Определение № 68 от 18.03.2020, Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер година

18.03.2020 град

Кърджали

Кърджалийският административен съд състав

На

18.03. година

2020

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР

АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Виктор

Атанасов административно дело номер

114 по описа за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по молба от Д. П. Н., като заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020, подадена чрез адв. Н.В. от от ***, преупълномощена от Адвокатско дружество „***”, със съдебен адрес *** – ответник по жалбата по административно дело №1114/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, с посочено правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, с която се иска допълване на съдебно решение №41 от 12.02.2019 год., постановено по същото административно дело, в частта му разноските, а именно – с молбата се иска на ответника по жалбата да бъдат присъдени направените съдебни разноски, съразмерно с потвърдената част на решението на РУО, за която е отхвърлена жалбата с посоченото решение.

В молбата се сочи, че в хода на съдебното производство ответникът е претендирали направени разноски в размер на 3168.96 (три хиляди сто шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева с включен ДДС - платено адвокатско възнаграждение, съобразено с изискванията на Наредба за минималните адвокатски възнаграждения по делото. Сочи се, че с нарочна молба са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар за правна защита и процесуално представителство пред АдмС - Кърджали преди края на устните състезания. Твърди се, че по отношение така претендираните разноски, направени от ответника в първоинстанционното производство, няма произнасяне в Решение №41 от 12.02.2020 год., постановено по административно дело №114/2019 год., а видно от текста на същото/вероятно се има предвид диспозитива на решението/, жалбата на община Крумовград била частично отхвърлена, съответно Решение №РД-02-36-253 от 21.02.2019 год. на Д. П.

Н., като заместник - министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020, било частично потвърдено.

Предвид това, на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, с молбата се иска да се допълни решението в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на Д. П. Н., като заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020, направените в хода на първоинстанционното производство разноски за адвокатски хонорар, в размер на 2848.64/две хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева с ДДС, в част, съразмерна на потвърдената част от обжалваното Решение №РД-02-36-253 от 21.02.2019 год. на Д. П. Н., като заместник - министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020.

Ответникът по молбата – община Крумовград, е получил съобщение и препис от така постъпилата в съда на 27.02.2020 год. молба, на датата 10.03.2020 год., чрез упълномощения си процесуален представител – адв.М.С. от АК-***, като в указания му едноседмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК, т.е. до 17.03.2020 год. включително, от страна на същия не е представен писмен отговор по молбата за допълване на решението в частта му за разноските.

За да се произнесе по така подадената молба, настоящият съдебен състав, съобрази и взе предвид следното:

Подадената от ответника по жалбата молба, съдържаща искане за допълване на съдебно решение

№41 от 12.02.2020 год., постановено по административно дело №114/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали, в частта му разноските, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, е изпратена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата 26.02.2020 год., видно от известието за доставяне с баркод *** на куриерска фирма „Спийди” и е постъпила в съда на

27.20.2020 год., регистрирана в деловодството с Вх.№552 от същата дата, а пълен препис от решението, чието допълване се иска, видно от приложения по делото, подписани и оформен, втори екземпляр от съобщението, е получен от процесуалния представител на ответника по жалбата, на датата 26.02.2020 година. При това положение следва да се приеме, че молбата с искането за допълване на решението в частта му за разноските, е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от връчване на съобщението, ведно с пълен препис от решението, предвид дадения в самото решение

14/четиринадесет/ - дневен срок за неговото обжалване, съобразно разпоредбата на чл.211, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение, в частта му за разноските. В настоящия случай, молбата е изпратена по пощата още в деня на получаването на съобщението, ведно с пълен препис от решението – 26.02.2020 год. и е постъпила в съда на следващия ден – 2.02.2020 год., от което следва, че същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – ответник по жалбата в производството по административно дело №114/2020 год. по описа на съда и като такава е процесуално допустима, за разглеждане и произнасяне по същество.

