Определение № 18625 от 19.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18625 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110103230 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б. А. /пълномощно на л. 46 от делото/, срещу И. С. И. и Н. В. И..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н. В. И., чрез адвокат И. А. /пълномощно, приложено към ОИМ/.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника И. С. И., чрез адвокат И. А. /пълномощно, приложено към ОИМ/.

В исковата молба е направено искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане на „ПМУ Инженеринг“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Последният обосновава правния си интерес от искането с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Искането е основателно – направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен интерес от привличането на „ПМУ Инженеринг“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявената в исковата молба парична претенция от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенцията, определен от съда в евро.

При повторна проверка за редовност на исковата молба, съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, което налага даване на указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, които за процесуална икономия следва да бъдат дадени с настоящия акт.

На основание чл. 140 ГПК съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 37403/06.02.2026 г. и УКАЗВА на „Топлофикация София“ ЕАД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, с писмена молба с препис за насрещната страна, да приведе петитума на исковата си молба в съответствие с издадената заповед по чл. 410 ГПК, като съобрази, че между ИМ и заповедта по чл. 410 ГПК следва да съществува обективен идентитет и че следва да посочи точно и ясно как се претендират процесните суми от двамата ответници, с посочване на претендираните от всеки ответник суми.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания, съдът ще върне исковата молба и ще прекрати производството по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г., от 13:55 часа, за която дата и час да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, „ПМУ Инженеринг“ ООД като трето лице-помагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявената парична претенция, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците съответно: спрямо И. С. И. 1./ главница за цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в *********, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 395,77 евро, с левова равностойност 774,05 лева, ведно със законна лихва за периода от 24.06.2025г. до изплащане на вземането, 2./ мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023г. до 12.06.2025 г. в размер на 66,72 евро, с левова равностойност 130,50 лева, 3./ главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 16,85 евро, с левова равностойност 32,96 лева, ведно със законна лихва за периода от 24.06.2025г. до изплащане на вземането, 4./ мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 12.06.2025 г. в размер на 4,27 евро с левова равностойност 8,36 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37412/2025 г. по описа на СРС, 29 състав. спрямо Н. В. И. 1./ главница за цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в *********, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 395,77 евро, с левова равностойност 774,05 лева, ведно със законна лихва за периода от 24.06.2025г. до изплащане на вземането, 2./ мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023г. до 12.06.2025 г. в размер на 66,72 евро, с левова равностойност 130,50 лева, 3./ главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 16,85 евро, с левова равностойност 32,96 лева, ведно със законна лихва за периода от 24.06.2025 г. до изплащане на вземането, 4./ мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 12.06.2025 г. в размер на 4,27 евро с левова равностойност 8,36 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37412/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.

2

В исковата молба ищецът излага, че ответниците, в качеството на собственици на процесния имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.

1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения от длъжниците.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. С. И. е подал отговор на исковата молба, чрез адвокат С. К., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва да е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства ответникът да е приел наследството на собственика на имота.

Позовава се на изтекла погасителна давност. Относно топлинната енергия, отдавана на сградна инсталация, твърди, че цената й се определя по Методика, която е отменена от ВАС като незаконосъобразна, поради което суми в тази връзка не се дължат. Относно сумата за дялово разпределение намира предявения иск за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла от трето лице – ФДР, а не от ищеца. Поддържа, че по делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ.

Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. В. И. е подала отговор на исковата молба, чрез адвокат И. А., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства ответникът да е собственик или ползвател на имота, или да е приел наследството на собственика на имота. Твърди, че е извършил отказ от наследството на собственика на имота. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Относно топлинната енергия, отдавана на сградна инсталация, твърди, че цената й се определя по Методика, която е отменена от ВАС като незаконосъобразна, поради което суми в тази връзка не се дължат. Относно сумата за дялово разпределение намира предявения иск за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла от трето лице – ФДР, а не от ищеца.

Поддържа, че по делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: 1) по исковете за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; предоставяне на услугата дялово разпределение през процесния период, вземането за чиято цена в 3 претендирания размер е възникнало в неговия патримониум; 2) по акцесорните искове: съществуването и размера на главните вземания, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

УКАЗВА на ответниците, че е в тяхна тежест, при установяване на горните факти, да докажат погасяване на дълга, както и да докажат, че се отказали от наследството на собственика на процесния имот.

П о възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

УКАЗВА на ответника Н. В. И., на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение, че е извършила отказ от наследството на своята дъщеря Д. И. И..

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 37412/2025 г. по описа на СРС, 29 с-в.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач на страната на ищеца да представи по делото, намиращите се у него документи, свързани с отчитането и разпределянето на ползваната ТЕ в процесния имот за процесния период, в срок до първото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер на 200,00 евро, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на настоящото определение. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Ж., с адрес за призоваване: ***** ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, като ненеобходимо.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.