Решение № 261784 от 27.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 03.05.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН

Б. при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. № 6397 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С.К.Х. чрез адвокатско дружество „Г. и П.“ срещу „ЗАД Б.В.и.г.“ АД *** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/ вр. чл. 189, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за сумата от 44 981,48 лв, предявен като частичен от претенция за 114 981,48 лв, и осъдителен иск с правно основание и чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 114,60 лв.

Ищцата твърди, че на 30.11.2017 г. след хоспитализация е била оперирана във Военно-медицинска академия (ВМА) във връзка с констатирано увеличаване на щитовидната жлеза и образуване на възли с поставена крайна оперативна диагноза „Струма недоза пермагна“. Била изписана от болницата на 01.12.2017 г. с вписано в епикризата състояние „клинично здрава“, въпреки констатирана във ВМА пареза на гласни връзки, без това да е вписано в епикризата. След изписването настъпили тежки изменения в здравословното състояние на ищцата, изразяващи се в отслабване на гласа, задух и затруднено дишане, подуване в областта на шията. В исковата молба се релевира твърдение, че влошаването на здравословното състояние на ищцата било в резултат на неуспешно проведена оперативна интервенция. Поради измененията в здравословното й състояние, ищцата посетила на 07.12.2017 г. д-р В.К., който й поставил диагноза пареза на гласните връзки и ларингса. На 21.12.2017 г. ищцата посетила д-р М.В., като поставената й диагноза била парализа на гласните връзки и ларингса. Записаното в амбулаторен лист № 002861/21.12.2017 г. обективно състояние било неподвижност на двете гласни връзки и парамедиално положение. И при двете посещения на ищцата била назначена гласова рехабилитация, която не дала резултат. За периода от 09.01.2018 г. до 05.06.2018 г. ищцата посетила и други лекарски кабинети. През август 2018 г. ищцата С.Х. била хоспитализирана за лечение в УМБАЛ „Софиямед“ отделение „уши, нос, гърло“ на 15.08.2018 г., и изписана на 18.08.2018 г. с диагноза „остър лимфаденит на лицето, главата и шията“. На 21.08.2018 г. ищцата била пирета по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, поради остър задух. При извършена фиброларингоскопия в същата в същата болница, била установена пълна двустранна рекуренсова парализа в медиална позиция с минимален глотичен просвет. Била й направена трахеостома и опирация на гласни връзки с лазери и била изписана на 24.08.2018 г. На 10.09.2018 г. отново била приета по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, поради нарушение на функционирането на трахеостома. На 11.09.2018 г. била извършена втора операция на ищцата, при която бил имплантиран ребрен хрущял. На 26.09.2018 г. поради получен отново задух била приета за трети път в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ и отново й била извършена операция. На 12.03.2019 г. на ищцата била извършена още една операция в болница „Аджъбадем Саглък Хизметлери ве Тиджарет А.Ш.“. Представителите на ищцата твърдят, че усложненията, констатирани в последващите оперативни интервенции, били вследствие извършената първа операция на щитовидната жлеза във Военно-медицинска академия.

В исковата молба се твърди, че в настоящия момент състоянието на ищцата е стабилизирано, но не е и нямало да бъде възстановено.

Говорът на ищцата не било възможно да бъде възстановен, дишането й било трудно, не била в състояние да работи и не можела да извършва никакви физически натоварвания, дори елементарните, което я карало да се чувства безпомощна и слаба и се отразявало отрицателно на семейството й. На ищцата били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, трайно увреждане на гласовите функциии, затруднено дишане, притеснение и потиснатост. Налице била и негативна промяна в поведението на ищцата, изразяваща се в чувства на отчаяние, изолираност, потиснатост, отчужденост и понижена активност, поради изгубване на възможността за нормална комуникация. В исковата молба се твърдят и причинени материални вреди, изразяващи се в разходите за операцията в „Аджъбадем Саглък Хизметлери ве Тиджарет А.Ш.“.

