Решение № 165 от 30.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Варна, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Николета Н. Николова в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600291 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъда №281 от 22.12.2022г. по НОХД №3424/2022год. по описа на Районен съд Варна- първи състав, с която подсъдимия С. Е. В., роден на *******г. в гр. Провадия, живущ в с.Д., общ.Аврен, обл. Варна, ЕГН:********** е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода от неустановена дата през м.септември 2016г. до 28.03.2017г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. Г. П., че ще заплаща с пари от собствената си бъдеща работа в Германия парични задължения на П., в случай, че му бъдат предадени за разпореждане парите и вещите, получени от П. срещу поетите парични задължения, както следва:

-В периода от неустановена дата през м.септември 2016г. до 22.12.2016г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. Г. П., че ще заплаща с пари от собствената си бъдеща работа в Германия парични задължения на П. по договор за кредит за текущо потребление с кредитор „Банка ДСК" ЕАД, ако му бъде предадена за разпореждане сумата по този кредит и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 9870,00 лева;

1

-На 05.01.2017г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. Г. П., че ще заплаща с пари от собствената си бъдеща работа в Германия парични задължения на П. по договор за продажба на изплащане на мобилен апарат „ Apple iPhone 7 128 GB Silver MAT 25 " с продавач „Мобилтел" ЕАД, ако му бъде предаден за разпореждане мобилния телефон и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 1376,08 лева;

-На 28.03.2017г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П. Г. П., че ще заплаща с пари от собствената си бъдеща работа в Германия парични задължения на П. по договор за стоков кредит №255159 с кредитор „Банка ДСК" ЕАД за закупуването на телевизор марка „Samsung 43 KV6072", ако му бъде предаден за разпореждане телевизора и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 899,00 лева, като му причинил имотна вреда в общ размер на 12145,08 лева (дванадесет хиляди сто четиридесет и пет лева и осем ст.), поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от шест месеца , като го е оправдал по повдигнатото му обвинение, че е възбудил и поддържал заблуждение у П. Г. П., че ще заплаща посочените парични задължения на П. с пари от социални помощи на фактическата си съпруга, както и че ще вземе П. в Германия, за да работи като технически ръководител на строежи.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил общ режим на изтърпяване на така определеното наказание.

С присъдата си съдът е осъдил подсъдимия В. да заплати на П. Г. П. от гр.Варна сумата в размер на 11378,84 лева (единадесет хиляди триста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири ст.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от престъплението по основание чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието -28.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата си също така съдът е осъдил подсъдимия да заплати сторените в производството разноски.

В жалбата на подсъдимия се излага, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателствата, като се моли въззивния съд да отмени така постановената присъда и да бъде постановена нова с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Излага се, че деянието е несъставомерно както от обективна , така и от субективна страна.

В протеста на прокурор от РП Варна се излага, че присъдата в нейната 2 оправдателна част е неправилна и незаконосъобразна, като подсъдимия следва да бъде признат за виновен и в тази част на обвинението, както и че наказанието наложено на подсъдимия е силно занижено като размер, като се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на една година и шест месеца, което същия да изтърпи ефективно в местата за лишаване от свобода.

В съдебно заседание подсъдимия се явява, като се представлява от адв.Ст.И., които от своя страна поддържа депозираната жалба, като в допълнение излага , че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в нарушаване на процедурата от съда в разпоредителното заседание, което от своя страна води до порочност на постановения съдебен акт, който следва на това основание да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В частност излага, че съдът е допуснал до разпит двама свидетели, както и вещи лица, въпреки, че е чел изрично определение, че разглежда производството по реда на чл.371 т.1 от НПК.

Гражданският ищец и частен обвинител чрез адв.М. П. моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила, като излага, че при разглеждане на делото от РС Варна не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановения съдебен акт.

За варненски окръжна прокуратура прокурор А. И. излага идентично становище, както защитника на подсъдимия, а именно, че първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в нарушаване на процедурата в разпоредителното заседание, поради което съдебният акт следва да бъде отменен. В условията на алтернативност поддържа протеста, като излага, че наказанието което следва да се наложи на подсъдими е в предвидения от закона минимален размер.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:

Свидетелят П. П. живеел в къща в местност „Св. Никола" в гр.Варна.

Към 2016г. той бил на 74години, живеел самотно и страдал от органични, включително симптоматични психични разстройства-органично разстройство на личността и поведението и органично когнитивно разстройство. Поради напредналата си възраст, когнитивни нарушения и самотен начин на живот, той лесно се поддавал на манипулации и бил склонен да се предоверява, за да спечели приятели, които да му помагат.

През месец септември 2016г. група работници се занимавали с почистване на дерета и изкопаване на канали в близост до дома на пострадалия П.. Сред тях били подсъдимият В., синът му Идает Е. и племенникът му Я. Е.. Св.П. видял работниците и отишъл при тях.

Подсъдимият и св.П. се заприказвали, като подс.В. разказал на свидетеля, че има житейски затруднения, тъй като едно от децата му страда от синдром на 3

Даун и се нуждае от лечение. През следващите дни пострадалият П. продължил да ходи при работниците и да разговаря с подсъдимия, с когото установили близки отношения.

