Решение № 540 от 12.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Цветан Ив. Колев като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602548 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА,

ЦВЕТАН КОЛЕВ при секретаря Димитрина Сюлейман, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 2548 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 15.12.2021 г. по НЧХД № 15322/2019 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 6-ти състав, е признал подс. Г. Б. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 (хиляда) лева. Оправдал е подсъдимия по повдигнатото обвинение за това, че на 06.06.2019 г., в гр. София, в предаването „Честно казано“, водено от Л.К., излъчено по телевизия „Е.“, е казал, че П. Н. П. и Т. В. Г. издавали „ нечленоразделни викове“, както и че „се опитвали да разбият вратата на фирмата му“. Осъдил е подсъдимия, на основание чл.

45 от ЗЗД, да заплати на частния тъжител (ЧТ) и граждански ищец (ГИ) П. Н. П. сумата от 1

3 000 (три хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане, като частично е отхвърлил приетия за разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск до пълния му предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ЧТ и ГИ Т. В. Г. сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане, като частично е отхвърлил приетия за разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск до пълния му предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимото лице да заплати на ЧТ и ГИ П. Н. П. и Т.

В. Г. направените по делото разноски, в размер на 3 670 (три хиляди шестстотин и седемдесет) лева, както и да заплати по сметка на СРС държавната такса върху уважената част от гражданския иск, в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, а също и разноски по делото, в размер на 520 (петстотин и двадесет) лева.

Недоволни от така постановената присъда са останали адв. К. Д., САК – упълномощен защитник на подс. Г. Г., както и единият от упълномощените повереници – адв. М. М., БлАК, на ЧТ и ГИ П. Н. П. и Т. В. Г., които, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подават въззивни жалби, като тази на упълномощения защитник на подсъдимия е поконкретно срещу наказателно-осъдителната част на посочения съдебен акт.

Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия се твърди, че присъдата на СРС е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е неправилна. Сочи се, че първият съд неоснователно е отказал да допусне относими към предмета на доказване доказателствени искания на защитата, а именно оглед на видеозаписите от случилото се в дните между 03.06. – 05.06.2019 г., при срещите между подс. Г. и ЧТ П. и Г. в гр. Видин, с което е лишил подсъдимия от възможността да докаже истинността на твърденията, инкриминирани с тъжбата. Изтъква се, че поведението на тъжителите, обективирано във видеозаписите, е показателно за това, че е провокирало остра превъзбуда и неприязън у подс. Г., както и страх за съпругата му, което е показателно за емоционалното му състояние към този момент. В подкрепа на доводите, изложени в жалбата, се сочи, че в телевизионните си участия по телевизия „Е.“ подсъдимият пресъздава именно случилото се между него и ЧТ П. и Г., своите възприятия и емоции със собствени средства и в случай, че видеозаписите се изгледат ще се установи, че ЧТ бутат подсъдимия, навлизат в личното му пространство и осъществяват нежелан контакт за интервю в продължение на три дни. Развиват се аргументи, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, е недоказано, а по делото не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението, че ЧТ и ГИ са били опозорени и името им в журналистическите среди е било накърнено и са претърпели вреди от инкриминираното деяние. Възразява се срещу „нарояването“ на експертизи, струващи на подсъдимия 1 670 лева и определеното възнаграждение на вещите лица, изготвили същите, което защитникът намира за прекомерно. Сочи се, че неправилно първият съд е отказал да присъди разноски в полза на защитата, по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, след като частично е отхвърлил предявените срещу подсъдимия граждански искове. Излагат се съображения за пристрастност и предубеденост на решаващия първоинстанционен съд. Желае се отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс. Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, приетите за разглеждане граждански искове да бъдат отхвърлени и разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на ЧТ.

От своя страна, упълномощеният повереник на ЧТ обжалва с въззивната си жалба присъдата на СРС, в частта относно размера на наложеното административно наказание на подсъдимия и размера на уважения граждански иск. Повереникът намира, че наложеното на 2 подсъдимия административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, е прекомерно занижено и не съответства на тежестта на извършеното престъпление, а присъденото обезщетение за вреди, претърпени от ЧТ и ГИ – занижено и несъответно на степента на увреждането им.

С подадените въззивни жалби не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В останалата част, с която подс. Г. е оправдан по обвинението за това, че на 06.06.2019 г., в гр. София, в предаването „Честно казано“, водено от Л.К., излъчено по телевизия „Е.“, е казал, че П. Н. П. и Т. В. Г. издавали „ нечленоразделни викове“, както и че „се опитвали да разбият вратата на фирмата му“, присъдата на СРС не е обжалвана, поради което следва да се приеме, че е влязла в сила.

