Решение № 179 от 03.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Велико Търново, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500015 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Д. Б. Р. въззивна жалба против Решение № 1473/11.11.2024г., постановено по гр.д. № 2271/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е осъден Д. Б.

Р. с ЕГН: **********, с адрес гр. В. Търново, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „РУМЯНА ХИНКОВА - И. Т.”, ЕИК: 206406732, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Стоян Михайловски” №4, вх. В, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от общо 4309,67 лв. /четири хиляди триста и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за причинени вреди от пропуснати ползи, възникнали от нереализирана печалба по заявка-договор от 25.02.2019г. от „Садина 99“ООД по направление България-Германия; заявка-договор от 20.03.2019г. на „Униткарго България“ по направление Австрия-България; заявка-договор от 24.04.2019г. от „Етна Карго Транспорт“ООД; заявка-договор от 28.05.2019г. на фирма „НОБЕЛ ЛОГИСТИК“ЕООД по направление Австрия-България; заявка-договор от 30.09.20219г. на Формат Билдинг продъктс“ЕООД по направление България-Австрия; заявка от 09.03.2020г. на „Каудрант Бевъриджис“ АД по направление Унгария-България и заявка от 15.01.2021г. на „ДСВ РОУД ЕООД по направление Австрия-България, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба /04.08.2023г./ до окончателното изплащане, като отхвърля иска в частта за разликата над 4309,67 лв. до пълния претендиран след изменението на иска размер от 4973,92лв., включваща част от претенцията по заявка от 15.01.2021г.

1 на „ДСВ РОУД“ ЕООД по направление Австрия-България и по отношение на заявка за транспорт от 03.02.2020г. на „Скорпион 2001“ЕООД по направление Австрия-България, като неоснователен и недоказан в тази част.

Решението се обжалва в осъдителната му част с доводи за неправилност инезаконосъобразност, както следва :

Първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства по заявките за транспорт и от там е необоснован изводът му, че всички те са били приети от ответника. Липсват писмени и гласни доказателства, установяващи факти, че ответникът е приел процесните заявки за превоз. Необосновани са изводите на съда.,че всяка от заявките е била пренасочена към „Еол Къмпани" или пък, че е пренасочена от Д. Р.; че изпълнител на всяка от процесиите заявки е „Еол Къмпани" ЕООД и че това дружество е получило дължимото възнаграждение. Неправилно и необосновано / с позоваване единствено на непълното експертно заключение на СТЕ/ съдът е приел, че ищецът ЕТ"Румяна Хинкова" е разполагал с възможности реално да изпълни възложените му транспорти.

Първоинстанционният съд не се е съобразил с приетото с ТР по т.д. № 3/2021 от 13.01.2023г. на ВКС, ОСГТК, че „ Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза"; и че „при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса"; и че „на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване " Необоснован е изводът на съда, че ответникът е осъществил деяние, което носи белезите на противоправност и умисъл за вреди. Неправилно е решението и в частта му, с която се определя размерът на дължимото обезщетение за вреди/ пропуснати ползи с позоваване на приетата поделото СИЕ. Не са взети предвид установените със свидетелските показания на А. А. и Милко Райков обстоятелства, които разколебават твърдението на ищеца за нанесени на ответника умишлено вреди.

Обжалва се решението и в частта му относно присъдените разноски, като се навеждат доводи, че неправилно е определен размерът на присъденото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Развиват се подробни съображения и се отправя искане към въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва доводите на жалбоподателя и навежда подробни аргументи срещу всяко оплакване в жалбата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Страните претендират разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на 2 ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е работил на трудов договор при него на длъжност «експедитор на стоки и товари», за периода 06.01.2015г. до 05.04.2021г. В обхвата на трудовите му задължения било да получава заявки за транспорт и да организира транспорт за сметка, със средства и в полза на работодателя, като в тази връзка получавал информация относно това кой клиент на работодателя има необходимост от транспорт и по кое направление. Твърди се, че че през същия период ответникът бил съдружник във фирма «ЕОЛ КЪМПАНИ»ЕООД, като на 11.01.2021г. придобил всички дялове на фирмата и станал едноличен собственик и управител на посоченото ЕООД, в чийто предмет на дейност били записани спедиционни и превозни сделки. Сочи се, че в процеса на работата си ответникът получавал множество заявки за транспорт, отправени до ищцовото дружество, които отклонявал към фирмата, в която бил съдружник.

Излагат се твърдения, че в периода 25.02.2019г.- 18.01.2021г. ответникът получил на служебната си електронна поща и отклонил към собствената си фирма девет заявки за транспорт, подробно описани, по направление и стойност на превоза. Сочи се, че обичайната норма на печалба при международния превоз на товари е в рамките на 25% от цената на превоза.

