Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 11.10.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 55/2021
Вид
Решение № 58
Подписан
11.10.2021
В сила
28.02.2022
Състав
Светла Миткова Цолова, Галина Тодорова Канакиева, Мая Петрова Величкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА в присъствието на прокурора Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600055 по описа за 2021 година С присъда №46 от 11.11.2020г. по НОХД № 902/2020г. Бургаският окръжен признал подсъдимия З. Н. Б. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.10.2015г., около 14.10 часа, на четвъртокласен път, свързващ селата с.

Екзарх Антимово и с. Черково, община Карнобат, област Бургас, в участък от пътя на около 4.5 км. от края на с. Екзарх Антимово, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № А ....

МС в посока с. Екзарх Антимово, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал.2, изр.2 и чл.16, ал.1, т.1. от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия К.И. Д. и средна телесна повреда на К. Б. Д., изразяваща се в остеоепифизиолиза на дисталния край на големия десен пищял, довела до трайно затруднение движението на десния долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б“, предл. първо, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години.

ОТЛОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия З. Н. Б. наказание две години лишаване от свобода за 1 изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

НАЛОЖИЛ на подсъдимия З. Н. Б., на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. З. Н. Б. да заплати в полза на държавата сума в размер на 11 327,86 лева, от които 9 292,06 лева по сметка на ОД МВР – Бургас и 2035,80 лева по сметка на Окръжна прокуратура – Бургас, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. З. Н. Б. с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС. Защитникът твърди, че определеното наказание не съответства на оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина. Атакува присъдата и в частта й, с която на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Б. е осъден да заплати в полза на държавата сумата 11 327,86 лева, от които 9 292,06 лева по сметка на ОД на МВР – Бургас и 2 035,80 лева по сметка на Окръжна прокуратура – Бургас, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза. Моли да бъде коригирана сумата, платена за автотехнически експертизи, тъй като по-голямата част от поставените задачи към автотехническите експертизи са с повтарящи се въпроси към вещите лица, което неоправдано удължава времето за изготвянето им и повишаването на тяхната стойност. Моли въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС и отмени съдебния акт в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата 11 327,86 лева, представляваща направени разноски по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната жалба на подсъдимия и моли същата са се остави без уважение. Смята, че реализираната в този процес наказателна отговорност на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и с приложение на чл.58а, ал.4 от НК в условията на съкратено съдебно следствие е адекватно осъществена, като 2 размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е правилно отмерен и съответстващ на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Изтъква, че същото се отнася и до кумулативно наложеното по чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от три години. Обръща внимание, че единственият аргумент, който е посочен във въззивната жалба като основание за намаляване на наказанието е направеното от подсъдимия самопризнание, което е способствало за разкриване на обективната истина. Подчертава, че това обстоятелство е правилно съобразено от първоинстанционния съд при определяне на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС. Намира за неоснователна въззивната жалба на подсъдимия и в частта й, с която се атакува осъждането му за заплащане в полза на държавата на направените по делото разноски.

Смята, че посочената част от съдебния акт е напълно съобразена с чл.189, ал.3 от НПК, който възлага в тежест на осъдения подсъдим да заплати в полза на държавата направените по делото разноски. Като приема, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, моли въззивният съд на основание чл.338 от НПК да я потвърди изцяло.

Упълномощеният защитник на подс. З. Н. Б. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й по изложените в нея аргументи. Категоричен е, че наказанието лишаване от право да се управлява МПС е завишено и следва да се намали на срок от две години, като се съобразят чистото съдебно минало на подсъдимия, коректното му процесуално поведение, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия и прекалената продължителност на наказателното производство. Набляга на възражението срещу осъдителната част на присъдата, с която подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата 11 327,86 лева, представляваща направени разноски по делото. Намира за обосновано назначени първата и повторната еднолични автотехнически експертизи, както и тройната автотехническа експертиза с участието на вещите лица проф. К., инж. М. и инж. Е.. Противопоставя се на назначаването на четвъртата комплексна автотехническа експертиза с участието на вещите лица проф. С., проф. Р., доц. д-р инж. Д. и инж. М., които отговарят на въпроси, напълно идентични с тези към предходните три експертизи. Отстоява позицията, че фактическата обстановка по спора е била изцяло изяснена от първите три експертизи и 3 последващото поставяне на същите въпроси към четвъртата експертиза е било безполезно и излишно, поради което направените за нея разноски не следва да се възлагат в тежест на подсъдимия. Изразява идентично отношение и към петата поред автотехническа експертиза, към която отново са поставени същите въпроси, на които вече са отговорили предходните експертизи. Моли въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС от три на две години и да се намалят присъдените в полза на държавата разноски, като се приспаднат изплатените на вещите лица възнаграждения за четвъртата и петата автотехническа експертиза.

