Решение № 45 от 29.05.2026, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Елена, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100389 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД гр. С., представлявано от И. М. Ш., чрез юрисконсулт С. С., против С. Р. Д. от с. П., общ. Е..

В същата се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника С. Р.

Д. бил сключен Договор за кредит № 2917880/07.02.2024 г. за сумата 2773.04 лв., представляваща главница и застрахователна премия, с уговорен срок на погасяване на кредита 20.02.2026 г. при уговорена лихва и други условия.

Ответникът усвоил заемната сума, която му била преведена по посочена от него банкова сметка на 07.02.2024 г. Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ и при спазване на определените изисквания на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР. Същият бил подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. При кандидатстването си за кредит от „Кредисимо“ ЕАД ответникът избрал да обезпечи изпълнението на задължението си, като осигури поръчителството на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД.

Същият имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави 1 банкова гаранция като друг вид обезпечение, но предпочел поръчителството на „Ай Тръст“ ЕООД. С оглед на това, бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, който бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ. Ищецът „Ай Тръст“ ЕООД изпълнил задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство и сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ответника С. Р. Д. за изпълнението на неговите задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неговото неизпълнение.

В изпълнение на сключения договор за кредит ответникът извършил плащания с карта, както следва: 315.72 лв. на 29.03.2024 г. и 315.72 лв. на 29.04.2024 г. След извършеното плащане на 29.04.2024 г., същият изпаднал в просрочие на задълженията си, като нямало последващи вноски.

Във връзка с неизпълнение задълженията на ответника по договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, на 09.05.2025 г. „Кредисимо“ ЕАД изпратил електронно съобщение до посочения от ответника електронен адрес, като го уведомил, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Освен това, „Кредисимо“ ЕАД многократно търсил ответника за извънсъдебно уреждане на отношенията им.

С оглед неизпълнение на задълженията на последния по договора за кредит, на 09.05.2025 г. „Кредисимо“ ЕАД изпратило искане за плащане до поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. На 09.05.2025 г. ищецът „Ай Тръст“ ЕООД изпратил уведомление по чл. 143 от ЗЗД до ответника на посочения от него имейл, в което посочил всички дължими суми и предсрочното погасяване от „Ай Тръст“ ЕООД към „Кредисимо“ ЕАД на задълженията му. Ответникът нямал активно поведение и на 12.05.2025 г. „Ай Тръст“ ЕООД изпълнил задълженията си като поръчител и погасил всички дължими от ответника суми към „Кредисимо“ ЕАД, а именно: 2631.81 лв. - главница, 887.93 лв. договорна лихва за периода от 21.04.2024 г. до 05.05.2025 г., 98.63 лв. обезщетение за забава за периода от 21.05.2024 г. до 05.05.2025 г. С оглед на това, ищецът „Ай Тръст“ ЕООД встъпил в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД и на 12.05.2025 г. уведомил ответника с електронно съобщение до електронния му адрес за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД.

Ищецът „Ай Тръст“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД № 255/2025 г. по описа на Районен съд – Елена. Съдът уважил частично 2 подаденото заявление от „Ай Тръст“ ЕООД и издал заповед за изпълнение за следните суми: 2631.81 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 887.93 лв. – договорна лихва за периода от 21.04.2024 г. до 05.05.2025 г., 98.63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, както и сумата 152.37 лв. – разноски по заповедното производство, от които 72.37 лв. – държавна такса и 80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, което обусловило правния интерес на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД да предяви настоящия установителен иск.

Ищецът „Ай Тръст“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника С. Р. Д., че последният му дължи следните суми: 2631.81 лв. – главница по Договор за кредит № 2917880/07.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 887.93 лв. – договорна лихва за периода от 21.04.2024 г. до 05.05.2025 г., 98.63 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.

Моли съда да му присъди направените разноски в заповедното производство, както и тези в исковото производство, като претендира юриконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лв.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника С. Р. Д., чрез пълномощника й адв. Д. Г., в който се взема следното становище: Предявеният иск е допустим, но е частично неоснователен. Ответникът твърди, че договорът за кредит е недействителен, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство на практика е скрита възнаградителна лихва за кредитора, разход по кредита, който е следвало да бъде отчетен в годишния процент на разходите при сключването на договора за кредит, което не е направено. Ответникът заплатил сумата 631.44 лв. и претенцията на ищеца на договорно основание за суми над 1818.56 лв. се явява неоснователна.