Ищецът твърди, че след като ответникът е отклонил заявките за транспорт, умишлено му е причинил вреда в размер на 25% от стойността на всяка отделна заявка, което представлява пропусната полза, която би останала като печалба за ищеца, ако беше изпълнил заявките за транспорт. С оглед 3 изложеното ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума от общо 5 511,42лв., представляваща вреда в размер на пропусната полза от изпълнение на заявки за извършване на международен превоз по посочените в исковата молба направления, извършени в периода 25.02.2019г.-18.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, че през целия процесен период е работел на длъжност «експедитор на стоки и товари», като заявява ,че за периода 01.08.2020г-01.02.2021г. е бил на длъжност «мениджър логистика», за която длъжност не му била връчвана длъжностна характеристика. Оспорва, че за процесната заявка-договор от 18.01.2021г. в обхвата на задълженията му да е било приемане на заявки за транспорт и организация на възложените превози.

Ответникът заявява, че за периода 2019г.-януари 2021г. се е случвало да бъдат отказвани заявки за международен превоз или оттеглянето им от възложителите на транспорта, но по правило те били отказвани от ищеца, при невъзможност за изпълнение, при неприемливи условия и неудовлетворителна прогнозна печалба, като отказът ответникът правел устно, по телефона, на датата на постъпване на заявката. Ответникът заявява, че сред процесните заявки няма изпълнени от «ЕОЛ Къмпани»ООД.

Ответникът твърди, че липсват противоправни действия от негова страна и счита, че не са налице елементите на деликта, като съображенията си излага в отговора. Оспорва и твърдението на ищеца, че обичайният размер на печалбата при международен превоз на товари е 25% от цената на превоза, както и заявява, че няма сигурност, че печалбата на ищеца е щяла да се реализира, респ. да понесе вреди от неизпълнение на заявките. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От фактическа страна по делото е установено, че ответникът Д. Б. Р. е работил в ищцовото дружество на длъжността „експедитор, стоки и товари“, по силата на безсрочен трудов договор. Не се спори, че ответникът е имал трудова функция да приема заявки за транспорт и да организира транспорт за сметка, със средства и в полза на работодателя. Със заповед от 05.04.2021г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено. Не се спори по делото и че ответникът е бил съдружник в „ЕОЛ Къмпани“ ЕООД ,чийто предмет на дейност е идентичен с предмета на дейност на ищеца.

По делото са представена заявка-договор от 25.02.2019г. от „Садина 99“ООД по направление България-Германия на стойност 1450 евро без ДДС, адресирана до ищеца, като от кореспонденцията, придружаваща заявката, е видно, че тя е адресирана до имейл адрес, за който не се спори по делото, че е служебният имейл адрес на ответника. От същата кореспонденция е видно, че заявката е пренасочена към „ЕОЛ Къмпани“ ЕООД.

Представена е и заявка-договор от 20.03.2019г. на „Униткарго България“ по направление Австрия-България на стойност 750 евро, която също е пренасочена за изпълнение към „ЕОЛ Къмпани“ ЕООД, видно от кореспонденцицята към същата (стр. 25 и 26 от делото пред първата инстанция).

4

Представена е заявка-договор от 24.04.2019г. на фирма „Етна Карго Транспорт“ ООД по направление Австрия-Гърция на стойност 3227,12лв. без ДДС, адресирана до служебния имейл адрес на ответника.

Представена е заявка-договор от 28.05.2019г. на фирма „НОБЕЛ ЛОГИСТИК“ЕООД по направление Австрия-България на стойност 1 450 евро без ДДС, адресирана до служебния имейл адрес на ответника. От писмото, приложено на стр. 36 от делото пред първа инстанция, е видно, че заявката е изпълнена от „ЕОЛ Къмпани“ ЕООД.

Представена е заявка-договор от 30.09.20219г. на „Формат Билдинг Продъктс“ЕООД по направление България-Австрия на стойност 2346,99лв. без ДДС. От кореспонденцията на стр. 38,39 и 40 от първоинстанционното дело е видно, че заявката е изпълнена от „ЕОЛ Къмпани“ ЕООД.

Представена е заявка от 03.02.2020г. на „Скорпион 2001“ЕООД по направление Австрия-България на стойност 2333лв. без ДДС, адресирана до ищеца чрез служебния имейл адрес на ответника, като от кореспонденцията на стр. 41 и 42 от първоинстанционното дело е видно, че заявката е пренасочена и изпълнена от „ЕОЛ Къмпани“ ЕООД.