Ответникът „ЗАД Б.В.и.г.“ АД *** бил застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № **********L00173, по която са застраховани лицата, упражняващи медицинска професия в лечебното заведение, в което била извършена първоначалната операция.

На основание изложените обстоятелства, в петитума на исковата молба представителите на ищцата С.К.Х. правят искане до съда да осъди ответника „ЗАД Б.В.и.г.“ АД *** да заплати на ищцата следните суми:

44 981,48 лева като частична искова претенция от общо 114 981,48 лева, от които 30 000 лева като частична искова претенция от общо 100 000 лева претендирани неимуществени вреди, и 14 981,48 лева причинени материални вреди – застрахователно обезщетение по предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 114,60 лева по иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за периода от 25.04.2019 г. до 13.05.2019 г.

Ответникът „ЗАД Б.В.и.г.“ АД *** в отговора и допълнителния отговор оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за необхващане на претенцията от застрахователното покритие на застраховката „гражданска отговорност“, поради предявяване на претенцията след изтичане на срока на застрахователната полица, както и оспорва твърдението на ищцата, че операцията била неуспешна и оспорване на причинната връзка между проведената операция и твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищцата; твърдение за извършване на оперативната интервенция в съответствие с изискванията за добра медицинска практика. Прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Третото лице – помагач Военно-медицинска академия

(ВМА) гр. София, намира исковете за неоснователни и формулира искане да бъдат отхвърлени.

При тези данни съдът намира следното от фактическа страна.

Видно от представените по делото писмени доказателства между ответника „ЗАД Б.В.и.г.“ АД *** като застраховател и третото лице – помагач по делото Военно-медицинска академия (ВМА), гр. София, е сключена задължителна застраховка „професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, съгласно застрахователна полица № **********L00173/29.11.2016 г., със срок на действие 00.00 ч. на 01.12.2016 г. – 24.00 ч. на 30.11.2017 г. Между страните не е налице спор, че на 30.11.2017 г. във Военно-медицинска академия (ВМА) гр. София е проведена операция на щитовидна жлеза на ищцата С.К.Х., с оперативна диагноза „Струма недоза пермагна”. На 25.01.2019 г. ищцата е поканила ответното дружество „ЗАД Б.В.и.г.“ АД ***, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от неуспешна медицинска операция, извършена от ВМА в размер на 100 000 лв., но плащане не последвало, като дружеството постановило изричен отказ, съгласно писмо от 18.03.2019 г. ВМА също отказала да репарира претендираните от ищцата вреди, видно от писмо от 03.01.2019 г.

По делото са приети като писмени доказателства медицинските документи, издадени във връзка с лечението на ищцата /л. 13 и сл. от делото/, от които е видно, че ищцата е получила след операцията частична пареза на гласните връзки, както и че е клинично здрава. Преди интервенцията е било констатирано значително увеличение на размерите на щитовидната жлеза, съгласно епикриза от ВМА от 01.12.2017 г. Впоследствие от епикризи, издадени от УМБАЛ Софиямед и УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД, се установява, че ищцата е лекувана с диагнози – остър лимфаденит на лицето, главата и шията, задух, нарушение на функционирането на трахеостома, промяна в гласа, след присаждане на хрущял по повод парализа на гласните връзки след операция на щитовидната жлеза. Прието като писмено доказателство е и заверено копие на операционния дневник /л. 255 и сл. от делото/.

От заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза от 11.11.2019 г. се установява, че при ищцата е налице пълна двустранна парализа на гласните връзки. Според експерта първаначално при ищцата е била налице първоначална пареза, вследствие на операция във ВМА на 30.11.2017 г., представляваща миницервикотомия, тиреидектомия, дренаж, а впоследствие и като резултат от тази операция и увреждане на гласовите функции на ищцата. При прегледа на ищцата на 27.11.2017 г., т.е. преди операцията е отбелязана диагноза „Струма недоза пермагна”, без да са посочени други заболявания, респ. пареза или парализа. Последните диагнози са сериозни заболявания и не могат да бъдат пропуснати при преглед. Според експерта е налице причинно – следствена връзка между извършената операция и нанесеното увреждане на гласните й връзки. Нанесеното увреждане е с необратим характер на гласовите функции, дихателната и гълтателната функция. Курсовете по физиотерапия, които ищцата е провела през 2018 г. не могат да доведат подобрение на дишането и нарушенията на говора, а единствено до подобрение на психологическия комфорт на пациента. Според вещото лице в хирургичната практика няма ограничение в броя на операциите, които може да извърши един хихург на ден, още повече е налице оперативен екип. При определени условия – наличие на много голям злокачествен туморен процес е възможно да настъпи пареза на нерв, като рисковете за провеждането на операцията нарастват, но в случая няма такива данни. Според експерта ищцата е подписала информирано съгласие за планова операция, с посочени евентуални усложнения, свързани с интервенцията – изтръпване на лицето и ръцете, възможно увреждане на гласовите нерви, но впоследствие при всички болни се постига трайно възстановяване чрез провеждане на гласова рехабилитация. Според вещото лице този текст е заблуждаващ за пациентите. Вещото лице не е установило документ за предоперативна консултация със специалист УНГ.

Видно от заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинската експертиза от 21.04.2022 г., при ищцата е налице пълна двустранна парализа на гласните връзки, която е настъпила в резултат на травматично увреждане на възвратния нерв при процесната оперативна интервенция - миницервикотомия, тиреидектомия, съгласно оперативен протокол № 668/30.11.2017 г. Налице е причинно – следствена връзка между оперативната интервенция и трайното увреждане на гласните гънки на ищцата. Според вещите лица гласовата, дихателната и гълтателната функции при същата са необратимо и трайно нарушени.

Физиотерапевтичните процедури са от голямо значение за преодоляване на последиците и при тези операции и поддържане на дишането. Операциите от този тип протичат под обща интубационна анестезия, като няма ограничение в броя на операцците, извършвани от един екип. Според експертите показанията за оперативно лечение в този случай се определят от специалист ендокринолог.

Пациентката е била информирана за състоянието си и операцията. Клиниката към ВМЕ отговаря на всички правила и стандарти на добрата медицинска практика.

Лекарите от клиниката са имали адекватна реакция по време на следоперативния период.

Ищцата е провела трикратно през 2018 г. десетдневен курс по физиотерапия. Според отговора на вещото лице ендокринолог в случая се касае за пациентка с тиреоидит на Хашимото с дългогодишна давност, която преди лечението не е провеждала медикаментозно лечение, поради еутиреодно състояние на жлезата. По делото липсва медицинска документация преди провеждане на операцията.

По делото са събрани гласни доказателства.

Разпитаната свидетелкаВ.Х., дъщеря на ищцата, твърди, че си спомня за операцията на майка си на тридесети ноември. Била извършена следобяд, поради ангажираност на екипа. Операцията била извършена във ВМА, тъй като майка й считала, че болницата е голяма и сигурна. Била клинично здрава при приема в болницата. След операцията видяла майка си и тя не можела да диша, била поставена на кислородно дишане. Лекарят й казал, че има засегнати гласни струни, но това било нормално и ще се оправи. Но това не се случило, като и към момента майка й говори много тихо, шепнейки. Не може да диша. Твърди, че преди операцията майка й била много деен човек, работохолик, но вече не е така, тъй като се е превърнала в психично съсипан човек. След операцията посещавали други болници и навсякъде им казвали, че майка й има пълна пареза, няма нерв и няма да се оправи. Опитали рехабилитация, но нищо не се получило. Майка й продължавала да не може да диша. Опитали и лечение в Турция, но то отново било неуспешно. Закупили апарат за измерване на количеството кислород, като при нея то е на долната граница. Изпитва страх, че може да се задуши, когато получи пристъп. Била здрава жена, единствено имала проблими с щитовидната жлеза.