Решение № 2565 от 26.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2565 гр. Пловдив, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330121300 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 и чл.19, ал.4 ЗПК, както и чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клауза, предвиждаща такса за разглеждане в договор за потребителски кредит от 02.03.2022г., сключен между ищцата М. Н. и ответника "ЮтеКредит България" ЕООД. Ищецът твърди, че клаузата накърнява добрите нрави, заобикаля закона, неравноправна е и нарушава изискванията за потребителските договори.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

За основателността на първия от предявените алтернативни искове по чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, следва да се налице следните предпоставки: сключен договор за кредит, съдържащ клауза за разглеждане и предпоставки за нейната нищожност.

Установява се от приложения от ищеца договор за паричен кредит, чието сключване на се оспорва от ответника, сключването на договора между ищеца и ответника и предвиждането на еднократна такса за разглеждане.

На първо място, следва да се вземе предвид размерът на таксата – 247,50 лв. в сравнение с другите параметри на договора, а именно – 643,69 лв. договорната лихва. Таксата за разглеждане представлява повече от една трета от възнаградителната лихва. От изложеното може да се направи извод, че 1 самият размер на таксата излиза извън рамките на добросъвестността, тъй като се дължи за „услуга“, която съпровожда основаната предоставяна услуга – ползването на заемната сума, а размерът й съставлява значителна част от възнаградителната лихва.

Следва да се обсъди и предметът на самата такса. Услугата по разглеждане е във връзка с усвояване на кредита. Таксата за разглеждане е свързана с решението на кредитора дали да сключи договора, а той се сключва с предаването на заемната сума, т.е. с усвояването на кредита. Следователно, касае се именно за такса за усвояване на кредита. Дейността по формиране на воля от едната страна по договора относно неговото сключване е част от фактическия състав по сключването, а не е част от изпълнението на договора.

Ето защо срещу уговорената такса не се престира реална услуга. Липсата на насрещна престация води до извод за накърняване на добрите нрави с процесната клауза.

Въз основа на всичко изложено искът е основателен на първото основание и следва да се уважи, като се прогласи нищожността на клаузата. Не следва да се разглеждат останалите основания за нищожност.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е поискал и доказал разноски в следния размер: 50 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Такова е уговорено в договора за защита и съдействие, като не се обориха от ответника предпоставките на чл.38 от ЗА. Ниската правна и фактическа сложност на делото не съответства на по-висок размер на хонорара.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮтеКредит

България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Черковна" №38, ет. 1, офис 4, по предявения от М. И. Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката от Договор за паричен кредит №***/02.03.2022г., обективирана в чл.6.1. от Договора, предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане, в размер 247,50 лв.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807 да плати на:

М. И. Н., ЕГН:**********, сумата от 50 лв. – за платена държавна такса;

2

Адв. С. К. Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.38 ЗА , сумата от 200 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3