Определение № 15943 от 27.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15943 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20261110104552 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА назначаването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 260 евро, вносим от страните в 1-седмичен срок по следния начин: 150 евро от ищеца и 110 евро от ответника.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: тел. ***, специалност: Финанси.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесени депозити.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.06.2026 г. от 09:55 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

Д. Н. М. е предявил срещу „Ю...“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, 1 ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит PLUS-19794730/16.01.2023 г. поради протИ.речието му със закона.

Ищецът твърди, че сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за потребителски кредит PLUS-19794730/16.01.2023 г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв. при ГПР от 23,57 %, лихвен процент от 20,43 % и застрахователна премия в размер на 4 981,20 лв. Общият размер на задължението по договора се равнявало на 24 163,44 лв., която ищецът се задължил да върне на 84 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 287,66 лв. Ответникът бил правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. В клаузата на чл. 2 от договора било уговорено заплащане от потребителя и на такса ангажимент в размер на 250 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Ищецът навежда възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради протИ.речието му със закона. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на уговорения ГПР, и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, който бил посочен единствено като абсолютна стойност с цифрово изражение на процента. Счита, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува клаузата в договора, уреждаща размер на ГПР, и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, протИ.речи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Твърди, че в договора не е посочен размерът на уговорената възнаградителна лихва – нито нейният общ размер за целия период на договора, нито нейният месечен размер като част от месечната погасителна вноска. Поддържа, че фиксираният лихвен процент също бил посочен единствено като абсолютна стойност, без да става ясно какво точно съдържа и как е изчислен спрямо общия размер на ГПР. Твърди, че в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в погасителния план към договора не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми и не е конкретизирано какво точно включва размерът на месечната погасителна вноска, нито каква част от отделните задължения на кредитополучателя се погасяват с всяка вноска. Счита, че в случая хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима, поради което целият договор следва да бъде обявен за нищожен поради протИ.речието му с нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че процесният договор е сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, чийто правоприемник е ответното дружество. Поддържа, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в клаузата на чл. 3 са посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР. Посочва, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с цел вземане на информирано решение за сключване на процесното кредитно правоотношение. Твърди, че сключването на допълнителна застраховка „Защита на плащанията“ е резултат от информиран и икономически обоснован избор от страна на потребителя, който е предварително и изрично 2 уведомен за нейния доброволен и незадължителен характер. Поддържа, че изплащането на дължимите застрахователни премии е предвидено едновременно с изплащането на месечните погасителни вноски по договора за кредит, тъй като така двете правоотношения /кредитното и застрахователното/ се обединяват с цел улеснение на потребителя. Не оспорва, че размерът на застрахователните премии не е включен в общия размер на ГПР, но твърди, че тя не следва да бъде включвана в него поради липса на предпоставките по пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК. Поддържа, че предвид фиксирания размер на възнаградителната лихва кредиторът има задължение да включи в договора погасителен план, съдържащ единствено размера, броя и периодичността на вноските, което в случая е сторено.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявения иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за кредит и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже действителността на процесния договор чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че клаузите в него са индивидуално уговорени.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: сключването между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ на процесния Договор за потребителски кредит PLUS-19794730/16.01.2023 г.; че ответното дружество е правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ; че размерът на застрахователните премии не е включен в общия размер на ГПР, уговорен по договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4