Подс. З. Н. Б. заяви, че се присъединява към становището и исканията на своя защитник. Моли да се намали размера на наложеното му наказание лишаване от право да се управлява МПС, както и размера на присъдените разноски по делото.

Частните обвинители К. Б. Д. и Б.К. Д., редовно призовани, не се явиха пред въззивната инстанция нито лично, нито чрез свой процесуален представител. Техните повереници са изразили писмено становище по въззивната жалба на подсъдимия, която намират за неоснователна и молят въззивният съд да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от защитник на подсъдимия, който има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивника и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на подсъдимия е основателна.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена 4 преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият З. Н. Б. е роден на .... г. в гр. Бургас. Има постоянен адрес, на който е регистриран - гр. Бургас, ж. к. „С.". Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи в „Д.Р.“ ЕООД - Бургас на длъжност общ работник.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2005 г. с категории В, М и АМ. Притежава свидетелство за управление на МПС № ...., издадено на 14.07.2015 г., със срок на валидност до 14.07.2025г. Преди извършване на деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, подс. Б. е бил санкциониран по административен ред за допуснати нарушения по ЗДП. В периода 05.01.2007г. – 21.02.2013г. срещу подсъдимия са били издадени шест наказателни постановления за допуснати различни нарушения на правилата за движение по пътищата, заради които са му били наложени административни наказания – глоби в размер от 10 лева до 50 лева, от които само първите две глоби не е заплатил, докато останалите четири глоби е заплатил. В периода 25.04.2010г. – 02.10.2015г. срещу подсъдимия са издадени четири фиша за допуснати от него различни нарушения по ЗДП, за които са му били наложени административни наказания – глоби в размер от 10 лева до 30 лева, които е заплатил. Към 02.10.2021г. е изтекъл шестгодишен срок от последното санкциониране на подсъдимия за допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата.

Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият работил като куриер на „С.“ ООД - София. Извършвал превоз на пратки на територията на област Бургас.

На 10.10.2015 г. подс. Б. бил на работа със служебен товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № А .... МС - собственост на „И.“ ЕООД - гр. Бургас. В изпълнение на вменените му трудови задължения, около 14 часа подсъдимият 5 управлявал автомобила по четвъртокласен път между селата Екзарх Антимово и Черково, община Карнобат, област Бургас, в посока към с. Екзарх Антимово. Времето било ясно, сухо, през светлата част на денонощието.

Двупосочният асфалтов път с две ленти за движение бил с неравности и без пътна маркировка. Допустимата скорост за пътния участък е 90 км/ч.

По същото време, по същия път, но в обратна посока - от с. Екзарх Антимово към с. Черково, се движел лек автомобил „ВАЗ 2107“, с рег. № А...

ВВ, с прикачено към него туристическо ремарке с рег.№ А ... ЕЕ, управляван от собственика – пострадалия К.И. Д., на 72 г. До него, на предна дясна седалка, седял внукът му - свид. К. Б. Д., тогава на .. години. Тъй като в условната му дясна лента за движение пътят бил с множество дупки, когато бил на разстояние около 4.5 км от с. Екзарх Антимово, в началото на ляв за него завой, водачът Д. се изнесъл вляво по посоката си на движение.

Подсъдимият, навлизайки в десен за него завой, възприел насрещно движещия се автомобил „ВАЗ 2107“ и предприел аварийно спиране на около 117 метра от него. След около 19 метра преустановил аварийното спиране, завил наляво по посоката си на движение и продължил движението си напред в насрещната пътна лента. Междувременно водачът на другия автомобил – пострадалият К.И. Д. предприел прибиране в своята лента за движение, при което последвал челен удар между двата автомобила в лентата за движение на лек автомобил „ВАЗ 2107“. В резултат на удара, двата автомобила се завъртели по посока на часовниковата стрелка, като товарният автомобил „Рено Канго“ излязъл на левия за него крайпътен терен, а лекият автомобил „ВАЗ“ останал почти на място върху платното за движение. Ремаркето се отделило от автомобила и се преместило след удара напред и наляво на около 1,1 м.