Решение № 127 от 20.03.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пещера, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска в присъствието на прокурора Т. К. Щ. като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240101053 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 5968/12.12.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от Ф. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. Ново село, общ. Батак, обл.

Пазарджик, ул. „Търговска“ № 59, със съдебен адрес: гр. Велинград, ул.

„Винчо Горанов“ № 6, ет. 1, чрез адв. С. М. от АК – Пазарджик, против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата Ф. Н. П. сумата в размер на 350,00 лв – обезщетение за претърпени имуществени вреди по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Пещера, съставляващи разходите за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение във връзка с подаден от Прокуратурата частен протест № 3212/29.06.2023 г. срещу Определение № 53/26.06.2023 г. по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че с Постановление от 30.05.2023 г. е прекратено 1 наказателното производство по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП Пазарджик, ТО - Пещера. Срещу така постановеното постановление била подадена жалба от лицето Мергюл Тефик П. пред Районен съд – Пещера, където било образувано ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера.

С Определение № 53/26.06.2023 г. по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера било отменено Постановление от 30.05.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Пещера. Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Пещера подала въззивен частен протест срещу Определение № 53/26.06.2023 г. по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера. Ищцата сочи, че за изготвяне на възражение срещу подадения протест ангажирала процесуален представител, на който заплатила сумата от 350,00 лв., за което обстоятелство сключили договор за правна защита и съдействие. Било подадено възражение срещу частния протест. По повод подадения частен протест било образувано ВЧНД № 705/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, като Определение № 53/26.06.2023 г. по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера било отменено, тъй като жалбата срещу прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство следвало да бъде оставена без разглеждане от районния съд. В определението на Окръжен съд – Пазарджик била указана възможност за обжалване по реда на чл. 200 от НПК. Тази процесуална правна възможност била използвана и с Постановление от 30.08.2023 г. Окръжна прокуратура – Пазарджик отменила като неправилно и незаконосъобразно Постановлението от 30.05.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Пещера.

Ищцата твърди, че в случая Прокуратурата не е изпълнила вменените й в чл. 127, т. 5 от Конституцията права и задължения да предприема действия по отмяна на незаконосъобразни актове. Сочи, че Прокуратурата е следвало да извърши преценка и да не подава частен протест във връзка, с който ищецът е ангажирал адвокат за изготвяне на отговор на този протест. Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 350,00 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение във 2 връзка с подадения от Прокуратурата въззивен частен протест №

3212/29.06.2023 г. срещу Определение № 53/26.06.2023 г. по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 49 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 350,00 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП – Пазарджик, ТОПещера, съставляващи разходите за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение във връзка с подаден от Прокуратурата въззивен частен протест № 3212/29.06.2023 г. срещу Определение № 53/26.06.2023 г. по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Счита, че подаването на протест от прокурора е регламентирано в процесуалния закон, поради което не може да бъде основание за ангажиране на отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Акцентира върху обстоятелството, че ищцата Ф. П. няма качеството на пострадал по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, тъй като същото се води за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, което е на просто извършване и в неговия фактически състав не се включва наличие на вредоносен резултат. Поради това евентуално допълнително настъпилите вреди не били съставомерни и не произтичали от престъпното деяние.

Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заедание ищцата Ф. П., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на ищцата – адв. С. М., в което излага съображения за основателност на предявения иск и моли за уважаването му.

Претендира разноски.

3

В съдебно заседание за ответника се явява прокурор Т. Щ., която моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По делото е постъпило писмено становище от ответника, чрез юрк. Ц. М., в което излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото Определение № 53/26.06.2023 г., постановено по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, е видно, че със същото е отменено като необосновано и незаконосъобразно Постановление на РП – Пазарджик, ТО – Пещера от 30.05.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Пещера, образувано и водено за престъпление по чл.

235, ал. 1 от НК, като делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

Срещу така постановеното Определение № 53/26.06.2023 г. по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, бил подаден частен протест от 29.06.2023 г. от прокурор при РП – Пазарджик, ТО – Пещера. Във връзка с депозирания частен протест било подадено възражение с вх. № 3344/06.07.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера от ищцата, чрез адв.

Димитър Димитров от АК – Пазарджик. За целта между ищцата Ф. П. и адв.

Димитър Димитров бил сключен договор за правна защита и съдействие (л.

22) и издадено изрично пълномощно от ищцата Ф. П. в полза на адв. Димитър Димитров (л. 23). Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие (л. 22), между страните по него било договорено възнаграждение в размер на 900,00 лв., от които: 350,00 лв. били заплатени в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие, а останалата сума в размер на 550,00 лв. следвало да бъде заплатена по банков път по конкретно посочена банкова сметка в срок до 31.08.2023 г. По повод постъпилия частен протест от 29.06.2023 г. от прокурор при РП – Пазарджик, ТО – Пещера било образувано ВЧНД № 705/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, по 4 което било постановено Определение № 380/11.07.2023 г., постановено по ВЧНД № 705/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

От представеното Определение № 380/11.07.2023 г. по ВЧНД № 705/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, се установява, че Определение № 53/26.0.2023 г. по ЧНД № 91/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера е отменено, като незаконосъобразно и производството по ВЧНД № 705/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е прекратено. Въззивният съд е приел, че престъплението по чл. 235 от НК няма пострадал, поради което първоинстанционният съд е следвало да остави жалбите срещу прекратителното прокурорско постановление без разглеждане и да прекрати производството, а не да ги разглежда и постановява съдебен акт по същество.

Доколкото районият съд е разгледал жалбите срещу прекратителното прокурорско постановление по същество и се е произнесъл с определение, то това определение било незаконосъобразно. В своето определение въззивният съд е указал, че проверката на прокурорския акт би могла да бъде реализирана само по вътрешноведомствен път, указан в текста на чл. 200 от НПК и изпълняващ стандарта за пълноценна и ефективна охрана на правото на защита в случаите, при които съдебната намеса не е допустима.

Впоследствие по повод постъпила в Окръжна прокуратура – Пазарджик жалба от лицето Мергюл Тефик П. против Постановление от 30.05.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП - Пазарджик, ТО – Пещера, била образувана пр. преписка № 2043/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик. Видно от съдържанието на Постановление от 30.08.2023 г. по пр. преписка № 2043/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик, със същото е уважена жалбата на Мергюл Тефик П. срещу прекратителното прокурорско постановление от 30.05.2023 г. на първоинстанционната прокуратура и е отменено Постановление от 30.05.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП - Пазарджик, ТО – Пещера. Не е спорно между страните, че към настоящия момент досъдебно производство № 181/2021 г. по описа на РУ – Пещера, пр. преписка № 2440/2021 г. по описа на РП - Пазарджик, ТО – Пещера, е висящо.

5

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

За да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Прокуратурата на Република България е необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на делинквента – служител на ответника, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) твърдените в исковата молба имуществени вреди да са причинени вследствие на виновното и противоправно поведение на служител на ответника при или по повод изпълнение на възложената му работа.