Решение № 5329 от 29.11.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29.11.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 8409 по описа за 2018 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от *****, с която претендира да бъде осъдено „Е.П.”

АД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** *****да му заплати сумата от 19670,82 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник –*****“, за м. август 2015г., за която е издадено Дебитно известие № 97/31.10.2015г. към Фактура № 48/31.10.2015г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 4962,80лв. – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2015г. до

29.05.2018г. вкл.

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на*****“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, които са присъединени към електроразпределителната мрежа на основание договори за присъединяване № ДУА-1090/14.07.2008-3072/27.09.2007-40045-ВГ-15.02.08 и ДУА-380-/13.03.2008-3030-ВГ-14.03.2008-4024-ВГ-04.07.2008, сключени през 2008г. между ищеца и „*****. Твърди, че ищецът е сключил

Договор за изкупуване на електрическа енергия № 86/11.06.2009 г. с „Е.П.“ АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/31.03.2010г. - 188,29лв/ MWh., без ДДС за ****, работещи до 2250ч. и 172,95лв/

MWh, без ДДС за ****, работещи над 2250ч. Твърди, че изрично в чл.

18, ал. 1 от Договора за изкупуване страните са договорили, че определената от

КЕВР цена по смисъла на това решение, ще се прилага за срок от 15 г. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с

Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като спрямо ищеца било установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за ****, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ****, работещи над 2250ч. Твърди, че за произведената ел.енергия над 2000 kWh за м. август 2015г. 93,100 МВтч, при работа на електроцентралите до 2250 kWh, за която били подписани протоколи за отчет, била издадена фактура по цена за излишък, но тъй като работата на **** достигнала впоследствие до и над 2250ч., била издадено дебитно известие за фактуриране на произведената за посочените месеци ел.енергия по цена, представляваща разлика между фактурираната цена за излишък и преферециалната цена по т.1.7 от Решение №

СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди, че срокът за заплащане на фактурите и дебитните известия е изтекъл като към момента незаплатената сума възлизала на 19670,82 лв. Счита, че ограничаването на приложението на преференциалните цени единствено до нетното специфично производство, определено за ****, работещи до 2250ч., е неправилно, тъй като поради характеристиката на вятърните турбини, същите могат да оперират както до, така и над

2250 ч. в рамките на една година, и ответникът от своя страна до постановяване на Решение № СП-1/31.07.15г. е заплащал на ищеца преференциална цена в размерите, определени с Решение № Ц-18/20.06.2011г. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна

****, с който се оспорва предявените искове по основание. Не оспорва фактите на сключени договори за присъединяване и за изкупуване на ел.енергия. Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия, относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за излишък.

Твърди, че задълженията по издадената от ищеца фактура за м. 08.2015г. са били заплатени, а тези по допълнително издаденото дебитно известие оспорва като неправилно определени, тъй като количествата на произведена ел.енергия над 2000 квтч следвало да се заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения, тъй като не е спазил чл. 38 от договора, съотв. чл.31, ал.5 от

ЗЕВИ и Решение № СП-1/31.07.15г. Твърди, че е незаконсъобразна възможността на която се позовава ищеца като собственик на ****, да преминава в рамките на една година в различни категории производители по см. на Решение СП-1. Претендират се и направените по делото разноски.

С определение от 26.09.2018г. на осн. чл.

219, ал. 1 от ГПК Н.Е.К. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес *** е конституирана в качеството й на трето лице - помагач на ответника „Е.П.” АД, като с писмено становище оспорва исковете като неосноветлни.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверени копия на: договор №ДУА/14.08.2007-3072/27.09.2007-4004ВГ-15.02.2008 за присъединяване; договор №86/11.06.2009 г. за изкупуване на електрическа енергия; фактура

№**********/11.09.2015г.; дебитно известие

№**********/31.10.2015г.; писма с изх. № Е-04-01-4/28.04.2015г., изх.

№

K-EPRS-2723-6/11.11.2015г., изх.№ К-EPRS-2629/30.10.2015г., изх.

№ K-EPRS-2650/ 02.11.2015г., изх. № 26-1632-130/28.10.2015г., изх. № K-EPRS-2092-10/09.05.2016 г., от 05.11.2015г., се установява, че:

На 11.06.2009 год. между „Е.П.” АД /„****- купувач и ***** - производител е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърна електроцентрала състояа се от генератори „ВГ 10“ и „ВГ 11“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, които обекти „***** се е съгласило да присъедини към собствената си електроразпределителната мрежа с договори за присъединяване № ДУА-1090/14.07.2008-3072/27.09.2007-40045-ВГ-15.02.08 и ДУА-380-/13.03.2008-3030-ВГ-14.03.2008-4024-ВГ-04.07.2008. По силата на договора от 11.06.2009 год., купувачът се задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/31.03.2010г. - 188,29лв/ MWh., без ДДС за ****, работещи до 2250ч. и 172,95лв/

MWh, без ДДС за ****, работещи над 2250ч. С

Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР въз основа на изменение в чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, в размери на 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за ****, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ****, работещи над 2250ч.

От приетото заключение по назначената СТЕ се установява, че понятието нетно специфично производство е нормативно дефинирано и се използва за определяне на преференциалните цени за изкупуване на електроенергия от ВЕИ, като за него от значение е производствената мощност и характеристиките на централите.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД за цената на доставена електроенергия и чл. 86 ЗЗД за претендираното обезщетение за забава.

Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

Не е спорно между страните, че **** собственост на ищцовото дружество е въведен в експлоатация и присъединен към електропреносната мрежа като независим производител на ел. енергия. В това качеството е сключил процесния договор, по силата на който ответникът се задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия.

Видно от чл. 18 от Договора, към момента на сключването му, цената за продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от ДЕКВР като в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне. Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за **** са определени от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29 лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).

Не се спори между страните и че по фактура

№**********/11.09.2015г., ищецът е получил плащане на посочената стойност, която е изчислена по цени за излишък на балансиращия пазар, но не е получил плащане на преизчислената с дебитно известие дебитно известие №**********/31.10.2015г., стойност.

Спорният въпрос е задължен ли е ответникът да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена от ищеца ел. енергия.

В случая договорната свобода е ограничена от наличието на административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй като цените на които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.

С оглед спецификата на договорното правоотношение между страните, към момента на сключване на Договора за изкупуване – 11.06.2009 г., приложима се е явявала нормативната база, уредена в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, а впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011г.), в първоначалната му редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана от производителя енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени като изплащането й по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за произход (чл. 16 ЗВАЕИБ и чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в редакцията му към обнародването).

Регламентираното в ЗВАЕИБ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми и алтернативни източници енергия е в резултат на въвеждане на разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (пар. 2 ДРЗВАЕИБ).

Регламентираното в ЗЕВИ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници енергия, пък е основано на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на този тип източници на енергия, и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни 2009 г.), както е посочено в пар. 2

ДРЗЕВИ.

С въведените изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента държавна политика, цялата енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. С това изменение е редуциран размера на изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена. Безспорно това изменение е релевантно за правоотношението по процесния договор за изкупуване.

Разпечатката съдържа 52 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf093b37-048a-4569-9b05-aa8316c0c4a3