За да се произнесе по така подадената молба за допълване на решението в частта му за разноските, съдът съобрази следното:

С Решението под №41 от 12.02.2020 год., постановено по административно дело №114/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали, е ОТМЕНЕНА т.2 от Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019 год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020/ОПРР/, за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по Административен договор от 07.10.2016 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), сключен между МРРБ и община Крумовград, с която не е извършена верификация и плащане на разходи, в размер на *** лева (*** лева и ** ст.), представляващи безвъзмездна финансова помощ/БФП/, отчетени в подадено искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия към сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община Крумовград И Е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на община Крумовград, с адрес – ***, с ЕИК ***, ***, представлявана от кмета С. К. М., в останалата й част – против т.3 от Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019 год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020/ОПРР/, за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по Административен договор от 07.10.2016 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП), сключен между МРРБ и община Крумовград, в размер на *** /***/ лева, като със същото решение е ОСЪДЕНО Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на община Крумовград, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявана от С. К.

М. – кмет на община Крумовград, направени по настоящото производство деловодни разноски, в размер на 2196.38/две хиляди сто деветдесет и шест лв. и 38 ст./ лева, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС, за един адвокат.

Следва да се посочи, че по делото е представен Анекс №*** от *** год./л.281/, към Договор №*** от *** год., подписан между Министерството на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявано от Д. П. Н. - заместник - министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 и Л.

Б. – главен счетоводител на МРРБ, от една страна, като възложител и Адвокатско дружество „***”, вписано в регистъра на адвокатските дружество в *** адвокатска колегия под №***, представлявано от адвокат М. П. М., със служебен адрес: ***, от друга страна, като изпълнител. От чл.1 от този договор е видно, че Възложителят възлага, а Изпълнителят приема, срещу възнаграждение, да извърши процесуално представителство и защита по посочените в този текст административни дела, като страните са се съгласили, Възложителят да заплати авансово в пълен размер възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция, съобразно минималните размери, установени в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В първа подточка от този чл.1 от договора е посочено възнаграждение от 2640.80/две хиляди шестстотин и четиридесет лв. и 80 ст./ лева без ДДС или 3186.96/три хиляди сто осемдесет и шест лв. и 96 ст./ лева с ДДС, за осъществяване на процесуално представителство по настоящото административно дело №114/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, образувано по жалба на община Крумовград против Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019 год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020. По делото е налична и данъчна Фактура №*** от *** год., издадена от Адвокатско дружество „***” град София, с ЕИК ***, с МОЛ М. М. и получател - Министерство на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/, с адрес – ***, с ЕИК ***/л.280, същата на л.289/, за сумата 2640.80 лева и ДДС от 20% върху тази сума, в размер на 528.16 лева или общо за 3186.96 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по адм.дело

№114/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали. По делото е налично и преводно нареждане за плащане от бюджета от датата 08.05.2019 год. на „УниКредит Булбанк” АД ***/л.278, същото на л.287/, с наредител по платежното нареждане – МРРБ, от което е видно, че сумата в размер на 3186.96 лева е преведена по сметката на получателя - Адвокатско дружество „***” ***.

От тези доказателства се установява по безспорен начин, че този разход – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 3186.96 лева с ДСС, действително е сторен от ответника по жалбата.

На следващо място следва да се посочи, че искането за заплащане на разноските по делото е направено своевременно от процесуалния представител на ответника по жалбата - до приключване на устните състезания, неколкократно, в подадените от същия молби.

Така, предвид горното, съдът намира, че разгледана по същество, молбата е основателна, но не до пълния претендиран в същата размер на разноските от 2848.64 лева, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от

ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Тази хипотеза предоставя възможност съдът да преразгледа вече постановения от него съдебен акт в една определена негова част - относно дължимите на страните разноски, съобразно начина на определянето им, съгласно процесуалните закони и постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт – определение, съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК и в строго регламентирана процедура. Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се тълкуват стеснително. В настоящия случай съдът намира, че постановеното решение следва да се допълни в частта му за разноските, относно претендираното от ответника присъждане на направените в хода на първоинстанционното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.