Двамата започнали да контактуват често, като подсъдимият бързо разбрал, че П. лесно може да бъде подведен и решил да се възползва от това обстоятелство, за да се обогати. В разговорите с П., подсъдимият споделил, че възнамерява да започне работа в Германия, където ще си осигурява добри доходи. Обяснил на св.П., че може да заминат заедно, както и че ще му съдейства да започне и той работа в Германия. В действителност подсъдимият не подготвял заминаването си на работа извън страната, но като чертаел планове за съвместна работа, допълнително се сближил с пострадалия и спечелил доверието му.

През м.декември 2016г. подсъдимия споделил с П., че отново трябва да води болното си дете на лечение в гр.София, но не разполага с парични средства за това, а и за посрещането на празниците и че ще трябва да потърси заем. Воден от желанието си да му помогне, П. предложил да изтегли кредит, който подсъдимия да изплаща. Последния се съгласил и уверил пострадалия П. , че ще заплаща дължимите по кредита вноски, въпреки че бил наясно, че няма да разполага с необходимите за това доходи. На 20.12.2016г. П. сключил договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК" ЕАД за сумата от 10000 /десет хиляди/ лева. На 22.12.2016г. той отишъл заедно с подсъдимия в клон на „Банка ДСК" ЕАД, Финансов център „Чаталджа" и изтеглил първоначално сумата от 7870,00 лева, а след това и сумата от 2000 лева.

Получените пари в общ размер на 9870 лева той предал веднага на подсъдимия, като разчитал на обещанието му да заплаща погасителните вноски.

След тази постъпка от страна на подсъдимия, пострадалия решил да продължи престъпната си дейност, като няколко дни по-късно, а именно на 05.01.2017г. той отново посетил П. и му казал, че мобилният му телефон е стар и не отговаря на нуждите му. В резултат на това пострадалия П. предложил да закупи телефонен апарат на изплащане, който да предостави на подсъдимия, а последният да изплаща съответните вноски. Подс.В. заявил, че ще изплаща телефона, тъй като предстои да замине на работа в Германия и ще получава добри доходи. На същата дата двамата посетили офис на „Мобилтел" ЕАД и П. сключил с мобилния оператор договор за покупкопродажба на изплащане на мобилен апарат „Apple iPhone 7 128GB Silver MAT 25 " на стойност 1376,08 лева. При сключването на договора било необходимо заплащането на първата вноска в размер на 65,98 лева, които пострадалият заплатил, след което предал на подсъдимия мобилния телефон, заедно с неговите аксесоари.

На 28.03.2017г. подсъдимият отново се оплакал на пострадалия, че няма телевизор. В проведения разговор двамата се уговорили П. да закупи телевизор на изплащане, който подс.В. да получи и съответно да го изплаща.

Още същия ден двамата отишли в магазин „Технополис" в гр.Варна и пострадалият сключил Договор за стоков кредит №255159 с „Банка ДСК" 4

ЕАД, за закупуването на телевизор Samsung 43KV6072 на стойност 899,00 лева. Закупеният посредством договора телевизор П. предал на подсъдимия с уверението на последния, че ще заплаща дължимите за телевизора вноски.

Подс.В. обаче не започнал да заплаща нито вноските по потребителския кредит, нито дължимите за мобилния апарат и за телевизора суми, а се разпоредил с получените пари и вещи по неустановен начин.

Поради това на 07.01.2017г,. на 07.02.2017г. и на 07.03.2017г. дължимите по договора за потребителски кредит вноски били платени чрез автоматичен трансфер от разплащателната сметка на свидетеля П. в „Банка ДСК" ЕАД. Вноските, дължими по договора за продажба на изплащане на мобилния телефон за същия период, останали неплатени.

През м.април 2017г. пострадалият бил посетен от майката на съпругата на сина си- св.И. Г.а П.а и я помолил да стане поръчител на кредит в размер на 400,00 лева. Свидетелката се поинтересувала за какво са му нужни средствата и по нейно настояване П. й разказал подробно за взаимоотношенията си с подсъдимия и за поетите за да му помогне задължения. Съобщил на свидетелката и че вноските по потребителския кредит са били удържани от неговата пенсия. Свидетелката И. П.а поискала телефонния номер на подсъдимия и незабавно му позвънила. Представила се като роднина на пострадалия и настояла за уреждане на финансовите им отношения. Подс.В. първоначално отричал да има съпричастност към изтеглените кредити, но по-късно уверил свидетелката, че ще се погрижи за всичко. Впоследствие обаче заявил на пострадалия, че няма да има възможност да заминат на работа в чужбина, от което последният силно се притеснил. Свидетелката П.а настояла двамата да сключат нотариално заверена спогодба, в която да бъдат закрепени поетите от подсъдимия ангажименти да изплаща вноските по трите договора. Подс.В. известно време избягвал срещите с пострадалия, но на 11.08.2017г. двамата посетили офиса на нотариус Александър Александров и подписали пред помощник нотариус Красимир Радев спогодба с нотариална заверка на подписите, заверена нотариално от Радев.