Ответникът С. Р. Д., чрез пълномощника й адв. Д. Г., моли съда да отхвърли претенцията на ищеца, като неоснователна на исканото договорно 3 основание. Претендира заплащане на адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата съобразно отхвърлената част от претенцията и съобразно обезсилената част от заповедта в заповедното производство.

Освен това, ответникът С. Р. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Г., е подала и насрещна исковата молба, съгласно която предявява насрещен иск срещу ищеца „Ай Тръст“ ЕООД, с който моли съда да признае за установено, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен. Счита, че е нищожен и договора за кредит. Същият е недействителен на основание неточно посочен годишен процент на разходите, а договорът за поръчителство е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави.

На първо място, пълномощникът на ответника навежда твърдения, че е нищожен чл. 4 от договора за потребителски кредит, съгласно който кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване – предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от кредитора.

По този начин кредитополучателят заплащал огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която бил придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство. На следващо място, същият бил ограничен да избира кой да бъде поръчител по кредита му, както и се изисквало предварително одобряване от страна на кредитора. Това ограничавало неговата свобода, т. е. не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, като следва да се има предвид, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, които са свързани лица. В конкретния случай се касае за скрито възнаграждение за кредитора, което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношение и е налице заобикаляне на ограниченията, заложени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Нещо повече, непредставянето на обезпечение води като последица до непораждане на действие на договора за потребителски кредит. Чл. 4 от договора за заем е съставен предварително и потребителят не би могъл да влияе върху съдържанието му.

На следващо място, ответникът излага, че поради свързаността на „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, възнаграждението по договора за 4 предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя. Това възнаграждение се дължи независимо дали отговорността на гаранта се ангажира при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в случая е задължително условие за отпускане на заема. Сумата, определена за възнаграждение за предоставена гаранция е в размер на 2648.47 лв. разсрочена на 24 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С оглед на това, годишният процент на разходите нараства значително с размера на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. В случая в годишния процент на разходите не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно възнаграждението за поръчителство в размер на 2648.47 лв. На отделно основание към договора е сключена задължителна застраховка в размер на 323.04 лв., която сума също следва да бъде включена в годишния процент на разходите, но в конкретния случай не е. С оглед на това, ответникът счита, че доколкото договорът за кредит е нищожен, то и застраховката е без предмет.

На следващо място, ответникът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на добросъвестност, справедливост и еквивалентността на престациите.

Ответникът С. Р. Д. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство от 07.02.2024 г., сключен между нея и ищеца „Ай Тръст“ ЕООД, е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави. Моли съда да присъди адвокатски хонорар на пълномощника й адв. Д. Г. с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т.

3, пр. 2 от Закона за адвокатурата.

С Определение № 24/26.01.2026 г. по гр. д. № 389/2025 г. по описа на Районен съд – Елена е приет за съвместно разглеждане предявения насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство от 07.02.2024 г., поради противоречието му с добрите нрави, от ответника С. Р. Д., чрез адв. Д. Г., против „Ай Тръст” ЕООД гр. С., представлявано от И. М. Ш..

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на насрещния 5 иск от страна на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД – ответник по насрещния иск, в който се взема следното становище: Насрещният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Счита, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание, съгласно ЗПК. На следващо място, последният отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че възнаграждението за поръчителя не е включено като разход по кредита, а сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставяне поръчителство не е задължително условие за погасяване на кредита и предоставянето на кредита.

Обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД, е възможност, но не е задължение за кредитополучателя, който има избор относно ползването на обезпечение, включително и да не полза такова. С оглед на това, възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Разходът на длъжника по договора за предоставяне на поръчителство не е предварително известен на „Кредисимо“ ЕАД, тъй като се сключва след сключването на договора за кредит. На следващо място, кредитополучателят не бил длъжен да сключва и застраховка, тъй като такава се сключвала при изрично изразено негово желание за това. Оспорва твърдението, че е налице свързаност между “Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и че това води до скрито оскъпяване за кредитора по договора за кредит. Действително, „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества били отделни юридически лица със собствена правосубектност. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен и не заобикаля разпоредбите на ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца по насрещния иск разноски за адвокатско възнаграждение. Моли съда да остави без уважение предявения насрещен иск, както и претенциите му за разноски.

Разпечатката съдържа 29 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf0a4efc-1887-422a-99af-310672f5e471