В разпоредително заседание на 27.02.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В откритото съдебно заседание, проведено на 24.04.2023 г., упълномощеният повереникът на ЧТ и ГИ П. П. – адв. М. М., САК, намира, че присъдата е правилна и законосъобразна, почиваща на събраните по делото доказателства. Изразява недоволство единствено от размера на наложеното наказание и от размера на присъденото на пострадалите обезщетение. Сочи, че наложеното от първия съд наказание, под формата на „глоба“ в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК размер, не отговаря на тежестта на извършеното от подсъдимия и не може да постигне целите на генералната и специалната превенция. Навежда доводи в тази насока. Изразява несъгласие с допълнението към въззивната жалба, подадено от упълномощен защитник на подсъдимото лице. Счита за неоснователна позицията на същия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ангажира мотиви в подкрепа на становището си. Застъпва, че едва след провеждане на съдебното следствие съдът дължи правна квалификация, въз основа на събраните в него доказателства. Излага аргументи в насока това си разбиране, като прави разграничение между дела от общ и частен характер. Желае потвърждаване на присъдата на СРС, като се увеличи размера на наложеното на подсъдимото лице наказание и размера на присъдените на ГИ обезщетения.

Упълномощеният повереникът на ЧТ и ГИ Т. Г. – адв. П. А., САК, желае, с оглед процесуална икономия, да се приеме, че всичко, изтъкнато от упълномощения повереник на ЧТ и ГИ П. П. – адв. М. М., САК, е относимо и по отношение на ЧТ и ГИ Т. Г.. Заявява, че делото има и обществена значимост. Изтъква, че то е имало отзвук из цяла България, като дори е имало и декларация и писма от международната журналистическа общност. Изразява и той становище за неоснователност на допълнението към въззивната жалба, което дори счита и изложеното в нея и използвания език за неколегиални. Желае налагане на по-високо наказание на подсъдимото лице и увеличаване размера на присъденото обезщетение.

Частния тъжител и ГИ П. П., редовно призован, не се явява, като чрез упълномощения си повереник – адв. М. М., САК, изразява липса на възражение делото да се гледа в негово отсъствие. Поради неявяването си, същият не ангажира лично становище по основателността на подадената от упълномощения му повереник въззивна жалба, респективно по тази с допълнение, депозирана от упълномощената защита на подсъдимия.

3

Частният тъжител и ГИ Т. Г. сочи, че за двадесет години работа в медия не му се е случвало такова унижение, което бил получил от подсъдимия. Излага, че изпитаното страдание и подигравки от колеги, близки, приятели и роднини тежко се преживява. Оставя на преценката на съда.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. М. Л., САК, поддържа въззивната жалба с допълнение, по съображенията, изложени в нея. Намира присъдата на СРС за постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилна. Излага, че изначално съдебното производство е започнало при грешна дадена от съдията – докладчик правна квалификация на изложените в частната тъжба обстоятелства. От теоретична страна сочи разлики между престъпленията „клевета“ и „обида“, които съотнася и към конкретиката на процесния казус. Визира процесуални нарушения и пропуски, според него, в съдопроизводствената дейност на първия съд по отношение и на разноските, и на гражданския съд. Коментира липсата на цифрово изразената правна квалификация по чл. 26 от НК, при положение, че с думи е споменато „продължавано престъпление“. Изтъква, че не е ясно какво е окончателното становище на съда, а и на страните, по направените в частната тъжба твърдения за повече от две дати – дали претендираните за извършени на тях деяния са инкриминирани или не. Моли за конкретен и обоснован отговор на всичките си оплаквания, които е поставил в допълнението на въззивната жалба. Желае отмяна на първоинстанционната присъда и връщането на делото за ново разглеждане на първия съд, с присъждане на разноски на подсъдимото лице.

Подсъдимият Г. Б. Г. изцяло подкрепя изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и в пледоарията на защитника му. Излага обстоятелства по същество на делото. Твърди, че е осъден от първоинстанционния съд за това, че е защитил семейството си, достойнството си и истината. Изразява вяра в тържеството на правдата и в правото на гражданите да говорят свободно и публично да изразяват своето свободно мнение и да говорят без страх истината на глас. Желае „отхвърляне“ на осъдителната присъда на първата инстанция, постановяване на нова, оправдателна присъда спрямо него и присъждане на всички деловодни разноски по делото.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че същият е постановен при допуснати от районния съд две самостоятелни, съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила. Едното от тях притежава характеристиките на такова по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, изразяващо се в противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея. Другото – на условно определеното като „абсолютно“, отстранимо, съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 от НПК, изразяващо се в неясни мотиви на присъдата, в частта относно съставомерността на деянията по основния състав по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК и по квалифицираните състави по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, до степен, приравняваща се на пълна липса на мотиви по този правен въпрос.