правна помощ - чл.95, ал.5 ГПК, както и определение, с което е отказано възстановяване на срок по чл.66, ал.2 ГПК. Допустимо е в едно производство, с една частна жалба да се оспорват едновременно, както акта, с който е оставено без уважение искане, поради пропускане на срок за изпълнение на указания, така и акта, с който е отказано възстановяване на 4 срок за изпълнение на тези указания /така Определение № 516/28.11.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4308/2019г., 3 г.о., ГК ; определение № 333/9.08.2010г. по ч.гр.д.№ 273/2010г., 2 г.о.и др./. За допустимостта на частната жалба срещу определението, с което е отказано възстановяване на срок е необходимо обаче е делото, във връзка с което се иска нов срок за извършване на пропуснато процесуално действие, да е висящо /определение № 18/18.01.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№ 6579/2014г., 1 г.о., ГК/, какъвто е настоящия случай.
Частната жалба срещу двете обжалвани определения е постъпила в срока за обжалване и на двата акта, но съгласно установената съдебна практика двете производства се намират във връзка на преюдициалност /така определение № 18/18.01.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№ 6579/2014г., 1 г.о., ГК; Определение № 516/28.11.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4308/2019г., 3 г.о., ГК ; определение № 333/9.08.2010г. по ч.гр.д.№ 273/2010г., 2 г.о.и др.; определение № 79/09.01.2024г. на ВКС по ч.к.гр.д.№ 5271/2023г., 3г.о, ГК и др./. Според цитираната съдебна практика - поначало страната може да направи две искания-да се отмени акта за прекратяване/връщане и да се възстанови срока - вкл. в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд; с оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи права – доколкото не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат - ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срока, изтекъл ли е или е пропуснат; ако този съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на частната жалба и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2 във връзка с чл. 65, ал. 2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането; при условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на частната жалба и ще върне делото на по-долния съд, за да даде ход на същата; в случай, че страната е счела за безпредметно да обжалва разпореждането за връщане на частната жалба, а в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК е поискала възстановяване на пропуснатия срок, с възстановяването му (ако са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК) не се цели отстраняване на порочно процесуално действие на съда /тъй като такова не е налице/, а възстановяване на срок за извършване на пропуснато процесуално действие 5 поради причини, които не могат да се вменят във вина на страната.
С оглед на изложеното съдът следва първо да се произнесе по частната жалба срещу определение № 84/15.01.2024г., с което искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото и за допускане на правна помощ е оставено без уважение с аргумент, че в указания, вкл. и продължен срок, не са представени доказателства, характеризиращи декларираното притежаване на 1 бр. недвижим имот и 1 бр.
МПС. Произнасянето по този акт ще обуслови произнасянето впоследствие и по определението по чл.66 ГПК.
Определението е незаконосъобразно. С представените към молбите с искането за освобождаване на държавна такса и за допускане на правна помощ доказателства – експертно решение на ТЕЛК, удостоверение от Агенция по заетостта Разлог, удостоверение от АСП Разлог и писмената декларация от ищеца се установяват необходимите обстоятелства, въз основа на които съдът може да направи преценка за доходите и имуществото на ищеца, за здравословното му състояние, както и за другите обстоятелства, сред изброените в чл.83, ал.2 ГПК и чл.23 и сл. ЗПП, имащи отношение към преценката дали ищецът разполага с достатъчно средства и имущество, за да заплати дължимата държавна такса по предявените искове и дали разполага и със средства, за да ангажира договорен процесуален представител.
Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf0f4c91-2170-40bd-8fe0-87b748052312