Решение № 22 от 22.02.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Сливница, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Н. Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200346 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. П. С., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш серия К № 8465266 от 31.10.2023г., издаден от ОДМВР – София, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - София, като въззиваема страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Със съпроводителното писмо оспорва жалбата.

Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 31.10.2023г., в 07:36 часа, по гл. път ПП- I-8, в района на 40+500 км., се движил лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер”, с рег. № ........ със скорост, посочена в ЕФ от 84 км/ч. при разрешена скорост от 60 км/ч. и с посока на движение според ЕФ към гр. София. В ЕФ изрично е вписано и 1 превишението на скоростта, възлизащо на 24 км/ч. Скоростта е установена с автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 653, фиксиращо скорост, дата и час и е заснета със снимка № 65105 от 31.10.2023 г., където измерената скорост е посочена на 87 км/ч. След изготвения снимков материал от техническото средство била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и на собственика на автомобила – Н. П.

С. бил издаден ЕФ Серия К №8465266 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

По делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № от 31.10.2023 г., от което се установява, че на 31.10.2023 г. автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 653 е било поставено на място за контрол ПП-I-8 40+500 км. с посока на контролираните превозни средства от гр. Сливница към гр. София при ограничение на скоростта от 60 км/ч. Началото на работа е отбелязано в 07:30 часа и край на работата в 8:30 ч.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. за мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение със срок на валидност до 24.02.2020 г. По делото е представен и протокол от проверка, от който се установява, че системата за контрол съответства на одобрения тип.

От приложената по делото справка за собственост се установява, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя.

От заключението на вещото лице се установява, че след проучване и оглед точка с координати 42.78031 и 23.17257 се намира в границите на км. 41 /40+500/. Този участък започва 420 м. след моста на кръстовището за гр.

Костинброд – с. Пролеша и завършва на 170 м. след кръстовището за гр.

Божурище. Пътят е с две платна за движение в двете посоки, разделени с двойна непрекъсната линия М2 по две ленти всяко платно, разделени с единична прекъсната линия М3. В точка с координати 42.78106 и 23.17147 км.

40+375 има поставен знак В 26 с ограничение на скоростта от 60 км./ч.

След направено измерване и налагане на посочените в снимка от клип № 65105 на радар TFR1-M № 653 точка с координати 42.78044 и 23.17254 се намира в началото на отбивката пред входа на необозначена фирма срещу Оскар-Ел на ПП I-8 Калотина – София. Камерата е била с обсег на действие 80 м. В режим на заснемане на приближаващи се обекти. Вещото лице е установило, че в момента на заснемането процесният автомобил е бил подминал пътния знак и е бил в обхвата на камерата на разстояние по голямо от 45 м. след знака и е бил в зоната му на действие. Камерата е моглла да засече скоростта на автомобила. Вещото лице е потвърдило, че координатите на знака и радара съответстват на тези измерени на място при огледа и показани в сайта на Гугъл карти.

2

От справка на Областно пътно управление се установява, че в района на км. 40+300 и км. 41+300 през октомври 2023 г. имало ограничение на скоростта от 70 км./ч. и 50 км./ч., въведено с пътен знак В26 в посока от гр.

Драгоман към гр. София. Движението е редуцирано със знак Ж15 от две ленти в една лента. Между двете посоки на движение има двойна непрекъсната линия. В обратната посока от гр. София към гр. Драгоман има две ленти за движение и няма пътни знаци за ограничение на скоростта и допустимата скорост е 90 км./ч. След направената съпоставка със заключенито на вещото лице става ясно, че се справката се отнася за участък, който се намира на известно разстояние след мястото където е заснет нарушителя в посока гр. София. Поради това съдът взе предвид заключението на вещото лице.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали – писмени доказателства /електронен фиш серия К, справка за регистрация на МПС, заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване/ и заключение на вещо лице. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, касаещо автоматизирано техническо средство и Протокол за проверка от проверка на мобилна система за видеоконтрол се установява, че процесната мобилна система за видеокотрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и затова е процесуално допустима.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ 3 място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

Съдът намира, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. По силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ е приравнен по своите правни последици на наказателно постановление, което обаче не означава, че към него автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма реквизити, срокове за издаване. В настоящия случай обжалваният електронен фиш отговаря на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа всички необходими реквизити като неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за неспазване на установената форма и липса на всички установени в закона реквизити.

Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП , електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т. е. се генерира автоматично, на база информация, постъпила от автоматизирана система. При това съдът счита, че в конкретния случай са изпълнение предпоставките за издаване на оспорения от санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на автоматизираната система, използвана за контрол на скоростта. По време на извършване на процесното нарушение, действащата тогава и приложима на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН редакция на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП 4 допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение. С извършените законодателни промени приложното поле на ускорената процедура за издаването на електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т. ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. Законовият текст не разграничава техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е, че нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя. С оглед горния анализ, процедурата за издаване на процесния ЕФ за налагане на глоба по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП за така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП е проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя в обратния смисъл.