Решение № 4534 от 27.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4534 гр. София, 27.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20221110207281 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. В. ЕГН **********, срещу наказателно постановление /НП/ №100/11.05.2020 г., издадено от директора на СДВР, против Д. В. В. ЕГН **********, предвид съставен му на 24.04.2020 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ /бланков №497930, за това, че н а 24.04.2020 г., около 15.25 часа, в гр.София, се е намирал на открито обществено място – на ул.„Дюлински проход“ пред бл.32 и не е поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата му, в условията на обявено в Р. България извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена противоепидемична мярка, на основание чл.63,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., т.9, допълваща Заповед №РД-01124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, съгласно която всички лица, когато се намират в обществени места /открити/закрити/, са задължени да носят защитна маска за лице или друго средство с аналогична функция, с което виновно нарушил чл.209а,ал.1 от Закона за здравето, поради което и на основание чл.209а,ал.4,пр.2,вр.ал.1 от Закона за здравето и чл.53,ал.1 от 1

ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

При предявяване на АУАН Д. В. В. отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел.

Недоволен от НП и наложената с него глоба Д. В. В. го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е неправилно и неоснователно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което са изложени следните доводи: АУАН е съставен на бланка за нарушение на ЗДвП; не може да се носи отговорност за разпоредби на административен акт, който не е влязъл в сила; недопустимо е основанието за издаване да е по чл.63 от ЗЗ; липсва основание за предприемане на действия при позоваване на извънредна епидемиологична обстановка и да се дерогират права по ЕКПЧ; липсва легитимност на административнонаказващия орган по чл.61 от ЗЗ; цитираната заповед на министъра на здравеопазването е отменена и не поражда правни последици. С оглед на това е направено искане за отмяна на НП.

По делото са приложени: докладна записка от ПИ при 04 РУ-СДВР Т.Б. до началника на 04 РУ-СДВР; заповед на директора на СДВР от 27.03.2020 г. относно компетентността на актосъставителя.

В съдебното заседание жалбоподателят Д. В. В. редовно призован се явява, като поддържа жалбата си с изложените в нея съображения. След съдебното заседание е депозирал писмени бележки.

Въззиваемата страна – директорът на СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Виденов, който пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, отговарящо на изискванията на материалния и процесуалния закон. Представя писмени бележи и претендира юрисконсултско възнаграждение.

2

При проведения разпит на актосъставителя М. Я. същият, и след предявяване на основание чл.284 от НПК, на АУАН казва, че не помни в конкретност случая, но заявява, че АУАН се съставя непосредствено след констатиране на нарушение, като по време на първата пандемия, когато е установено нарушението, е било задължително носенето на открито и на закрито на маски, покриващи носа и устата.

При проведения разпит на Д. В. В. /брат на жалбоподателя/ в качеството на свидетел, допуснат от съда по искане на жалбоподателя, той разказва, че след като излезли с брат му от дома на баба им, която живеела в съседен блок и те навестили по нейна молба, видели на улицата 4 свои приятели и се спрели за малко при тях. Тогава минал патрулен автомобил и им съставили АУАН, тъй като били без маски, каквито те не носели, защото излезли от дома си само за да посетят в съседство баба си.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, които кредитира: гласни доказателства /показанията на актосъставителя М. Я., които са лишени от фактическа конкретност, но се ценят от този съдебен състав относно съставения АУАН и показанията на Д.

В. - които са ясни и обстоятелствено конкретни, без да се опровергават от другите доказателства по делото, поради което и не могат да бъдат счетени единствено като повлияни от близкото родство между свидетеля и жалбоподателя и само като опит за изграждане на защитна версия в полза на жалбоподателя/ и писмени доказателства /приложените по делото такива, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК/, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с Ковид пандемията в Р. България била обявена извънредна епидемична обстановка. Предвид извънредното положение, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, били въведени противоепидемични мерки - на основание чл.63,ал.1 от Закона за здравето, 3 като съгласно Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., т.9, допълваща Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, всички лица, когато се намират на обществени места – закрити и открити, били задължени да носят поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, която да използват съгласно посочените за това препоръки, или друго средство с аналогична функция. Визираните решения и заповеди в тази връзка, освен обявени на страниците на съответните институции, се обявявали и чрез средствата за масова информация.

