Решение № 13011 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13011 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. Ф. при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф. Гражданско дело №

20241110117939 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 18.02.2025 г., от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против Д. Й. К. с искане да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 468,72 евро, представляваща сбор от непогасени месечни вноски за главница по Договор за заем SO – 1974/14.10.2016 г., считано от 27-ма вноска с падеж 05.01.2019 г. до 48-ма вноска с падеж 05.10.2020 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.06.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 408,02 евро, представляваща сбор от непогасени месечни вноски за възнаградителна лихва по договора, считано от 28-ма вноска с падеж 05.02.2019 г. до 48-ма вноска с падеж 05.10.2020 г., както и сумата в размер на 259, 52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.10.2020 г. до 22.06.2023 г., които суми представляват част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 22652/02.08.2023 г. по ч. гр. д. № 35087/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за заем SO – 1974/14.10.2016 г., по силата на който ищцовото дружество отпуснало в заем на ответника сумата в размер на 1022,58 евро, а заемателят се задължил да върне главницата по договора ведно с възнаградителна лихва на 48 месечни погасителни вноски. Представителят на ищеца поддържа, че кредитополучателят не е извършвал плащания в погашение на погасителните вноски по съглашението за периода от 05.01.2019 г. до 05.10.2020 г., чийто падеж към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е настъпил, поради което наред със задължението за главница и възнаградителна лихва по кредита ответникът дължи и обезщетение за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Д. К. от САК оспорва предявените искове по основание и размер. В депозирания отговор са изложени подробни доводи за недействителност на процесния договор за кредит, сред които 1 противоречие на съглашението с императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в посочения годишен процент на разходите по сделката не включена скритата под форма на неустойка допълнителна възнаградителна лихва. Процесуалният представител на ответника поддържа, че съгласно Решение по дело С-714/22 неправилното посочване на ГПР по договор за кредит се приравнява на липса на годишен процент на разходите по заема, което от своя страна влече нищожност на сделката. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 30632/2017 г. по описа на СРС, за вземания по издаден от Д. К. запис на заповед за сумата в размер на 5096,56 евро. В образуваното исково производство за установяване на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение ответницата въвела възражение, че записът на заповед е издаден за обезпечение на каузално правоотношение, произтичащо от процесния Договор за заем SO – 1974/14.10.2016 г. С влязло в сила решение по гр. д. № 70087/2018г. на СРС, 27 състав, предявеният от кредитора установителен иск бил отхвърлен, като съдът приел, че претенцията на поемателя по записа на заповед следва да бъде уважена единствено до размера на валидно възникналите и изискуеми вземанията по казуалното правоотношение съгласно погасителния план към момента на приключване на устните състезания – 28.02.2019 г., които възлизали на 1140,57 евро, като платените от кредитополучателя в погашение на задълженията по договора суми възлизали на 1169,33 евро. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, че ищецът е изправна страна по съглашението и е предал отпуснатата в заем сума на заемателя, като последният се е задължил да върне главницата ведно с възнаградителна лихва съгласно погасителен план към съглашението, размерът на непогасените вземания и настъпването на тяхната изискуемост. В доказателствена тежест на ответника е да опровергае съществуването на предпоставките за уважаване на исковата претенция, вкл. да докаже възражението си, че договорът за заем е нищожен.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

От изисканото в цялост ч. гр. д. № 30632/2017 г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че производството по делото е образувано по подадено от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против Д. Й. К. заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата в размер на 4565,54 евро, представляваща задължение по запис на заповед от 14.10.2016 г. Искането е уважено, като срещу длъжника е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.10.2017 г. за сумата в размер на 4565,54 евро, представляваща непогасена част от задължение по запис на заповед от 14.10.2016г., издаден за сумата в размер на 5096,56 евро, ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 16.05.2017 г. до окончателно погасяване на задължението и за сумата в размер на 878,58 лева съдебни разноски. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът в депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.

От изисканото в цялост гр. д. № 70087/2018 г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че производството е образувано по предявен от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против Д. Й. К. установителен иск по чл. 422 ГПК за сумата в размер на 4245,81 евро, представляваща непогасен остатък от задължение по запис на заповед от 14.10.2016 г. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е навел твърдения, че ценната книга е 2 издадена за обезпечение на вземания, произтичащи от Договор за заем SO – 1974/14.10.2016 г., който от своя страна е недействителен поради противоречие на сделката с императивни правни норми на Закона за потребителския кредит. С влязло в сила Решение № 73713/24.03.2019 г. е прието, че записът на заповед от 14.10.2016 г. обезпечава вземания по Договор за заем SO – 1974/14.10.2016 г., като към момента на приключване на устните състезания е настъпила изискуемостта единствено на вземанията по погасителни вноски / за главница и възнаградителна лихва/ с падеж от 05.11.2016 г. до 05.02.2019 г. в общ размер на 1140,57 евро. Съдът е приел, че от извършените отбелязвания върху гърба на записа на заповед и неоспорени от ищеца вносни бележки за плащане от трето лице Христо Желев от 10.10.2017 г. и 12.12.2017 г. ( лист 31 и 32 от делото) се установява, че ответникът в периода от 14.10.2016 г. до приключване на съдебното дирене е заплатил в полза на дружеството в погашение на задълженията, произтичащи от договора за кредит и обезпечени със записа на заповед сумата в размер общо на 1169,33 евро. По изложените доводи исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.

Като писмено доказателство по делото е приет Договор за заем SO – 1974/14.10.2016 г., съгласно който ищецът с предишно наименование „БЪРЗИ КРЕДИТИ“ ООД е отпуснал в заем на Д. Й. К. сумата в размер на 1022,58 евро, която кредитополучателят следва да върне на 48 погасителни вноски ведно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 36,42 % или общо дължимата сума възлиза на 1955,18 евро. Съгласно договора годишният процент на разходите по сделката възлиза на 43,16 %. Клаузата на чл. 3.1. предвижда задължение за кредитополучателя в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение по кредита – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, като при неизпълнение съгласно чл. 3.2. дължи неустойка в размер на 3141,38 евро, която неустойка следва да бъде заплащана от кредитополучателя разсрочено ведно с всяка от погасителните вноски. Като писмено доказателство по делото е представен погасителен план към процесния договор за кредит, съгласно който задължението за главница, възнаградителна лихва и неустойка следва да бъде погасено в срок до 05.10.2020 г., като месечната погасителна вноска включваща сочените задължения / главница, възнаградителна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение/ възлиза на 207,67 евро.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че плащанията в погашение на задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит в периода от 07.11.2016 г. до 12.12.2017 г. са в размер общо на 2079,36 лева с включване на платежни нареждания от 10.10.2017 г. и 12.12.2017 г.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за 3 наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично следва да бъде разяснено, че мотивите на Решение № 73713/24.03.2019 г., постановено по гр. д. № 70087/2018 г. по описа на СРС, 27 състав, относно действителността на процесния договор за кредит не се ползват със сила на пресъдено нещо, респ. настоящият състав дължи извършване на самостоятелна преценка по поддържаните от ответната страна доводи за нищожност на сделката.

Уговорката по договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.