Решение № 788 от 02.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Б., 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.А АНГ. И.А при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от С.А АНГ. И.А Административно наказателно дело № 20232120202566 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на Р. В. Р. с ЕГН:**********, депозирана чрез адв.А. А., със съдебен адрес: гр.Б., ул...., срещу Наказателно постановление № 21-0769-003704/19.10.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Б., с което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т.

5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като били допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗАНН, поради липса на изложение на фактите по делото в наказателното постановление. Моли се за отмяна на атакувания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява а се представлява от адв.А., който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея, като допълва, че следва атакуваното наказателно постановление да се отмени, тъй като наказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана с влязъл в сила съдебен акт за престъпление. Моли за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт - Р. Ж., която счита, че жалбата е неоснователна, поради което и пледира за потвърждаване на НП изцяло. В приложено писмено становище юрк. Ж. развива съображенията си, като моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на 1 жалбоподателя на 21.06.2021 г., а жалбата е депозирана в рамките на същия ден. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, макар по други съображения, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 29.04.2021 г., около 17:10 часа, жалбоподателят Р., при потегляне с управлявания от него товарен автомобил „Дачия докер“ с рег.№ ..., в гр.Б., по ул.“С.“ до № ..., ударил паркирания пред него лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№А8588 НС, в резултат на което настъпили материални щети и за двата автомобила.

На място бил извикан и пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВРБ., в състава на който влизал младши автоконтрольор С. М.. При пристигането си на място, св.М. констатирал настъпилото съприкосновение между двете МПС. Жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол с дрегер, резултатът на който показал, че в издишания въздух има 3,29 на хиляда концентрация алкохол в кръвта. За това бил съставен АУАН с бланков №933372/29.04.2021 г., а впоследствие било образувано ДП, производството по което приключило с влязло в сила определение на БРС, с което било одобрено постигнатото между Райнов, от една страна, и неговият защитник и БРП, от друга страна, споразумение.

Едновременнно със съставянето на АУАН с бланков №933372/29.04.2021 г., бил съставен и АУАН с бланков №933265/29.04.2021 г., с който на Р. било вменено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП. Същият бил връчен на жалбоподателя, който получил копие от него без да впише възражения.

Впоследствие било издадено процесното НП, с което била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, поради което, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, които като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Р. П. - Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР- гр.Б., която към дата 19.10.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 2

8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.

189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН.

Въпреки това обаче, в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на закона.

Съдът намира, че наказателното постановление не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба, ако деянието не съставлява престъпление. Налице е и препращане към чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , която говори за неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. На първо място се вижда, че при приложението на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , не е посочена хипотезата, която се твърди да е налице. Това не би било съществено нарушение, ако словесно беше посочено, за коя хипотеза на чл. 179, ал. 1, т. 5 се касае. Това обаче също не е сторено, като нито една от хипотезите на тази разпоредба не намира словесно отражение в постановлението. Напротив, в постановлението е записано, че жалбоподателят извършва маневра потегляне и така ударил паркираното ППС, която обаче не попада в хипотезите на чл. 179, ал. 1, т. 5. Не е ясно обаче това потегляне коя от хипотезите на чл. 179, ал. 1, т. 5 покрива. По принцип като най-близка може да се приеме хипотезата за излизане от реда на паркираните превозни средства. От буквалното тълкуване на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 следва изводът, че не всяко нарушение на закона, при което се е стигнало до ПТП, се санкционира по тази разпоредба. Нарушенията там са лимитативно изброени и следва да се ясно за всеки случай какво се твърди да е извършено. По мнение на съда посочената неяснота и наличното разминаване пречат на жалбоподателя да разбере какво точно е вмененото нарушение, като и за съда се създават пречки при очертаване предмета на 3 доказване.

По изложените съображения, обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, претенцията на Р. за присъждане в негова полза на направените разноски, се явява основателна и следва да бъде уважена. Съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 400 лева за заплатен адвокатски хонорар в пълен размер.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Б.кият районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003704/19.10.2021 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Б., с което за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Р. В. Р. с ЕГН:... е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР – Б. ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Р. с ЕГН:... сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4