На 24.04.2020 г., около 15.25 часа, в условията на така обявената в страната извънредна епидемична обстановка, Д. В. В. и брат му Д. В. В., излезли от дома на баба им, която живеела в съседен на техния блок, за да се приберат в дома си, поради което и не носели в себе си защитни маски за лице или друго средство, покриващо нос и уста. На улицата двамата видели 4 свои приятели и се спрели за малко при тях. Намирайки се на ул.„Дюлински проход“ пред бл.32, те били забелязани от изпълняващите служебните си задължения по това време полицейски служители при 04 РУ-СДВР Тео Боев и М. Я.. Полицаите извършили проверка на тези лица, и след като установили самоличността им, съставили АУАН на двамата братя - Д. В. В. и Д. В. В., защото нямали поставена защитна маска на лицето си, за еднократна или многократна употреба, която да покрива носа и устата им, и не носели такива.

Д. В. В. отказал да подпише АУАН, което обстоятелство било удостоверено с подпис на свидетел. Въз основа на АУАН на Д. В. В. било издадено обжалваното НП, екземпляр от което за него било получено на 17.05.2022 г. и той го обжалвал на 23.05.2022 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законово посочения срок, тя изхожда от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е. жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, с оглед изложени в нея доводи, които този съдебен състав намира за изцяло 4 неоснователни.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът намира, че отбелязаната в НП и АУАН фактическа обстановка е вярно отражение на действителната такава, а и тя не се оспорва или отрича от жалбоподателя.

Съдът е категоричен в преценката си, че доказателствата по делото установяват по безспорен начин, че на 24.04.2020 г., около 15.25 часа, в гр.София, Д. В. В., намиращ се на открито обществено място - на ул.

„Дюлински проход“ пред бл.32, е бил без поставена защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата му, или друго средство с такава функция, в условията на обявено в Р. България извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена противоепидемична мярка, на основание чл.63,ал.1 от ЗЗ, със Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., т.9, допълваща Заповед №РД-01124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, т.е. жалбоподателят Д. В.

В. формално е извършил така описаното в НП /и АУАН/ нарушение на чл.209а,ал.1 от ЗЗ, от обективна и от субективна страна, като го е осъществил виновно.

Отделно, но все в тази връзка, от друга страна, съществен за 5 правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав на атакуваното НП /и на АУАН/ не се установиха такива нарушения /на процесуалните правила и на материалноправните норми/. НП и АУАН са съставени от съответно компетентен за това органи, в кръга на правомощията му, в който смисъл е приложената по делото заповед на директора на СДВР от 27.03.2020 г. относно компетентността на актосъставителя, а компетентността на административнонаказващия орган е нормативно регламентирана. Словесното изписване на нарушението в НП /и АУАН/ съдържа задължително необходимите конкретни фактически обстоятелства, представляващи съставомерни елементи от обективната и от субективна страна на нарушението, което е и правилно цифрово квалифицирано, като наложеното за него административно наказание „глоба“ е в нормативно предвидения в закона размер за това/такова нарушение.

Всичко това сочи, че не са накърнени правата на Д. В. В., в т.ч. и правото му на защита.

Настоящият съдебен състав споделя принципните съображения на административнонаказващия орган във връзка с чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай на административно нарушение, но намира, че това конкретно извършено от Д. В. В. деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случай на този вид нарушения, доколкото се касае за негово кратковременно пребиваване на открито обществено място без маска. Съдът счита, че в конкретния казус това извършено от Д. В. В. нарушение може да се приеме, че представлява маловажен случай и защото, независимо, че нито в АУАН, нито в НП, е вписано изрично, че то е за първи път, от административнонаказващия орган, чиято е доказателствената тежест, не са представени доказателства за противното. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения /съдът намира за необходимо да отбележи, че законодателят не въвежда ограничение за приложението на тази разпоредба за някои нарушения, в т.ч. и за „формалните“ нарушения/ наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 6

12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административно наказващият орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, каквато е несъмнената преценка на този съдебен състав в този случай.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.